Отвори врати най-старата и единствена винарска изба на територията на град София – Дом на виното.
Избата е част от Националния институт за изследване на вино и спиртни напитки и се намира в подземието на сградата, която е една от първите архитектурни забележителности на София след Освобожденивто (бул. „Цар Борис III”, 134) .
От днес вече всички желаещи имат възможността да посетят Дома на виното и да се запознаят както с историята на винопроизводството в България и неговото маркетиране през годините, така и да се докоснат до бутилки вино от преди 70 години. В момента в избата са представени и 17 от най-добрите винопроизводители в България.
Избата предлага богата колекция от над 150 вида вина и спиртни напитки, всяка от които може да бъде дегустирана с вещото съдействие на професионални енолози и закупена в магазина на място. Вратите на Дома на виното са отворени за дегустации, курсове, туристически обиколки, културни мероприятния, коктейли, официални вечери и други планирани събития.
Цените започват от 5 лева за посещение и 15 лв. за дегустация на 3 вина. Желаещите да посетят избата трябва да се обадят предварително на телефон 02 818 49 50 или да изпратят имейл на office@wineinbg.org.
История на Дома на виното
Домът на виното е разположен в най-старата изба в района на гр. София, която днес е част от Националния институт за изследване на вино и спиртни напитки.
Историята ни връща към далечната 1882 г., когато Трифонович прави бирена фабрика по проект на чешки архитект на мястото на стар турски чифлик. Фабриката се обзавежда с модерни парни машини, казани и резервоари за годишно производство от 15 000 хектолитра бира. Интересно е, че и при този голям капацитет, производството е намирало добър пласмент в младата столица.
В последствие тази фабрика носи името „Павлово”, кръстена от собственика на името на преждевременно починалия му син Павел. Същото име носи и трамвайната спирка в посока Витоша, където тогава е минавала линията на трамвай №6 от площад „Св. Неделя” до „Княжево”. След смъртта на Трифонович /1890 г./, законният му наследник се отказва от наследството и държавата наследява фабриката.
Интересен факт е, че в парка пред фабриката е имало бирария. В приятните летни дни тук са идвали на излет много софиянци, между които и незабравимите Пейо Яворов и Дора Габе.
През 1942 г. с кредит от Българска Земеделска и Кооперативна банка, фабриката е реконсруирана и превърната във винарска изба.
След Втората световна война винарската изба функционира основно като цех за производство и бутилиране на високоалкохолни напитки и склад за вина на Държавно обединение „Винпром“, а през 1956 г., създаденият по-рано Институт по винарска промишленост, е преместен в тази сграда. От тогава насам, избата се използва изцяло за винарски цели – съзряване, отлежаване и изследване на вина и спиртни напитки. Тук са се съхранявали и едни от първите винени дестилати, създадени от проф Илия Нушев.
В резултат на изпарението на дестилата през дъгите на бъчвите, се е появила уникална благородна плесен по стените и сводовете, която е характерна за всички изби, в които старее винен дестилат в областта Коняк, Франция.