Коледа – традиции и обичаи на българина

Коледа




Празникът Рождество Христово е сред най-почитаните в християнския свят празници и различните изповедания – православие, римокатолицизъм и протестанство, го отбелязват подобаващо и в съответствие на своите традиции.

Трапезата е имала винаги една и също символично значение в християнството. Тя винаги е напомняне за трапезата, която е приготвена за нас в Царството Божие, и където ни очаква духовно наслаждение в присъствието на Христос. Неизменно на трапезата най-главно място заемат хлябът и виното – елементите, които съставляват св. Причастие – Тялото и Кръвта Христови, които приемаме във вид на хляб и вино. Те са духовната храна, така нужна на човека, за да придобие безсмъртие и вечен живот.

Традиционната трапеза на Бъдни вечер е постна, тъй като с нея завършва 40-дневния Рождественски пост. По стар български обичай ястията са нечетен брой – 5,7,9 и т.н – пита, варено жито, ошав, фасул и т.н. Макар и постни тези ястия са празнични, вкусни и питателни, приготвени от сръчните ръце на българката. На трапезата присъстват в натурален вид и традиционните плодове, които ражда земята ни – ябълки, круши, дюли, орехи, грозде, царевица и т.н. Всичко, което ражда земята се предлага на Бога за благословение и се освещава с молитва, която традиционно се произнася от главата на семейството (най-възрастният мъж в къщата). По примера на Христос и Неговото крайно смирение, коледната трапезата се постила на земята. Поднесените ястия се кадят с тамян, прочита се молитва, с която започва празничната вечеря. Към полунощ по традиция във всяка християнска къща влизат коледарите – по примера на пастирите, те разнасят благата вест за Христовото раждане, пеят коледни песни и изричат благословии за дома и стопаните му.

В българската коледна традиция са залегнали много символи и обичаи с подчертан магически характер, имащи допирни точки повече с езичеството, отколкото с християнството. Бъдникът (дъбово или крушово дърво), което гори цяла нощ, се явява предмет на гадаене – ако гори буйно и пръска много искри, годината ще е плодородна и здрава. Чесънът на трапезата се счита, че премахва уроки, магии и болести. На прекадяването на трапезата също се гледало като на ритуал, който премахва злите духове. Хлябът, т.нар. боговица, се приготвял по необичаен начин – с т.нар. „мълчана вода”, като била украсявана с фигурки от тесто, символизиращи богатия урожай – с житни класове, слънце, птици, домашни животни и пр.

Името Коледа представлява побългарена форма на римското Календе. С „календе“ римляните означавали първия ден на всеки месец. По силата на фонетични закони календи в българския език станало Коледа. За това много спомогнала и народната етимология свързваща я с глагола „коля“, нали за празника се коли прасе.

Празнуването започва на 24 и завършва на 26 декември.

На 24 е Малката Коледа (Бъдни вечер, първа кадена вечер). На 25 – Голяма Коледа, Божич, а на 26 е празникът на най- близките на Младенеца.

За хората Малка Коледа е денят, в който се е родила Млада Бога. Според народното вярване божията майка се е замъчила на Игнажден и е родила на Малка Коледа, но е съобщила за това на другия ден, както това се прави при всяка майка първескиня.

Най-хубав е този ден за децата. Рано сутринта всяко дете си приготвя дрянова тояга – коледарка. На групи децата обикалят къщите, тропат по вратите и викат: Бог се роди, Коледо! Домакините ги даряват с кравайчета.

Преди обед на този ден се коли шопарът, угояван специално за Коледа. Нито една къща не минава без свинско месо. Вечерта на Малката Коледа се нарича Бъдник или Първа кадена вечер. Най – важна роля при нея играят бъдникът, трапезата с обредните хлябове и ястия, и коледуването.

Бъдникът, това е дъбово или крушово дърво, отсечено и донесено в къщи от млад мъж, с него се поддържа огънят през цялата нощ. Внасяйки го в къщи, мъжът пита домо-чадието: „Славите ли Млада бога?“, жените отговарят: „Славим, славим, добре дошъл!. Мъжът добавя: „Аз в къщи и Бог с мене!“

В дървото има провъртяна дупка, в която се затапват, зехтин, восък и тамян. Този край се увива в бяло ленено или конопено платно и бъдникът се изправя в огнището. Докато миросват бъдника, жените пеят:

Ой, ти дръвце, право дръвце,

де си расло толкоз тънко,

толкоз тънко, та високо?

– Я съм дръвце, златно дръвце,

златно дръвце плодовито.

Ще порасна дор до небо,

клон ще пусна дор до земи,

лист ще листна дребен бисер,

цвят ще цъфна чисто сребро,

род ще родя сухо злато.

Слез ще по мен Млада Бога,

ще дарува добра дарба!

Коледуването е третият важен елемент на коледния празник. То започва след полунощ, коледарите се избрали своя водач (станеник) още на Игнажден. Коледарските дружини се състоят от млади мъже, разучили коледарски песни и благословии. В групата има трохобер (събирач на краваите), магаре (носач на месото и сланината), както и коте – мяукащо момче, в знак че му се яде блажничко. Всяка коледарска песен обикновено започва с думите:

Стани, Нине, господине

тебе пеем, домакине!

добри сме ти гости дошли,

добри гости коледари…

Коледарските песни са богати на благопожелания:

Добро утро, болярине,

добър сме ти глас донели,

овци ти се изягнили,

все агънца ваклошатки,

кобилки ти се изждребили,

все кончета златогриви…

След като стопанката дари коледарите, станеникът вдига кравая и произнася дълга благословия за здраве, щастие и имотност. Ако коледарите не са доволни от даровете, те си отмъщават като отмъкват вратника на двора.

Рано сутринта на Голяма Коледа, Божич, истинското Рождество стопанинът излиза в градината и със секира в ръка заплашва овошките, че ще ги отсече, ако не родят много плод. На обяд идва ред на печеното свинско, което са чакали през 40 – дневните пости.

Православната църква на другия ден след Рождество Христово събира вярващите да възхвалят с благодарствени песни божията майка. Църквата подканя: „Дойдете да възпеем майката на Спасителя, която след раж-дането пак се оказа дева!

Именно за това събирането на вярващите на другия ден след Рождество се нарича Събор на Пресвета Богородица. А в народната традиция на този ден продължава Коледа – хората си гостуват, подредили богати трапези, ядат и пият, и се веселят.

Празникът Рождество Христово или Коледа винаги е очакван с нетърпение и радост. Изпълнен с богати обреди и символични действия, с хубави песни и благословии, с гадания за бъдещето, той е израз на вечната жажда на хората за здраве и щастие за плодородие и благоденствие.

Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *