Коледни Заговезни е. Това е последният ден, в който може да се яде месо. От утре започват 40-дневните коледни пости, които свършват на 24 декември – Бъдни вечер.
Постът се нарича още Малка четиридесетница.
Какво е пост?
Постът е период на въздържане от определени храни в някои религиозни традиции. Свързва се също с духовна концентрация, определени молитви и други начини за побеждаване на телесното начало. Така например, в Православна християнска религия на Бъдни вечер 24 декамври (6 януари) се яде постно ястие от варени пшенични зърна, разбъркан със сок от семена, може и сушени плодове (най-често стафиди).
В манастирите, по принцип, се пази по-строг пост. Но според правилото „всеки манастир си има свой устав“. В някои манастири например се позволява да се яде месо, когато не е определено да се пости. В други манастири въобще никога не се яде месо.
За миряните манастирският устав не важи. Миряни са всички християни, които не са монаси в манастири.
Съществува много преводна православна литература, която по един или друг повод споменава за начините на постене. Но това се отнася за съответната поместна православна църква. В Църковния Устав (Типика) Българската Православна Църква е постановила следните степени на пост:
На Велики петък не се полага да се яде нищо. За немощни и престарели – само хляб и вода.
В понеделник, вторник и сряда на Страстната седмица и първите 5 дни от първата седмица на Великия пост се пази строг пост (растителна храна без олио). Също такъв строг пост има и за 5 януари и 29 август. В тези 2 дни, когато се случат в събота или неделя, се разрешава „елей и вино“.
През Великия пост (освен първата и последната седмица) и Богородичния пост, както и през първата седмица на Рождественския (Коледния) пост и от 20 до 24 декември включително – постът се състои в ядене само на растителна храна с олио. Това важи и за Кръстовден (14 септември).
Безгръбначни животни (охлюви, миди, октоподи и др.) се считат за постни храни.
През останалите дни на Рождественския пост, през Петровите пости и в сряда и петък, когато не са в постния период се разрешава риба. Риба се разрешава и на празниците Благовещение, Преображение Господне и Връбница.
През Сирната седмица постът се състои в това – да не се яде месо. Тя и не се нарича постна. Яде се риба, масло, яйца, сирене и други млечни продукти.
Човек, който се готви за изповед и причастие е необходимо предварително да уточни с изповедника начина на постене. Който е болен или има хронични заболявания да се посъветва също с изповедника и лекаря си.
Постът е въздържание с религиозно-нравствена цел от блажна храна при умерена употреба на постна храна.
От апостолско време светата Църква е наредила светото тайнство изповед и причастяването да се предшестват и съпътстват от тъй нареченото говеене. Това ще рече по-усилена и благоговейна подготовка чрез пост и молитва.
Най-благоприятно време за тази подготовка представлява Великият пост. Той, както и другите пости, започва с така наречените „заговезни“ – т. е. ядат се вечерта блажни храни, а от сутринта на другия ден започват постите. При нормални условия говеенето трае една седмица, като първите три дни се прекарват в пълен пост, т. е. „тримерене“. Тримеренето е доброволен пост, извършван от онези, които желаят и могат да го издържат. При особени обстоятелства като старост, тежка болест, предстоящо неотложно заминаване по служба и др., срокът на говеенето през първата седмица на поста може да се съкрати на три, или даже на един ден, като се препоръчна това да стане с благословението на епархийския архиерей, на енорийския свещеник.
Мнозина от говеещите смятат, че постенето трябва да се състои в отказ от блажни храни. Това е само едната страна на поста – телесният пост, който сам по себе си е недостатъчен без духовния пост. Православните християни, които искат да постят, трябва да знаят това и да го спазват.
Най-общи правила за поста
1. В основата на поста е борбата с греха чрез въздържане от храна. Именно въздържанието, а не изнемогата на тялото, затова всеки трябва да съизмери своите сили, своята подготовка и готовност да пости с правилата за спазване на постите.
2. Постът е аскетичен подвиг, изискващ подготовка и постепенност. Необходимо е постенето да започва постепенно. Отначало се започва с въздържание от блажна храна в сряда и петък през цялата година.
3. Желаещите да постят трябва да се посъветват с опитен духовник, да му разкажат за духовното и физическото си състояние и да го помолят да благослови поста.
4. Болните задължително трябва да се посъветват с лекар. Бременните жени трябва да се отнасят много внимателно към постенето. На малолетните деца и пътешествениците се разрешава облекчен режим.
5. Заговява се (започва се приемането на блажна храна) след дълги пости в празничните дни след литургията, което също трябва да става постепенно.
6. При постите съществуват шест степени на строгост:
- всичко, освен месо (Месни заговезни);
- вкусване на риба;
- гореща храна с растително масло;
- гореща храна без мазнина;
- студена храна без мазнина и без топли напитки (т.нар. сухоежбина);
- пълно въздържане от храна.
В дните, когато се разрешава риба, е позволена и гореща храна, приготвена с растителна мазнина. За спазване на по-строг пост в определени дни е необходимо благословението на свещеник.
7. Пост телесен, без пост духовен, не допринася за спасението на душата, дори напротив, може да бъде и духовно вреден, ако човек, въздържайки се от храна, се протиква със съзнание за собственото си превъзходство. Истинският пост е свързан с молитва, покаяние, въздържане от страсти и пороци, изкореняване на лошите дела, прощаване на обидите, въздържание от съпружески живот, изключване на увеселителни и зрелищни мероприятия, дори гледане на телевизия.
Постът не е цел, а средство за смирение на плътта и очистване от грехове. Без молитва и покаяние постът се превръща само в една диета.
За православния човек постът е съвкупност от добри дела, искрена молитва, въздържане от всичко, включително и от храна. Телесният пост заедно с духовния образуват истинският пост.
Според църковния Устав по време на пост се забранява блажна храна — месо и млечни продукти; само в някои постни дни, се разрешава риба, а в дните на строг пост не се позволява не само риба, но и никаква гореща храна и храна, приготвена с растителна мазнина.
Повярвалите в Христа започнали да постят още от времето на апостолите. Първите християни постили твърде често и продължително, за да се подготвят по-добре за богоугодни подвизи. В първите векове всеки християнин постел не в определено време, а колкото искал и когато желаел. В ІV век намираме вече указания и наредби освен за съществуващите Велик и Петров пост, още и за Рождественския (Коледен) и Богородичен пост. Четирите поста били пригодени към четирите годишни времена.
Кои са постните дни?
Kогато към четирите многодневни пости се прибавят и еднодневните, постните дни в православния църковен календар са до двеста на брой.
Еднодневни пости
Православната църква е наредила специални постни дни през седмицата. Те са:
- всяка сряда – за спомняне предаването на Иисуса Христа на страдания;
- всеки петък – за спомен на самите Му страдания и смърт;
- срещу Богоявление – 5 януари (18 януари стар стил) – за достойно приготвяне за този велик празник;
- на Кръстовден – 14 септември – за спомен на кръстните страдания на Иисуса Христа, и
- в деня на Отсичане главата на св. Иоан – 29 август (11 септември стар стил).
Пост се изисква от християните и във всеки неделен и празничен ден до свършване на светата литургия.
Постът може да бъде общ – задължителен и личен – доброволен. Такъв доброволен пост е тримеренето — първите три дни от многодневния Велик пост се прекарват в пълно въздържание. Той се спазва от онези, които желаят и могат да го издържат.
Многодневни пости
Многодневните пости в Православната църква са четири:
- Велик пост или Света Четиридесетница
- Петров пост – от Първата неделя след Петдесетница до Петровден (29 юни)
- Богородичен пост – от 1 август до 14 август
- Рождественски пост или Филипов пост.
Велик пост или Света Четиридесетница
Великият пост е най-строг и най-продължителен. Започва седем седмици преди Великден. Нарича се Четиридесетница, понеже трае 40 дни, но с него се съединява и седмицата на Христовите страдания, в която се спомнят последните събития от земния живот на Господа, особено Неговите страдания, смърт и погребение. Затова тя се нарича Страстна седмица, т.е. Седмица на страданията.
Великият пост е установен в памет на 40-дневния пост на Иисуса Христа (Мат. 4:2), за да могат в това време християните да се покаят и очистят душите и телата си и по такъв начин да се приготвят достойно за посрещане на най-великия християнски празник – Възкресение Христово.
През целия пост риба се разрешана два пъти – на Благовещение (ако не се пада през Страстната седмица) и на Връбница. След Неделя Месопустна се преустановява яденето на месо, а след Неделя Сиропусна – и на мляко, млечни продукти и риба, и постът продължава така:
- Първа седмица:
От понеделник до събота включително – строг пост (растителна храна без олио и вино).
В събота (Тодоровден) се взема Св. Причастие.
- Втора седмица:
Сряда и петък – строг пост.
Събота и неделя – олио и вино. На Благовещение се разрешава и риба.
- Трета седмица (Кръстопоклонна):
От понеделник до петък включително – строг пост.
Събота и неделя – олио и вино.
- Четвърта седмица – Както втората
- Пета седмица – Както втората
- Шеста седмица – Както втората
В събота (Връбница) – риба, хайвер или други безгръбначни животни.
- Страстна седмица:
От понеделник до събота включително – строг пост.
Ако здравето позволява, на Разпети петък не се яде нищо, не се пие и вода.
Петров пост
Преди празника на св. апостоли Петър и Павел
Петров пост – до 29 юни – навечерието на празника на св. Павел и Петър. Петровият пост е установен за подражание на апостолите, които постели, когато се готвели за проповедническа дейност (Деян. 13:3), а също и заради особена почит към светите първовърховни апостоли Петър и Павел.
Началото на Петровите пости се определя според деня на Св. Петдесетница и затова неговата продължителност е различна всяка година. Ако Великден се случи през месец март, Петровият пост може да се доближи по продължителност до Великденския пост. И обратно, в години, в които Св. Петдесетница е чак в края на юни, постът е много кратък и затова дори не се изчаква да измине първата неделя след Петдесетница.
Петровият пост започва след вечерното богослужение в деня на Първата неделя след Петдесетница – на Всички светии.
Постът продължава до края на вечерното богослужение преди Петровден, (който е винаги на 29 юни), но ако този ден се падне в сряда или петък постният период се регулира съобразно с това.
Режимът на Петровия пост е облекчен – пости се от яйца, млечни продукти и месо, но в дните различни от сряда и петък се разрешава риба.
Богородичен пост
Богородичният пост е установен в прослава на Божията Майка, която през целия си живот и особено преди смъртта си (на църковен език успението си) прекарвала времето в пост и молитва.
Подготовката за празника Успение Богородично трае от 1 август до 14 август (14-27 август стар стил). В първия ден на поста в храмовете се прави водосвет, а от 1 до 13 август пък на вечерните служби се отслужва Богородичен параклис.
Рождественски пост (Филипов пост)
След деня в памет на св. апостол Филип започва четиридесетдневният пост, наричан често „четиридесетница на ап. Филип“. Установен е сравнително късно, в чест на Раждането на Спасителя, за да се очистят християните чрез покаяние, молитва и пост и с чисто сърце, душа и тяло благоговейно да посрещнат явилия се в света Син Божий. През дните на поста преди Рождество Христово са празниците на много старозаветни пророци, предсказали раждането на Спасителя.
По своята строгост Рождественският пост отстъпва на Великия и Богородичния пост и не се различава от Петровия. В много устави дните от 20 до 24 декември са свързани с по-големи ограничения подобно на дните преди Великден.
1. 15 – 22 ноември
28 ноември – 5 декември (ст. стил) – само растителна храна с олио
21 ноември (4 декември ст.стил) е Въведение Богородично.
2. 23 – 29 ноември
6 декември – 12 декември (ст. стил) разрешава се риба
3. 30 ноември – 6 декември
13 декември – 20 декември (ст. стил) разрешава се риба
От Андреевден до Никулден
4. 7 декември – 13 декември
21 декември – 26 декември (ст. стил) разрешава се риба
5. 14 декември – 19 декември
27 декември – 1 януари (ст. стил) разрешава се риба
6. 20 декември – 24 декември
2 януари – 6 януари (ст. стил) само растителна храна с олио.
От Игнажден до Бъдни вечер е Предпразненство на Рождество Христово
25 декември
7 януари (ст. стил) – Блажи се. Не се пости дори ако се случи в сряда или петък.
РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО
На 5 януари – строг пост (растителна храна без олио), а ако е събота или неделя – с олио и вино.
Дни, в които не се пости
Църквата е установила и периоди в годината, през които се разрешава да не се спазва еднодневният пост в сряда и петък. Обикновено това са седмиците преди многодневен пост или след него. Тези седмици са следните:
1. През Рождественските празници — от 25 декември до 4 януари (11 дни).
2. Неделя на Митаря и фарисея — две седмици преди Великия пост.
3. Седмицата преди Великия пост, която започва след Месни Заговезни и завършва със Сирни Заговезни. През цялата седмица се разрешава употребата на яйца, риба и млечни продукти, но вече без месо.
4. Светлата седмица след Великден.
5. Седмицата след Петдесетница (преди Петровия пост).