Започва Страстната седмица. Това е важен момент от Великден за християните. Вярващите наричат всеки ден от седмицата велик – Велики понеделник, Велики вторник, Велика сряда, Велики четвъртък, Велика събота и Великден.
Нарича се „Страстна седмица“ или „Седмица на страданието“, какъвто е преводът на думата „страст“ от старобългарски. Така християните отбелязват Страданията на Христос – от влизането в Йерусалим до възкръсването му.
Велики понеделник
Иисус Христос влиза в Йерусалимския храм и го намира пълен с търговци. Божият Син изгонва търговците, защото храмът е дом за молитва, а не продавалник. В Евангелието се говори за проповедта на Иисус в храма и изреченото над безплодната смоковница – символ на човешката дума, която не позволява молитвата, покаянието и не носи духовни плодове.
От Велики понеделник започва голямото великденско чистене, което е задължително за всеки дом. Освен това понеделникът е и последният от дните, през които може да се пътува.
Велики вторник
Христос проповядва в храма и дава своите последни нравствени наставления; разказва притчата за 10-те мъдри девици, очакващи идването на Господа и притчата за талантите. Христос прави пророчества за съдбата на град Йерусалим. Освен това според църковния обичай това е ден на поучения и последни нравствени наставления.
Велика сряда
Христос е посетен от покаяла се грешница, която в притеснението си счупва съда с драгоценното мирó. Провежда се Тайната вечеря на Божия син с Апостолите, по време на която Той им казва, че един от тях ще Го предаде. Юда излиза и Го предава, а през нощта срещу четвъртък Христос се моли в Гетсиманската градина до идването на предателя и залавянето Му.
На този ден на жените им е забранено да вършат всякаква домакинска работа (чистене, пране, шиене, готвене и т.н).
Велики четвъртък
Произнесена е смъртната присъда над Иисус Христос и е потвърдена от Пилат Понтийски. В същата тази вечер, след залез, Той е разпнат.
Велики четвъртък е отреден за обредното боядисване на яйцата, като първите винаги са червени. Традицията повелява с боядисването на яйцата да се заеме най-старата жена в семейството. Първото боядисано яйце се поставя пред иконата вкъщи и се пази до следващия Велики четвъртък, а след това се хвърля в течаща вода.
Разпети петък
Денят на великите страдания на Иисус. Наричан е Велики петък и Разпети петък. Христос приел смирено съдбата си да бъде унижаван, обруган, бичуван, бит с плесници, накичен с венец от тръни на главата, нарамен и принуден да носи при изкачването към лобното си място тежкия кръст, на който ще бъде разпънат. Разпънат е на Голгота между двама разбойници и издъхва в мъки. Станало слънчево затъмнение и земетресение.
В деня, в който е бил разпнат Исус Христос, не се върши никаква работа, защото се смята, че ако хората не спазват тази повеля, ще бъдат сполетени от нещастие. Строго са забранени песните и веселбите. Народните обичаи повеляват в този ден да се мине под маса. Така човек символично се пречиства от своите грехове и оставя всички тежести и проблеми в ръцете на Бога. По време на Разпети петък постът в православната църква е особено строг – тогава нито се яде, нито се пие дори вода.
Велика събота
Ден на оплакването и погребението на Иисус Христос от майка му Света Богородица и жени, носещи миро; гробът му е запечатан и пред него е поставена стража (вечерта в петъчния ден; тогава църквата отслужва Опело Христово).
На този ден има обичай жените да посещават гробищата, за да раздават боядисани яйца и хляб за душите на мъртвите. До обяд се разрешава домакинската работа, която по-нататък през деня се забранява напълно. Велика събота е и последният ден, в който могат да се боядисват яйцата за Великден.
Великден
Приключват страданията на Христос (Страстите Христови).В последния (неделен) ден от Страстната седмица, наречен Великден, е светлото Христово възкресение. Отново службата започва през нощта. Неделният ден е „започнал“ от залез слънце на съботния ден.
След полунощницата в църквата свещеникът изнася светлината и призовава вярващите да дойдат и вземат светлина от незалязващата светлина, понеже Христос е възкресил.
Пасхалната служба за Възкресение започва малко преди полунощ, а точно в 00.00 часа водещият службата свещеник трикратно възвестява възкресението на Христос с думите: „Христос воскресе”, на което богомолците отговарят: „Во истина воскресе”.
В българската домашна православна традиция всеки от дните на Страстната седмица се отбелязва по особен начин.
Първите 3 дни (Велики понеделник, Велики вторник и Велика сряда) са отредени за разтребване вкъщи, като на рутинната дейност се придава и символично пречистващ характер — прави се за здраве.
На Велики четвъртък се спазва строга забрана за работа, боядисват се великденските яйца. На Велики петък (наричан още Разпети петък) в Западна България се украсяват боядисаните яйца с различни мотиви. Ходи се на църква и се минава под масата 3 пъти за здраве.
На Велика събота обикновено се месят и пекат обредните великденски хлябове.
1 коментар
В статията има противоречия относно домакинската работа – „От Велики понеделник започва голямото великденско чистене, което е задължително за всеки дом.“ Докога се чисти?; за Велика сряда е записано, че „На този ден на жените им е забранено да вършат всякаква домакинска работа (чистене, пране, шиене, готвене и т.н).“ По-надолу в статията е записано: „Πъpвитe 3 дни (Beлиĸи пoнeдeлниĸ, Beлиĸи втopниĸ и Beлиĸa cpядa) ca oтpeдeни зa paзтpeбвaнe вĸъщи, ĸaтo нa pyтиннaтa дeйнocт ce пpидaвa и cимвoличнo пpeчиcтвaщ xapaĸтep — пpaви ce зa здpaвe.“.
От бабите си зная, че за Великден се чисти дома първите три дни (пране, тупане, миене) и след това на Велика събота (преди да се изпекат Великденските хлябове) също се почиства. Така го зная, така и го правя.