25 традиционни български ястия, които всички обичаме!

25,5K

Ако ви дойдат гости, с какви ястия бихте ги почерпили? Нещо набързо, което имате оставено в хладилника от предния ден? Като например, парче баница или пък…?
А ако гостите ви са чужденци? Кои традиционни български ястия бихте искали да им покажете и да опитат? Сещаме се за шопска салата, освен традиционната за нас българите баница със сирене.

Ето 25 традиционни български ястия, които всички обичаме и знаем много добре!

Баница

Навити или наредени на пластове листи разточено тесто или готови кори за баница с плънка – опичат се и готово – ето я любимата ни баница. Обикновено се пече във фурна. Използват се различни плънки – най-често сирене или извара, със или без добавка на яйца. Правят се баници и със зеленчуци, месо, плодове.

Шопска салата

Приготвя се от нарязани домати, краставици, печени чушки, кромид лук, пресен магданоз и настъргано бяло саламурено сирене. Подправя се с дресинг от растителна мазнина (олио или зехтин) и евентуално, с винен или ябълков оцет. По желание може да се добави и люта чушка. Украсява се отгоре върху настърганото сирене със стрък пресен магданоз, черни маслина или малка люта чушка. Сервира се предимно през лятото; съчетава се много добре с охладени традиционни български алкохолни напитки – ракия и мастика.

Таратор

Има десетки начини да си направите таратор. Класическият – кисело мляко, вода, краставица, сол и чесън. Всичко останало – като орехи, копър, подправки или пък защо не с кисели краставички, са различни вариации на таратора. Може да се консумира и гъст, може и като напитка. Както и да го предпочетете, тази студена лятна супа е любима на всеки българин.

Боб чорба

Боб чорба е традиционно ястие от българската кухня, приготвено от сварен боб, зеленчуци (морков, домат, чушка, лук) и подправки, която може да се консумира със или без запръжка. Друг популярен вариант на това ястие е „Боб чорба по манастирски.

Шкембе чорба

Шкембе чорба е друго традиционно българско ястие, или по-скоро супа. Приготвя се от добре сварено и нарязано на ситно телешко или свинско шкембе. Добавят се подправки – чесън, оцет, лют червен пипер или люти чушки. Подобна чорба се приготвя не само в България.

Сарми

В България през лятото се правят предимно сарми с лозови листа – лозови сарми. През есента и зимата сармите по-често се правят с листа от прясно или кисело зеле – зелеви сарми. Плънката почти винаги е с месо – свинска или смесена (свинска и телешка) кайма, или кълцано месо. Сармите се варят в смес от зелева чорба и вода. Постните лозови или зелеви сарми са едно от традиционните ястия за Бъдни вечер. Зелевите сарми са една от задължителните съставки на капамата.

Гювече

В българската кухня има различни видове яхнии или задушени ястия с месо, които са идентични или подобни на гювеч, но носят други имена, например чомлек, задушен кебап, задушена яхния и др. Поради отличните си вкусови и питателни качества, гювечът е любимо основно ястие.

Пълнени чушки

С кайма, с ориз и кайма, със зеленчуци, с праз лук и ориз, с боб, със сирене – българите пълни чушките с какво решим. И какъвто и вариант да изберем, винаги стават чудесни. Затова пълнените чушки е традиционно ястие от българската национална кухня. Може да се приготвя по различни технологии и с различни плънки, като се използват пресни, така и сушени чушки (прави се през зимата).

Мусака

Спорно е дали е българска, тъй като и гърците, и турците я оспорват, но едно е сигурно – мусакаЕто това са 5-те любими домашни ястия на българите се прави във всяко българско семейство. Няма българска домакиня, която да не може да прави мусака. Дори легенда разказва, че за да се ожени една българка, трябва да може да прави поне мусака на мъжа си. Дали е така – ние не можем да кажем! Знаем само, че в България мусаката обикновено се прави от мляно месо, картофи, кромид лук, домати и подправки, които се задушават заедно, след което се пекат във фурна, като накрая се заливат със заливка на основа яйце, кисело мляко и брашно и се допичат със заливката. Яде се често с кисело мляко.

Качамак

Качамак е традиционно българско ястие, разпространено на Балканите и в Мизия, а също и в Гърция, Република Македония, Албания, Черна гора, Румъния, Молдова, Беларус, Украйна, Чечня, Грузия, Армения, Афганистан, Пакистан, Индия, Турция. Приготвя се от царевичен грис или едро смляно царевично брашно. Сместа се вари във вода с щипка сол на тих огън при непрекъснато бъркане с т.нар. бъркалка „качамилка“, до получаване на каша с желаната от гъстота. Процесът варене трае около 40 минути. Съдът се дърпа от огъня, добавя се масло, сместа се разбърква бързо и се захлупва за около 15 – 30 мин. в зависимост от количеството. Така, продуктът набъбва още повече, и поема водата.

Капама

Капама е традиционно българско ястия, често се приготвя за Коледа или празник в България. Прави се от кисело зеле, ориз, подправки – черен пипер, дафинов лист и чесън, различни видове месо (свинско, телешко, кървавица, наденица, пиле, заек и др.). В разложко се добавя и така нареченото „чекъне“ (червено цвекло) или туршия от цвекло. Реди се на пластове, като свинското се поставя на дъното. Залива се с вода на места и чаша червено вино. Оригиналната капама се готви в казан върху открит огън. Сега е по-известен друг начин на приготвяне – в запечатано с тесто глинено гърне (гювеч) се пече няколко часа във фурна.

Кавърма

Кавърмата е ястие, печено на фурна в гювечета. Думата е от турски произход, означава „запържен“. Най-често то съдържа месо (свинско и / или пилешко), лук, чубрица, чушки, пипер, сол. Но при бесарабските българи от Украйна и Молдова се приготвя по коренно различен начин.Това ястие се прави задължително от агнешко месо и се вари в голям казан на огън на открито, добавя се червен пипер и лук. След като месото е готово се изчаква мазнината да се сгъсти, докато лойта придобие оранжев цвят. В Молдова това ястие се прави и от овче или пилешко месо, и се добавя киселина (най-често от обикновен винен оцет).

Пататник

Пататникът (или патетник, както се нарича в някои области, от патато или патето – картофи) е типично родопско ястие. Приготвя се от настъргани на едро картофи, лук, сол и джоджен. Всичко това се омесва и се пече на бавен огън. Може да се добави месо, сирене или яйце. Някои слагат чубрица и пръжки. Настърганите картофи се отцеждат от отделената течност и се смесват с яйцата, лука и сиренето. Получава се тесто, от което се разточват 2 кори. На дъното на тавата се поставя първата, с по-голям диаметър, така че да излиза от съда. Поставя се сместа от продуктите, овкусена с джоджен, покрива се с другата кора и се прихлупват краищата. По оригиналната родопска рецепта се пече върху селската печка и когато се изпече отдолу, се обръща върху дъска и се приплъзва с непечената страна в тавата.

Огретен

Огретенът обикновено се приготвя със сварени картофи и сирене, но рецептата е изменена и в огретена е възможно да присъстват множество други продукти като тиквички, домати, патладжани, спанак, праз, броколи, грах, моркови, зеле и т.н. Въпреки, че традиционно се приготвя със зеленчуци, понякога месо или месен продукт може да присъстват също.

Зелник

Рецептите за приготвяне на зелник са разнообразни, като в повечето случаи в различните фолклорни области се отправят претенции за оригиналност на ястието, по начина характерен за приготвяне в съответната местност. В някои варианти рецептата е като на класическа зелена баница, със сирене и яйца, в която се добавя сварено или запържено наситнено прясно зеле (както се приготвя зелена баница с маруля). В други – яйцата и сиренето отсъстват и се приготвя като лучник с кисело зеле и кромид лук. Съществуват и варианти, в които освен с кисело зеле и кромид лук, към плънката се добавя праз и сирене, или кромид-лук не се слага изобщо. Най-интересни са случаите, при които зелник се приема за име на „зелена баница“, като се подразбира, че всяка баница с лапад, киселец, лобода или коприва е зелник, но не и приготвяанта със зеле. Приготвяната баница с прясно зеле или маруля (зелена салата), дори е непознато на много места в България.

Чеверме

Традиционно българите правят чеверме за Гергьовден. Но ако отидете в Родопите, като например, Банско или Пампорово – няма да е изненада, ако видите чевермета на някоя полята.

Чевермето е название за печено овче или козе месо на жар или в предварително загрята пещ, приготвено по специален начин. Най-често чевермето се приготвя от заклано животно – овен (овца, шиле, агне) или коза (яре) и обработено от касапина. Печеното месо може да се приготви по няколко начина: традиционно – на шиш, комитско – в дълбоко изкопана в земята яма, по селски – в зидана пещ, домашно – в домашна печка с дърва на фурна. При традиционното чеверме добре обработеният и изчистен труп на животното се нанизва на голям дървен шиш, след което се прикрепя на две дървени опори поставени отстрани на огнището или камината. За равномерно изпичане шиша се върти бавно на ръка и месото се пече от топлината на намиращата се на около 30 – 60 см. жар от здрави сухи дърва от бук, дъб или габър, в продължение на 5-8 часа.

Кисело мляко

Липсват точни данни за произхода на киселото мляко. Една от теориите за неговото възникване се свързва с траките. Древна Тракия разполагала с плодотворна почва, богата растителност и добри пасища. Всичко това допринесло да се развие цветущо овцевъдство. И поради това основното домашно животно на траките била овцата. Траките забелязали, че прокисналото мляко се запазва по-продължително от прясното. Чрез прибавяне на прокиснало мляко в прясно сварено получили продукт известен като квасено мляко или „прокиш”. Предполага се че киселото мляко води началото си от млечнокиселата напитка „кумис”, която прабългарите приготвяли от кобилешко мляко.

Пиле с ориз

Пиле с ориз е ястие от традиционната българска кухня, популярно в цяла България. Едно от най-вкусните и предпочитани основни ястия. Приготвя се от нарязано пилешко месо, ориз, лук, сол, олио, бульон, подправки. Месото се сварява и се смесва с измития ориз и запържения лук. Долива се пилешки или зеленчуков бульон, след което се запича във фурна, докато оризът поеме водата. Сервира се със салата.

Питка (хляб)

Българинът не сяда на масата без хляб или питка. Погача, както също се нарича празничната питка, пък се прави за всеки празник, който българите отбелязват. Много народи използват хляба като символ в различни обреди и ритуали. Християните го наричат „плътта Христова“. В България той е символ на гостоприемство и по традиция официални гости се посрещат с хляб и сол, или с хляб и мед.

Мекици

Не сте живели, ако не сте яли мекици. Наистина! Мекицата е вид тестено изделие, което се приготвя от предварително замесено тесто, което след като „втаса“, т.е. набухне, се къса на малки топки, разстила се на кръгчета и се пържи в сгорещена мазнина. Обикновено мекиците се сервират за закуска, поръсени с пудра захар или в добавка с конфитюр или сирене.

Тиквеник

Тиквеникът е вид сладка баница, на която плънката се състои от настъргана тиква и захар. Приготвя се като витата баница, от тестени кори, които се навиват, като пури на руло с равномерно добавяне на сместа от тиква, захар и счукани орехи. Добавя се и олио. В много рецепти се добавя, заедно с олиото и краве масло, когато не е за ритуално ядене на Бъдни вечер. Така получените рула се нареждат в тава, обикновено се навиват в кръг и се пекат. Сервира се с кисело мляко или компот. Служи се за постно ястие на Бъдни вечер.

Баклава

Баклавата вид сладка баница, сиропиран сладкиш. Прави се от тесто, разточено и опечено на много тънки кори. Корите се пълнят с орехови ядки (или шамфъстък) и се заливат със захарен сироп. В България обикновено баклава се прави за Коледа.

Пържени кюфтета

Кюфтета или кебапчета – българинът обича да хапва кайма под всякаква форма. А ако са пържени, още по-добре. Но и на скара или барбекю стават чудесни. В България кюфтетата са много популярна храна. Консумират се предимно като основно ястие със зелена салата, лютеница, пържени картофи, трушия или друга гарнитура, а също така могат да се сервират готвени със сос като яхния или фрикасе, в умален топчест вариант, наричани „цариградски кюфтенца“ или в супа с ориз, фиде или картофи, наричана супа топчета.

Лютеница

Лютеницата е хранителен продукт, подправена зеленчукова салата (паста, сос), традиционна за българската кухня. Приготвя се от смлени, обикновено печени червени чушки, домати, кромид лук, моркови, подправки. Чушките са основната съставка на лютеницата, които придават и характерния ѝ червен цвят. Лютеницата съдържа още мазнина (олио), а сред подправките най-важни са кимионът, лютите чушки и чесънът, на които тя дължи пикантния си вкус, а и името си. Продуктите за лютеницата се изчистват добре, чушките се пекат, обелват и нарязват на ситно, доматите се настъргват и всичко се смила в месомелачка, слагат се подправки, след което сместа се запържва с мазнината. Гъстотата се счита за добра след като при бъркане с дървена лъжица остане следа на дъното на тавата. Слага се в буркани и така приготвената в домашни условия консервирана лютеница може да се съхранява дълго време. Лютеницата се произвежда и в индустриални условия, като обикновено е значително по-ситно смляна, не е пържена и съдържа добавки като нишесте и други заместители.

Мляко с ориз

Мляко с ориз, наричано още сутляш, е десерт от българската кухня. Прясното мляко и оризът се варят поотделно след което се смесват, добавя се захар и се доварява на бавен огън с непрекъснато бъркане. Когато сутляжът е готов, се изсипва в купички и се поръсва с канела. При желание може да се добави екстракт от ванилия и плодове.