Бачо Киро – по следите на героите – народен учител, просветител, историк, оратор, поет и пътешественик, революционер и борец за освобождението на България!
Киро Петров Занев – Бачо Киро, е роден на 7 юли 1835 г. в с. Горни Турчета, днес Бяла черква, Търновско. Събитията през тази година сякаш подсказват и бъдещата му съдба.
1835 е годината, в която е направен първият самостоятелен опит за въстание на България – Велчова завера, и годината, в която Неофит Рилски по инициатива на Васил Априлов открива първото българско взаимно училище.
Днес, 181 години от рождението на великия възрожденски просветител, ние ще събудим спомена за героизма, подвига и творчеството му.
Бачо Киро произхожда от семейството на обикновени хора – пастира Петър Занев и Цона Добрева. Останал рано без баща, едва на шест години е принуден да работи като аргатин – говедар и овчар. В същото време учи в селското килийно училище.
Решението на майка му да го изпрати да образова в Батошевския манастир изиграва ключова роля в живота му. „Хеле се малко посабудих, откак зех вестници да прочитам и по-учени от мен да питам, зех към учението да гледам…разбрах що е народ, зех народа си да обичам, за доброто му да тичам, зех да мисля свободно, за всяко дело народно“.
Едва 17-годишен той става селски учител в няколко села – Бяла черква, Мусина, Коевци, Вишовград, Михалци. От 1857 г. до края на живота си той учителства в родното си село. Учи не само деца, но и техните бащи. Прозвището си „бачо“ (бате) получава именно защото бил малко по-голям от учениците си.
Като даскал той се ползва с авторитет не само сред българското, но и сред турското население. Младият учител въвежда Рибния буквар, взаимоучителната метода и таблиците за обучение. Изгражда патриотично възпитание и свободолюбие в учениците си и прави сериозни опити да превърне в традиция отбелязването на празника на славянските просветители. Целия си живот той отдава на образованието и културата на своя поробен народ.
„Много неща са нам братя потребни, но едно ни е най-потребно, то не е друго, освен учение“, „Да нахраниш гладен е добре, но да го научиш да си изкарва хляба сам е още по-добре“ и „Нашият народ живее в нищета и робски страдания, защото е имал злочестина да остане без учение“.
През 1853 г. се жени за Николина Цачева. Има пет деца.
През 1869 г. основава читалище, което веднага се превръща в център на обществен и културен живот. Набавя вестници, книги, списания и емигрантски издания чрез създадени контакти с читалища в Търново, Цариград и Русе. По идея на отец Матей Преображенски от „Селски труд“ променят името на „Селска любов“, а днес читалището е с името на основателя си – „Бачо Киро“.
През 1870 г. създава първият селски читалищен театър в България.
„Който народа си обича, за доброто му гледа и тича!“
Борбата му за църковна независимост срещу гръцкото духовенство по българските земи го праща два пъти в затвора, но освен това, тази му дейност завинаги го свързва с революционните среди в България.
През периода 1866 – 1872 г. сътрудничи на вестник „Македония“, с редактор Петко Рачев Славейков.
Пътува из цялата страна като апостол. „Селският оратор, в потури и салтамарка, биваше слушан с внимание еднакво от селяни, както и от граждани, от прости хора, както и от интелигенти.“. В Букурещ френски фотограф увековечава Бачо Киро така, както той е искал да го запомнят поколенията – със салтамарка, потури, бяла тъкана риза и книга.
През 1872 г. става председател на революционния комитет в Горни Турчета (Бяла черква). Бачо Киро контактува с личности като Любен Каравелов и Ангел Кънчев, а след смъртта на Васил Левски, заедно с отец Матей Преображенски допринася за съживяването на Търновския и Габровския комитети.
На 20 април 1876 г. избухва Априлското въстание – най-мащабната проява на българските националноосвободителни борби. Въстанието на всички социални слоеве от българското общество (свещеници, търговци, учители, занаятчии и земеделци). „Въстание на поети“ както казва Георги Марков
Бачо Киро е един от главните организатори на въстанието в Търновския революционен окръг. На 28.04.1876г. около 100 въстаници от Бяла черква застават зад него и по-късно се присъединяват към четата на поп Харитон.
Четниците се отправили към Тревненския балкан, но били принудени да се укрият в манастирската крепост, тъй като турците ги усетили.
При обсадата на Дряновския манастир четниците водят епична девет дневна битка срещу превъзхождащата ги турската войска. Бригадния генерал Фазлъ паша нарекъл Дряновския манастир „малък Севастопол“. Манастирът бива опожарен, повечето четници избити. Бачо Киро е сред малцината оцелели, но не след дълго е предаден и осъден на смърт от извънреден турски съд в Търново. Търновският първенец Етхем бей чрез защитника Джовани Икономов искал да го спаси като го обяви за луд, но Бачо Киро гневно възкликнал: „Вземете си думите назад! Аз не съм луд!“
Присъдата е изпълнена на 28 май 1876 г. във Велико Търново. „По пътя към бесилката той бе в селска носия, чудно хубав като светец…“ Умира с мисълта, че отдава живота си за „милото и бедно наше отечество“.
След Освобождението на това място е издигнат паметник, а останките на Бачо Киро се съхраняват в църквата „Св. Димитър“ в Бяла Черква. През 1880 г. Дряновският манастир е ремонтиран и възстановен. На мястото на разрушената църква „Успение Богородично“ е издигнат паметник – костница с мощите на загиналите четници.
Славейков изразява подвига на Бачо Киро в стихотворението си „Поет“ в „Епически песни“, а Филип Семидов пише – „Той стои с нещо по-високо от обикновените българи с оръжие, защото тези последните, макар да съзнаваха идеала, за който се решаваха да мрат, нямаха онзи широк и висок кръгозор до висша степен към този божествен идеал, какъвто беше развит в ясния дух на Бача Кира. На глед и на говор той беше човек кротък, тих, мирен, но на дело той беше великан незаменим“
Бачо Киро е автор на: „Описание на село Горни Турчета“, пътеписите „Пътуванието на Бача Кира“, „Второто пътувание на Бача Кира“, „Сиромах Танчо“, поемата „Пруско-френската война“, историографски и фолклористични изследвания, летописни бележки за въстанието на дядо Никола, Хаджи Ставревата буна и др. Събира фолклорни материали, като част от тях изпраща на П. Р. Славейков в Цариград.
Името му носят една от пещерите до Дряновския манастир, улица в централната част на града, хижата до манастира и туристическото дружество. В Градския исторически музей на Бяла черква има отдел за живота и дейността на Бачо Киро.