Историческа дата за спорта и леката ни атлетика

ATLANTA 1996 OLYMPICS

Историческа дата за спорта и леката ни атлетика! На днешния ден, преди 20 г., 3 август 1996 г., се случва едно историческо за България и родния спорт събитие.

А именно – олимпийската титла на Стефка Костадинова в Атланта.




Във вечерните часове на 3 август 1996 г. столицата на щата Джорджия става свидетел на една от най-оспорваните битки в скока на височина за жени и коронясала в крайна сметка най-великата в историята на тази дисциплина.

Стефка Костадинова пристига в Атланта отново като фаворит, но и с негативните спомени от предишните две олимпиади. В Сеул 1988 г. и в Барселона 1992 тя е считана сред най-сигурните шампиони, но така и не стига до титлата.

„Знаех, че Олимпиадата в Атланта бе моят последен шанс да стъпя на олимпийския връх. Подготвих се много добре, а и вече имах богат опит, знаех какво трябва и какво не трябва да правя.

Едно от най-важните неща бе да бъда спокойна – успях в това, за което благодаря и на хората край мен, на журналисти и близки, които ме „съхраниха“ в един от най-трудните моменти в моя живот, когато трябваше да понеса нов тежък удар на съдбата със загубата на мой много близък човек,“ разказва днес Стефка.

След като в квалификациите Костадинова няма никакви проблеми с норматива от 193 см, самият финал протича невероятно драматично и в крайна сметка остава в статистиките като един от най-силните и качествени в цялата олимпийска история.  Стефка печели титлата при невероятна конкуренция. Девет жени прелитат над 1.96 м, пет скачат над 1,99 м, за медал са нужни минимум 2,01 м – „най-високият бронз“ е за украинката Инга Бабакова.

STEFKA DNES




Сребърната Бакояни от Гърция пък точно тогава преодолява уникалните за жените 33 см над собствения си ръст. Гъркинята изниква сякаш изневиделица и оказва огромна съпротива на българката. Бакояни скача 2.03 м в третия си опит – тази височина и до днес е рекорд на Гърция и я поставя на трето място във вечната ранглиста за разлика между личен ръст и лично постижение след Антониета ди Мартино(35 см) и Инка Макферсън(35 см)

Костадинова трябваше да се справи с всичко това, плюс първо да изравни с 2.03 м и след това да подобри олимпийския рекорд с 2.05 м, за да триумфира със златото. Осигурила си титлата и постигнала вече олимпийската си мечта, Костадинова пробва три пъти да подобри собствения си 9-годишен световен рекорд с летва пред себе си на 2.10 м. Коментирах това състезание за БНТ и си спомням как огромният 90-хиляден стадион, притихнал чакаше от единствената останала в сектора атлетка ново чудо в тази знаменита гореща августовска вечер. Не само Centennial Olympic Stadium, целият свят тогава гледаше как една българка – надвила вече своите съпернички – опитваше да постави нова граница в човешките възможности. Умората и психическото натоварване обаче оказаха влияние и тези 2.09 оцеляха – та, чак до днес.

„Много емоционален спомен. Зад гърба си имам стотици състезания, но някои остават паметни завинаги – като емблема, като символ на кариерата ти. Така е със световните ми рекорди, така е и с олимпийското злато от Атланта… Знаех, че това е последният шанс, след като два пъти по различни причини не стигах до титлата. А и скокът на височина в Атланта се оказа едно от най-силните състезания в историята на олимпийската атлетика,“ спомня си днес Стефка.

Костадинова и днес твърди, че Ники Бакояни е била сред силните състезателки, въпреки, че мнозина не я брояха сред топ фаворитите. „През 1996 г. тя имаше силен сезон, а и успя да „надскочи“ себе си точно на Олимпиадата – с този си опит тя и до днес държи гръцкия рекорд и мисля, че това й остана единственият старт с резултат над 2 м. За мен тогава този неин изключителен скок се оказа допълнителен стимул, но и без това си знаех, че шампион мога да бъда само след като приключат всички останали с опитите.

Бях готова на всичко и тази готовност ми помогна да стигна до върха.

STEFKA KOSTADINOVA I NIKI BAKOGIANI SI PRIPOMNYAT STANALOTO NA OLYMPIADATA V ATLANTA PREDI 20 GODINI




Наскоро се видяхме с Ники Бакояни, припомнихме си със снимки и приятни спомени нашите преживявания в сектора тогава в Атланта. Казах й, че без нея нямаше да подобря олимпийския рекорд. Оставаме добри приятелки и аз отново и отново й благодаря, че с нейна помощ сътворихме една от най-запомнящите се битки в олимпийската история,“ твърди Стефка.

„Дори когато подобрих олимпийския рекорд за мен по-важно бе да си осигуря златото. Просто рекордът явно ми е бил нужен за да стигна до титлата. Състезанието беше много силно, знаех предварително че така ще бъде и имах готовност да скачам – ако се наложи – дори за световен рекорд. Тъй че, радостта от олимпийския рекорд бе в сянката на очакването за така дълго преследваната олимпийска титла,“ разказва днес Костадинова.

Златото на Стефка в Атланта – невероятна драма, родила една от най-вълнуващите и блестящи победи в историята на олимпийската атлетика и в съкровищницата на българския спорт.

А ако искате да си припомните всички височини, пред които преминава Стефка, за да стигне до своя най-мечтан триумф, прочетете още в BGLion.com.