Колко букви има българската азбука?

азбука

Българската азбука – кирилицата, съдържа 30 букви. Ето ги и тях:

А а
(а)
Б б
(бъ)
В в
(въ)
Г г
(гъ)
Д д
(дъ)
Е е
(е)
Ж ж
(жъ)
З з
(зъ)
И и
(и)
Й й[1]
(и кратко)
К к
(къ)
Л л
(лъ)
М м
(мъ)
Н н
(нъ)
О о
(о)
П п
(пъ)
Р р
(ръ)
С с
(съ)
Т т
(тъ)
У у
(у)
Ф ф
(фъ)
Х х
(хъ)
Ц ц
(цъ)
Ч ч
(чъ)
Ш ш
(шъ)
Щ щ
(штъ)
Ъ ъ
(ер-голям)
Ь ь
(ер-малък)
Ю ю
(йу)
Я я
(йа)

 




През 886 г. България приема глаголическата азбука, създадена от Св. св. Кирил и Методий през 60-те години на IX век. Единственият книжовен източник, в който се посочва годината, в която е създадена глаголическата писменост, е съчинението „За буквите“ („О писмєньхъ“) на старобългарския писател Черноризец Храбър, а именно 6363 г. по александрийското летоброене, или 863 г. по сегашното летоброене.

Глаголицата постепенно е заменена с кирилица – азбука, създадена в Преславската книжовна школа в началото на X век. Някои букви в кирилицата са заети от гръцката азбука; за онези звукове, които нямали гръцки съответствия, се използвали опростени варианти на глаголическите букви: това са буквите ж, ч, ш, щ, ѧ, ѫ, ъ, ь.

Най-старите български писмени паметници са от края на X и от началото на XI в.

Доказателства за факта, че глаголицата е по-стара от кирилицата, са следните: на първо място, най-старите български писмени паметници, като Зографското евангелие, Мариинското евангелие, Синайският молитвеник и др., са написани с глаголица; на второ място, глаголическите писмени паметници притежават по-старинни езикови черти; на трето място, някои книжовни паметници, писани с кирилица върху пергамент, върху който е имало глаголическо писмо, но е остъргано, та са останали само следи от него – това са т. нар. палимпсести, каквото е и Боянското евангелие от XIII в.

Най-ранно засвидетелстван старобългарски текст с кирилица е надписът на чръгубиля Мостич, висш сановник при цар Симеон Велики и цар Петър. Следва го надпис върху каменна плоча от 993 г., поставена от цар Самуил в памет на неговите родители и брат му.

Традиционно използван в България до първата четвърт на 19 век е старинен вариант на кирилицата, в който спорадично са използвани и буквите Ћ и Џ, добавени през 14 – 15 век. Преминаването от старата кирилица към руската гражданска азбука в България става някъде през 1830-те. То е улеснено от материалното превъзходство на руската литература (печатни преси, книгоиздаване) и от разпространението по онова време на панславянските идеи.

Българската гражданска азбука взема обратно от старата кирилица и буквата Ѫ (голяма носовка) и Ѭ (йотирана голяма носовка), които липсват в руската, за сметка на Ы и Э, които са изхвърлени от употреба в българската версия.

Съвременната българска кирилица добива окончателния си вариант, когато при правописната реформа от 1945 г. биват премахнати буквите Ѣ (Е двойно) и Ѫ (голяма носовка).

Честит 24 май, българи!

Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *