„Ирина Бокова е единственият ръководител на организация на ООН, поканена от Барак Обама да участва в срещата на върха в ООН за борбата срещу екстремизма през септември тази година, председателствана от американския президент. Това е признание за ролята на ЮНЕСКО в укрепването на мира и сигурността“. Това са думи на Джон Кери, държавния секретар на САЩ за българката Ирина Бокова. Тя е първата жена, която бе избрана за ген. директор на ЮНЕСКО.
На 18 юни 2014 г. българските медии съобщават новината, че правителството издига кандидатурата на Ирина Бокова за генерален секретар на ООН. Впоследствие обаче и Кристалина Георгиева също става претендент за поста.
Защо да се обединим около кандидатурата на Ирина Бокова?
Отговорът на този въпрос дават от Клуба на българските студенти и завършили Университета на Кеймбридж, Великобритания. Те изготвиха кратка брошура с постиженията на Ирина Бокова, с цел да покажем колко силен е нейният шанс и съответно шансът на България чрез нея. Брошурата е изпратена до всички ключови държавни институции в страната
„Изборът на генерален секретар на ООН изисква сериозен кандидат, с подходящите качества, опит, международен престиж. В ООН членуват почти 200 държави, а генерални секретари през всичките тези 70 години са имали само 8 страни. България има уникалната възможност да излъчи първата жена генерален секретар на организацията. Ирина Бокова е първият българин в историята, станал ръководител на специализирана организация на ООН, при това най-голямата организация в системата на ООН. Тя е и първата жена на този пост в историята на ЮНЕСКО.
По същество тя в момента заема един от най-отговорните постове в ООН след този на сегашния генерален секретар Бан Ки Мун. На този пост Ирина Бокова беше избрана след изключително конкурентни избори през 2009 г., в които се наложи с гласовете на голямо мнозинство от държавите в света над 8 кандидати, сред които на Египет, над Бенита Фереро Валднер, комисар по външната политика на ЕС, над руския заместник-министър, и много други. В крайна сметка спечели със силната подкрепа на САЩ, и огромното мнозинство страни-членки.
През 2013 г. беше преизбрана за втори мандат с още по-голямо мнозинство, включително с подкрепата на петте “велики сили” в ООН – на САЩ, Франция, Великобритания, Русия и Китай, които ще имат решаващ глас и при избора на бъдещ генерален секретар на ООН.
Процедура за избор на генерален секретар на ООН
Правилата за избор на генерален секретар се определят от няколко резолюции на Общото събрание, които са допълвани и развивани през годините. Общото събрание назначава генералния секретар по препоръка на Съвета за сигурност. Съветът за сигурност е съставен от 15 страни, включително 5-те постоянни, които са с решаващ глас. САЩ, Русия, Китай, Франция и Великобритания имат право на вето. Непостоянните членове на Съвета за сигурност се определят на ротационен принцип. През 2016 г. това ще са Испания, Венецуела, Ангола, Малайзия, Нова Зеландия, Украйна, Египет, Сенегал, Уругвай и Япония.
Според досегашните правила всяка препоръка се обсъжда и решава на закрито заседание с неформално тайно гласуване в толкова турове, колкото са необходими за постигане на съгласие на 5-те постоянни членки. В рамките на тайното гласуване държавите изразяват позиция на „насърчаване” или „разколебаване” за конкретния кандидат. Обикновено първите турове показват кои кандидати имат шансове да продължат състезанието и да получат нужната подкрепа от 9 държави – освен на петте, и на четири непостоянни страни членки. Дори първоначално даден кандидат да няма подкрепа от някоя от постоянните държави членки, в процеса на вътрешните избори, при очертаване на фаворит, обикновено тази държава се присъединява към консенсуса.
През септември 2015 г. Общото събрание прие резолюция 69/321, в която се призовава за повече гласност и прозрачност в процеса за избор на генерален секретар, и въвежда нови методи на селектиране. В същата резолюция е разписано също, че в номинациите ще бъдат включени кандидати жени, за да бъде осигурено равенство на половете. По новите правила официалната процедура ще започне през януари 2016 г., когато председателите на Съвета за сигурност и на Общото събрание на ООН ще изпратят писма до всички държави членки с покана да номинират кандидат за генерален секретар. Една държава може да номинира само един кандидат.
Не съществуват формално одобрени критерии, но е прието кандидатите да бъдат личности с лидерски и управленски качества, с
отлично познаване на системата на ООН, да притежават голям дипломатически опит и да владеят поне два от официалните езици на ООН (английски, френски, руски, испански, китайски и арабски). В резолюцията се препоръчва още кандидатурите да се обсъдят от всички държави членки, а не само в Съвета за сигурност. Затова регулярно ще бъдат предоставяни осъвременени списъци на издиганите кандидати заедно с техните биографии. С цел повече прозрачност при избора Общото събрание на ООН реши кандидатите да бъдат предварително изслушвани. Ще бъдат организирани неофициални срещи или заседания с кандидатите, за да могат те да демонстрират своите качества и да изложат дългосрочната си визия.
След представяне на кандидатурите Съветът за сигурност ще започне консултации, които ще приключат вероятно през юли или
септември 2016 г. След постигането на съгласие той приема резолюция, с която предлага одобрения кандидат на Общото събрание на ООН, което трябва да се произнесе. Самият избор ще се проведе през есента на 2016 година в Ню Йорк.
За да има приемственост, е записано, че това трябва да стане не по-късно от месец преди края на мандата на настоящия генерален секретар – т.е. до ноември 2016 г.