интернет
На 21 май православната църква почита паметта на светите равноапостоли Константин и Елена.
Константин е първият римски император “подал” ръка на християнството, въпреки че приема християнската религия едва в края на живота си. По време на своето царуване той въвежда християнството във Византия със специален Милански едикт, който издава през 313 г.
Неговата майка царица Елена е помагала на бедните и онеправданите, построила е няколко манастира там, където е живял Исус и дори е намерила кръста, на който е бил разпънат Христос.
Имен ден празнуват Константин, Елена, Костадин, Костадина, Динко, Еленко, Ели, Елица, Константина, Елеонора, Койчо.
Според поверията на този ден не се работи, пекат се обредни курбани за здраве, а именниците танцуват боси върху жарава. Този ритуал, известен като нестинарство, е разпространен в началото на 20 век и бързо намира голям популярност, въпреки че сега е по-скоро атракция.
Вярва се, че който се престраши да мине през огнената жарава, ще бъде здрав цяла година. Приготвянето на жаравата е свързано с цял ритуал, музикално озвучаване от тъпан и хороводни мелодии. Нестинарите стъпват върху въглените с иконите на Свети Константин и Елена, за да се запазят от огъня. След това всички присъстващи се събират около трапезата и се веселят.
Тази година на 21 май се пада и Спасовден (Възнесение Господне). Този празник се отбелязва винаги в четвъртък, на 40-тия ден след Великден. Според Новия завет 40 дни след възкресението си Исус Христос останал на Земята, за да проповядва своето учение и да беседва с апостолите, движейки се между тях като богочовек. Празникът се нарича и Спасовден, защото с Христовото възнесение завършва и актът на човешкото спасение.
Българският народ тачи този празник строго за предпазване от градушка – жените не перат, не тупат, не предат, не шият.
Според поверието, на този ден се прибират душите на всички покойници, които са на свобода от Велики четвъртък. Затова в събота след празника се отбелязва Черешова Задушница.
Според българските народни вярвания на 40-тия ден от Великден идват и самодиви, наречени „русалийки“, „русалци“, „русалии“. Представяли си ги като свръхестествени женски демони, подобни на самодивите, които имали дарба да лекуват странни болести. Приема се, нощта срещу Спасовден е лечебна и болните ходят за росен, лягат до цветето и поставят до главата си някакъв дар за русалките-лечителки.
Спасовден е професионален празник на хлебари, сладкари, шофьори, строители, хотелиери и цветари.
Сутринта рано на Спасовден, ако човек мълчешком отиде при пуст кладенец и погледне в него, вместо своя образ ще види образа на онзи свой починал роднина, за когото си мисли в момента.
Ако на Спасовден вали дъжд – годината ще е богата, а реколтата – обилна.
Празникът се тачи особено от бездетни жени, тъй като се вярва, че само срещу Спасовден те могат да се излекуват от безплодието. Жена, която не може да зачене, трябва да преспи под растението, но с мъж, с когото няма кръвна връзка.
Малко преди първи петли двамата хукват към селото, без да се обръщат назад. Вярва се, че безплодието остава под росена, а зачеването в нощта преди Спасовден се смята за „магическо” и не се възприема като прелюбодеяние.