Време е за пости! Ето какво се прави!

пости




Коледни Заговезни е. Това е последният ден, в който може да се яде месо. От утре започват 40-дневните коледни пости, които свършват на 24 декември – Бъдни вечер.

Постът се нарича още Малка четиридесетница.

Какво е пост?

Постът е период на въздържане от определени храни в някои религиозни традиции. Свързва се също с духовна концентрация, определени молитви и други начини за побеждаване на телесното начало. Така например, в Православна християнска религия на Бъдни вечер 24 декамври (6 януари) се яде постно ястие от варени пшенични зърна, разбъркан със сок от семена, може и сушени плодове (най-често стафиди).

В манастирите, по принцип, се пази по-строг пост. Но според правилото „всеки манастир си има свой устав“. В някои манастири например се позволява да се яде месо, когато не е определено да се пости. В други манастири въобще никога не се яде месо.

За миряните манастирският устав не важи. Миряни са всички християни, които не са монаси в манастири.

Съществува много преводна православна литература, която по един или друг повод споменава за начините на постене. Но това се отнася за съответната поместна православна църква. В Църковния Устав (Типика) Българската Православна Църква е постановила следните степени на пост:

На Велики петък не се полага да се яде нищо. За немощни и престарели – само хляб и вода.

В понеделник, вторник и сряда на Страстната седмица и първите 5 дни от първата седмица на Великия пост се пази строг пост (растителна храна без олио). Също такъв строг пост има и за 5 януари и 29 август. В тези 2 дни, когато се случат в събота или неделя, се разрешава „елей и вино“.

През Великия пост (освен първата и последната седмица) и Богородичния пост, както и през първата седмица на Рождественския (Коледния) пост и от 20 до 24 декември включително – постът се състои в ядене само на растителна храна с олио. Това важи и за Кръстовден (14 септември).

Безгръбначни животни (охлюви, миди, октоподи и др.) се считат за постни храни.

През останалите дни на Рождественския пост, през Петровите пости и в сряда и петък, когато не са в постния период се разрешава риба. Риба се разрешава и на празниците Благовещение, Преображение Господне и Връбница.

През Сирната седмица постът се състои в това – да не се яде месо. Тя и не се нарича постна. Яде се риба, масло, яйца, сирене и други млечни продукти.

Човек, който се готви за изповед и причастие е необходимо предварително да уточни с изповедника начина на постене. Който е болен или има хронични заболявания да се посъветва също с изповедника и лекаря си.

Постът е въздържание с религиозно-нравствена цел от блажна храна при умерена употреба на постна храна.

От апостолско време светата Църква е наредила светото тайнство изповед и причастяването да се предшестват и съпътстват от тъй нареченото говеене. Това ще рече по-усилена и благоговейна подготовка чрез пост и молитва.

Най-благоприятно време за тази подготовка представлява Великият пост. Той, както и другите пости, започва с така наречените „заговезни“ – т. е. ядат се вечерта блажни храни, а от сутринта на другия ден започват постите. При нормални условия говеенето трае една седмица, като първите три дни се прекарват в пълен пост, т. е. „тримерене“. Тримеренето е доброволен пост, извършван от онези, които желаят и могат да го издържат. При особени обстоятелства като старост, тежка болест, предстоящо неотложно заминаване по служба и др., срокът на говеенето през първата седмица на поста може да се съкрати на три, или даже на един ден, като се препоръчна това да стане с благословението на епархийския архиерей, на енорийския свещеник.

Мнозина от говеещите смятат, че постенето трябва да се състои в отказ от блажни храни. Това е само едната страна на поста – телесният пост, който сам по себе си е недостатъчен без духовния пост. Православните християни, които искат да постят, трябва да знаят това и да го спазват.

Най-общи правила за поста

1. В основата на поста е борбата с греха чрез въздържане от храна. Именно въздържанието, а не изнемогата на тялото, затова всеки трябва да съизмери своите сили, своята подготовка и готовност да пости с правилата за спазване на постите.

2. Постът е аскетичен подвиг, изискващ подготовка и постепенност. Необходимо е постенето да започва постепенно. Отначало се започва с въздържание от блажна храна в сряда и петък през цялата година.

3. Желаещите да постят трябва да се посъветват с опитен духовник, да му разкажат за духовното и физическото си състояние и да го помолят да благослови поста.

4. Болните задължително трябва да се посъветват с лекар. Бременните жени трябва да се отнасят много внимателно към постенето. На малолетните деца и пътешествениците се разрешава облекчен режим.

5. Заговява се (започва се приемането на блажна храна) след дълги пости в празничните дни след литургията, което също трябва да става постепенно.

6. При постите съществуват шест степени на строгост:

  • всичко, освен месо (Месни заговезни);
  • вкусване на риба;
  • гореща храна с растително масло;
  • гореща храна без мазнина;
  • студена храна без мазнина и без топли напитки (т.нар. сухоежбина);
  • пълно въздържане от храна.

В дните, когато се разрешава риба, е позволена и гореща храна, приготвена с растителна мазнина. За спазване на по-строг пост в определени дни е необходимо благословението на свещеник.

7. Пост телесен, без пост духовен, не допринася за спасението на душата, дори напротив, може да бъде и духовно вреден, ако човек, въздържайки се от храна, се протиква със съзнание за собственото си превъзходство. Истинският пост е свързан с молитва, покаяние, въздържане от страсти и пороци, изкореняване на лошите дела, прощаване на обидите, въздържание от съпружески живот, изключване на увеселителни и зрелищни мероприятия, дори гледане на телевизия.

Постът не е цел, а средство за смирение на плътта и очистване от грехове. Без молитва и покаяние постът се превръща само в една диета.

За православния човек постът е съвкупност от добри дела, искрена молитва, въздържане от всичко, включително и от храна. Телесният пост заедно с духовния образуват истинският пост.

Според църковния Устав по време на пост се забранява блажна храна — месо и млечни продукти; само в някои постни дни, се разрешава риба, а в дните на строг пост не се позволява не само риба, но и никаква гореща храна и храна, приготвена с растителна мазнина.

Повярвалите в Христа започнали да постят още от времето на апостолите. Първите християни постили твърде често и продължително, за да се подготвят по-добре за богоугодни подвизи. В първите векове всеки християнин постел не в определено време, а колкото искал и когато желаел. В ІV век намираме вече указания и наредби освен за съществуващите Велик и Петров пост, още и за Рождественския (Коледен) и Богородичен пост. Четирите поста били пригодени към четирите годишни времена.

пости

Кои са постните дни?

Kогато към четирите многодневни пости се прибавят и еднодневните, постните дни в православния църковен календар са до двеста на брой.

Еднодневни пости

Православната църква е наредила специални постни дни през седмицата. Те са:

  • всяка сряда – за спомняне предаването на Иисуса Христа на страдания;
  • всеки петък – за спомен на самите Му страдания и смърт;
  • срещу Богоявление – 5 януари (18 януари стар стил) – за достойно приготвяне за този велик празник;
  • на Кръстовден – 14 септември – за спомен на кръстните страдания на Иисуса Христа, и
  • в деня на Отсичане главата на св. Иоан – 29 август (11 септември стар стил).

Пост се изисква от християните и във всеки неделен и празничен ден до свършване на светата литургия.

Постът може да бъде общ – задължителен и личен – доброволен. Такъв доброволен пост е тримеренето — първите три дни от многодневния Велик пост се прекарват в пълно въздържание. Той се спазва от онези, които желаят и могат да го издържат.

Многодневни пости

Многодневните пости в Православната църква са четири:

  • Велик пост или Света Четиридесетница
  • Петров пост – от Първата неделя след Петдесетница до Петровден (29 юни)
  • Богородичен пост – от 1 август до 14 август
  • Рождественски пост или Филипов пост.

Велик пост или Света Четиридесетница

Великият пост е най-строг и най-продължителен. Започва седем седмици преди Великден. Нарича се Четиридесетница, понеже трае 40 дни, но с него се съединява и седмицата на Христовите страдания, в която се спомнят последните събития от земния живот на Господа, особено Неговите страдания, смърт и погребение. Затова тя се нарича Страстна седмица, т.е. Седмица на страданията.

Великият пост е установен в памет на 40-дневния пост на Иисуса Христа (Мат. 4:2), за да могат в това време християните да се покаят и очистят душите и телата си и по такъв начин да се приготвят достойно за посрещане на най-великия християнски празник – Възкресение Христово.

През целия пост риба се разрешана два пъти – на Благовещение (ако не се пада през Страстната седмица) и на Връбница. След Неделя Месопустна се преустановява яденето на месо, а след Неделя Сиропусна – и на мляко, млечни продукти и риба, и постът продължава така:

  • Първа седмица:

От понеделник до събота включително – строг пост (растителна храна без олио и вино).

В събота (Тодоровден) се взема Св. Причастие.

  • Втора седмица:

Сряда и петък – строг пост.

Събота и неделя – олио и вино. На Благовещение се разрешава и риба.

  • Трета седмица (Кръстопоклонна):

От понеделник до петък включително – строг пост.

Събота и неделя – олио и вино.

  • Четвърта седмица – Както втората
  • Пета седмица – Както втората
  • Шеста седмица – Както втората

В събота (Връбница) – риба, хайвер или други безгръбначни животни.

  • Страстна седмица:

От понеделник до събота включително – строг пост.

Ако здравето позволява, на Разпети петък не се яде нищо, не се пие и вода.

пости

Петров пост

Преди празника на св. апостоли Петър и Павел

Петров пост – до 29 юни – навечерието на празника на св. Павел и Петър. Петровият пост е установен за подражание на апостолите, които постели, когато се готвели за проповедническа дейност (Деян. 13:3), а също и заради особена почит към светите първовърховни апостоли Петър и Павел.

Началото на Петровите пости се определя според деня на Св. Петдесетница и затова неговата продължителност е различна всяка година. Ако Великден се случи през месец март, Петровият пост може да се доближи по продължителност до Великденския пост. И обратно, в години, в които Св. Петдесетница е чак в края на юни, постът е много кратък и затова дори не се изчаква да измине първата неделя след Петдесетница.

Петровият пост започва след вечерното богослужение в деня на Първата неделя след Петдесетница – на Всички светии.

Постът продължава до края на вечерното богослужение преди Петровден, (който е винаги на 29 юни), но ако този ден се падне в сряда или петък постният период се регулира съобразно с това.

Режимът на Петровия пост е облекчен – пости се от яйца, млечни продукти и месо, но в дните различни от сряда и петък се разрешава риба.

Богородичен пост

Богородичният пост е установен в прослава на Божията Майка, която през целия си живот и особено преди смъртта си (на църковен език успението си) прекарвала времето в пост и молитва.

Подготовката за празника Успение Богородично трае от 1 август до 14 август (14-27 август стар стил). В първия ден на поста в храмовете се прави водосвет, а от 1 до 13 август пък на вечерните служби се отслужва Богородичен параклис.

Рождественски пост (Филипов пост)

След деня в памет на св. апостол Филип започва четиридесетдневният пост, наричан често „четиридесетница на ап. Филип“. Установен е сравнително късно, в чест на Раждането на Спасителя, за да се очистят християните чрез покаяние, молитва и пост и с чисто сърце, душа и тяло благоговейно да посрещнат явилия се в света Син Божий. През дните на поста преди Рождество Христово са празниците на много старозаветни пророци, предсказали раждането на Спасителя.

По своята строгост Рождественският пост отстъпва на Великия и Богородичния пост и не се различава от Петровия. В много устави дните от 20 до 24 декември са свързани с по-големи ограничения подобно на дните преди Великден.

1. 15 – 22 ноември

28 ноември – 5 декември (ст. стил) – само растителна храна с олио

21 ноември (4 декември ст.стил) е Въведение Богородично.

2. 23 – 29 ноември

6 декември – 12 декември (ст. стил) разрешава се риба

3. 30 ноември – 6 декември

13 декември – 20 декември (ст. стил) разрешава се риба

От Андреевден до Никулден

4. 7 декември – 13 декември

21 декември – 26 декември (ст. стил) разрешава се риба

5. 14 декември – 19 декември

27 декември – 1 януари (ст. стил) разрешава се риба

6. 20 декември – 24 декември

2 януари – 6 януари (ст. стил) само растителна храна с олио.

От Игнажден до Бъдни вечер е Предпразненство на Рождество Христово

25 декември

7 януари (ст. стил) – Блажи се. Не се пости дори ако се случи в сряда или петък.

РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО

На 5 януари – строг пост (растителна храна без олио), а ако е събота или неделя – с олио и вино.

Дни, в които не се пости

Църквата е установила и периоди в годината, през които се разрешава да не се спазва еднодневният пост в сряда и петък. Обикновено това са седмиците преди многодневен пост или след него. Тези седмици са следните:

1. През Рождественските празници — от 25 декември до 4 януари (11 дни).

2. Неделя на Митаря и фарисея — две седмици преди Великия пост.

3. Седмицата преди Великия пост, която започва след Месни Заговезни и завършва със Сирни Заговезни. През цялата седмица се разрешава употребата на яйца, риба и млечни продукти, но вече без месо.

4. Светлата седмица след Великден.

5. Седмицата след Петдесетница (преди Петровия пост).

Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *