На 9 декември православната църква чества зачатието на Света Анна – майка на Богородица. Християнският култ към светицата се разпространява във Византийската империя още през VI век, когато е построена първата църква, носеща името й. В същия ден се почита и майката на пророк Самуил, която носи същото име – Анна.
Тя е покровителка на женското начало, на брака, семейството и майчинството. Закрилница е на момичетата, бременните и вдовиците. Почита се от жените, които в нейния ден не работят, за да не се разболяват децата им и не боядисват, защото според поверието от този ден започват родилните мъки на божията майка.
Момите пускат пшеничени зърна в ново гърне с вода. Ако до Нова година зърната покълнат, това е знак за скорошна женитба.
Нощта, предхождаща празника, е време за заклинания, прокоби и магии. През нея магьосници, вещици и врачки най-лесно установяват връзка с дявола, мъртвите и демоните. В часовете на нарушено равновесие между земните и божествените сили, те отиват на гробищата. Там се събличат голи и с танц и шепот баят и „свалят“ месечината в сито. Превръщат я в шарена крава и издояват млякото й. Сдобили се с лунното изобилие, те стават силни и властват над човешкия живот и труд. Омайват злите жени, чуждите ниви и стада като хвърлят развалени яйца, правят магии за разделяне на съпрузи, за болест, омраза и смърт. За да се предпазят от това стопаните палят пред всяка врата огън с тор, ръсят пепел и просо около стопанските постройки, а жените мажат виметата на кравите със смес от мазнина, чесън и въглени.
Превърнали се в мушици, магьосниците влизат в чуждите домове, кръжат около огнището. Щом се забележи мушица трябва да се хване и да се изгори, за да се изгори злата сила.
Разрешава се риба.
Имен ден празнуват имената Ана, Анета, Анелия, Анка, Анна, Аница, Аня, Яна, Янка, Янко.
