Българите в чужбина или българите, живеещи в България – за всички българската кухня е любима. Тя е любима за всеки българин, но какво хапваме, ако не сме в родината? Българите в чужбина са все повече и затова решихме да ви разкажем какво ядат българите в различните точки по света. Как си правят баница и ядат ли таратор, отдалечени на хиляди километри от България.
„По начин на живот, испанците са много близо до нас. Сутрин като станат глътват по едно кафе и някакво малко кроасанче и заминават на работа. От 10 до 10:30 часа имат почивка, в която вече закусват солидно – сандвичи или т.нар. тяхно бокадильо, след което продължават работа. Между 14 и 15 часа обядват обилно, а след това задължително почиват. Това е т.нар. тяхна сиеста. Дори малките магазинчета от 14 до 17 часа са затворени … “
Това разказва българката Наташа Лилова от Видин пред БНР. „В района на Валенсия съм впечатлена от голямото количество ориз, който консумират и тяхната прословута паеля. Това е едно ястие с ориз и зеленчуци в комбинация или с пилешко и заешко месо, или с морски дарове – скариди, миди, октоподи, раци… Ястията им не са много по-различни от нашите“.
Петър Филипов е от Видин и до преди 5 години беше собственик на първата ромска телевизия не само във Видин, но и в страната. Днес живее в чужбина и все още пази спомен за кухнята на Финландия, където е живял: „Онова, което няма да забраня за Финландия е, че там на всяко хранене, задължително на трапезата им присъства маслото.
Прясното мляко пък го ползват като вода и го пият непрекъснато.
Другото, което ми направи впечатление е, че питейната им вода е толкова чиста, че дори нашите минерални води не могат да стигнат качеството й… Рибата също заема достойно място в кухнята на финландците. Ядат предимно сьомга. Тя присъства на трапезата им минимум два пъти седмично. Общо взето кухнята им не е лоша, макар че на пръв поглед изглежда някакъв каламбур, в който не знаеш какво са сготвили. Що се отнася до рибата, най-често я варят или я пекат на скара. На мен лично ми харесваше…“
Емилия Димитрова също е от Видин. Живее в три страни – в България, защото тук е родният й дом, в Сърбия, защото оттам е съпругът й, и в Холандия, където е през последните години. Твърди , че познава и трите кухни добре:
„Моята кухня е международна. Обичам да правя различни специалитети- италианските макарони, баниците, които внучките ми обожават, дори качамака. За него купуваме специално брашно от частни мелници и си го правим. Внучките ми знаят, че в събота и неделя са у нас на качамак с пържени яйца и българско сиренце.
Сръбската скара също присъства в менюто ни, но там главен готвач е съпругът ми. Зетят, който е етнически холандец от Суринам, направо я обожава. Съпругът ми вече го научи да пийва и по една шливовица преди вечеря…
Специалитетите, които приготвя сватята ми, също са много вкусни. В Суринам много обичат пилешкото месо и кафевия боб. Без ориз също не могат, приготвят го по много начини.
Внучките ми много обичат и суринамските палачинки от царевично брашно с пълнеж от месни хапки…“
Иран ще остане завинаги в спомените на Васил Михайлов от Белоградчик, който е живял там 4 години като служител в българското посолство в Техеран: „В Иран няма ресторанти- там отиваш на пазара и сядаш да хапнеш в нещо като закусвални.
Първото нещо, което ти дават е таратор, приготвен с джоджен. Той е като бонус към храната и аз скоро свикнах с него. В Иран ядат много зеленчуци и никакво свинско. Когато отидеш на някой от техните пазари, прави впечатление, че всички птици, които предлагат там- пилета, фазани и др, които са заклани, са с главите…
За агнетата се отнася същото. Така е според техните религиозни закони. Във връзка с това имах един много интересен случай.
Помогнах при 
една сделка за износ на пилета от птицекомбината в Поморие за Техеран. Седмица след като бе сключен договорът, при мен дойде един от представителите на фирмата от иранска страна и ми каза, че заминава за Поморие – щял да контролира дали клането на пилетата ще бъде съобразено с ислямските правила…
Десет дни след това ми звъни директорът на птицекомбината и ми казва- „Васко, този тук ни подлуди. Има три условия за клането на пилетата. Първото условие е, да бъдат изкарани навън и да гледат на изток.
Второто е, да им се даде да пият вода и третото – да не им режем главите“. Странностите в различните култури наистина са много…“