Проф. Карл Джераси е роден на 29 октомври 1923 г. във Виена, Австрия, но корените му са в България. Той е химик и драматург, известен предимно със своя принос за разработването на първото противозачатъчно хапче.
Участва в откриването на progestin norethindrone, който действа дори при приемане през устата и е много по-силен от естествено съществуващия хормон. По-късно в своите спомени отбелязва, че не е имал предвид контрол върху раждаемостта, когато започнал да работи с прогестерон – „дори в най-безумните ни мечти… не сме си (го) представяли“.
Въпреки това и до ден-днешен остава в историята като „бащата на хапчето антибебе“. Самият той не харесва прякора „антибебе“ на създаденото от него противозачатъчно хапче, нито че е наричан негов баща.
Автор е също така и на романа „Дилемата на Кантор“, в който разглежда морала на съвременните научни изследвания чрез главния си герой д-р Кантор.
Проф. Джераси има български корени. Неговият баща е сефарадски евреин от България, на име Самуел Джераси (1892-1988 г.), ветеран от войните, а майка му Алис Фрийдман е ешкеназка еврейка от Австрия.
Те се срещат в Медицинското училище на Виенския университет, женят се и се преселват в София.
По тогавашните закони тя губи австрийското си гражданство и получава българско гражданство, но така и не научава български език. По онова време Виена е известна като културната столица на Европа, затова Алис се е отнасяла с известна доза надменност към българската страна, която по ирония на съдбата години по-късно я спасява от нацистите.
Детските си години Карл Джераси прекарва в България с родителите си, до момента в който те се развеждат. Когато става на 5 години, заминава с майка си във Виена. Там до 14-годишна възраст учи в гимназията, където е учил и Фройд, като прекарва летните ваканции в България при баща си.
Въпреки развода на родителите му, проф. Джераси остава с българско гражданство.
След аншлуса на Австрия на 12 март 1938 г., майката на Карл Джераси решава да поиска американска виза, но квотите за австрийски граждани са изчерпани, защото много хора се страхуват и искат да напуснат страната, a евентуалното получаване на виза за семейството би отнело повече от година и половина. Затова се налага баща му бързо да се ожени отново за Алис, за да може тя да получи отново българско гражданство и да се измъкне от нацисткия режим.
Карл живее една година при баща си и учи в Американския колеж в София, а майка му заминава за Англия, за да си уреди имигрантска виза за САЩ.
През 1939 г. 16-годишният Джераси и майка му пристигат в Съединените щати, разполагайки само с 20 долара. Той описва майка си като изключително обсебваща личност, която така и не обиква САЩ. След заминаването си за САЩ, Карл Джераси поддържа връзка с баща си основно чрез писма.
Около 1949 г. баща му също се премества да живее в САЩ и двамата се срещат за кратко, защото Карл се премества да работи в Мексико. Завършва частния Кеньон колеж в Гамбиер, Охайо, като получава бакалавърска степен по органична химия (1942 г.).
На следващата година се жени за първи път, преди да започне следването си в Университета на Уисконсин в Медисън, щата Уисконсин, където през 1945 г. получава степен доктор. Същата година става гражданин на САЩ.
Работи близо 5 години за местната компания Cibа. През 1949 г. постъпва в Syntex, Мексико, като помощник-директор по изследванията при тогавашния технически директор Хорхе Розенкранц. От 1952 до 1959 г. преподава по химия в Щатския университет „Уейн“ в Детройт, щата Мичиган, като взема отпуск, за да работи пак за Syntex (1957-1960 г.).
От 1959 г. е професор в Университета „Станфорд“, Калифорния и президент на „Лаборатории Синтекс“ в гр. Мексико, после и в Пало Алто, Калифорния.
Връзката му със Syntex го прави богат — купува голям парцел земя в Удсайд, Калифорния, създава ранчо за добитък и събира голяма колекция от художествени творби.
Впоследствие се жени втори път и от втората си жена Норма Лъндхолм има син Дейл (кинодокументалист) и дъщеря Памела (художник). След нейното самоубийство през 1978 г. проф. Карл Джераси основава в нейна памет програма Джераси за местни художници – Djerassi Resident Artists Program, DRAP.
Жени се за пореден път – за Даян Мидълбрук, биограф и заслужил професор в „Станфорд“. Заживява с нея в Сан Франциско и Лондон.
В професионален план проф. Джераси е предчувствал общественото значение на хапчето антибебе, което създава. Вижда огромното му влияние върху обществените взаимоотношения на мъжете и жените, повлияни до голяма степен от социобиологията на половото размножаване.
Но предугажда много по-голямо обществено значение за мъжете, отколкото за жените, говорейки за „феминизиране на мъжете“ и загатвайки за „социал-феминизирането“ на законите и обществените ценности за жените в обществото като цяло.
Освен на антибебето, проф. Джераси е откривател и на кортизона, хормон изолиран от надбъбречната жлеза. Той намалява локалните възпаления и помага при лечение на ревматични, алергични и астматични състояния.
Удостоен е с Национален медал за наука, връчен му от президента Никсън, макар да е бил в т.нар. списък на враговете на Никсън.
През 1978 г. е включен в Националната палата на изобретателската слава. Награден е с Национален медал за техника (1991 г.) за „неговия значителен принос за разрешаване на екологични проблеми; за неговите инициативи за развитие на романа; за практически подходи за продукти за контрол на насекоми, които са биологически разградими и безвредни“.
Проф. Джераси е член на Попечителския съвет на „Бюлетина на атомните учени“ и председател на Съвета на научните консултанти на Pharmanex.
Специалистът е обявен за една от 30-те най-велики личности на миналото хилядолетие от „Лондон таймс“. Той е поставен редом до Шекспир, Нютон, Айнщайн, Коперник и Дарвин.
За последно проф. Джераси е посещавал България през 2013 г., когато получава почетната титла „Доктор хонорис кауза“ на Американския университет в Благоевград.
Член е на БАН, също така е и притежател на орден „Мадарски конник“.
Умира на 30 януари тази година, на 91-годишна възраст.