Учени: Зад всяка буква от кирилицата се крие космическа тайна

кирилица
Ако смятате, че да си учен, означава да си скучен, това не е вярно. Доказват го двамата атрактивни представители на Институт за космически изследвания към БАН инж. Таньо Танев и атомният физик Ангел Манев.
Те са с научни титли, но са известни в България с разработките си по теми като „Космическо време”, „Вселенско генезисно свръхвреме”, „Битката на титаните за времето” и т.н.

За основа на техните изследвания служат както официалната наука, така и езотерични източници.




Сред тях са космогонията на Учителя Петър Дънов и книгата „Архиометърът” на Сент-Ив Далведър – инструментът, с който са си служили древните хора за връзка с висшите светове. Тя е адаптирана за съвременния читател в по-ново време, благодарение на медиумистичните и посвещенски умения на нейния автор.

Така двамата учени гостуваха наскоро във Варна, за да представят най-новото си изследване за „Археометричната музика”. Това е система, по която всеки текст – на стихотворение или по-голяма литературна творба, може да бъде пресъздаден като музика чрез използването на различни херцови настройки на музикалните инструменти.

Заедно с двамата учени е работила и колежката им Венера Иванова – специалист по музика.

Така тримата разкриват в най-новия си доклад как зад всяка буква от древната до съвременната българска азбука, могат да се крият една или няколко ноти от космическите звучения, за които говорят посветените.

„Правим всичко на добра воля. Защото ни е интересно”, е скромният отговор на въпроса към екипа: „Защо е всичко това?” Докладите им звучат научно аргументирано, но цялостното впечатление от тях е за дълбочинно изследване в няколко непознаваемви области едновременно.

За доказателство, че откритието им работи, учените са „превели” няколко свои стихотворения на езика на музиката. След представяне на доклада си, те ги възпроизвеждат през публика. Звученето е наистина космично, споделят впечатления слушателите в зала „Пленарна”, където беше представен докладът наскоро.

Речта може да бъде музикално произведение, става ясно от разказа на тримата сътрудници в изследването.
„Музиката може да се образува от буквите, съставляващи дадени думи. За целта съществува алгоритъм за акордиране на музикални инструменти, според книгата „Археометърът” на Сент-Ив Далведър.

В практиката масово се използват акордирани музикални системи, получени от питагорийска музикална система, след настройка от страна на музикантите. Корекциите целят за съответния музикален инструмент да се избягват нежелани ефекти като виене, шум и други недостатъци на звученето. За да се постигне хармонизиране, често се наблюдава отклонение от научно изведени зависимости.

По този начин, много от качествата на музикалните инструменти, зависят от субективните качества на инструменталните акордьори. В наше време за настройката на музикалните инструменти, се използват електронни стабилизирани източници на звукови вълни, наречени синтезатори. Характерното за тях е, че те възпроизвеждат зададените им честоти с висока точност и чистота. Избягва се субективното участие на човека акордьор.

В средния клас съвременни електронни музикални инструменти се използва питагорейската настройска, тъй като тя е приложена като еталон за музикална алитерация. По-високият клас на същите синтезатори, предоставя възможността за създаване на потребителската скала чрез корекция на еталона на познатата ни 12-тонова стандартна настройка с лад 440 основен тон.

Освен създаването на музикалното произведение и неговото инструментално и вокално изпълнение, съществува и субект, който възприема зададената музикална творба. Основният проблем на този взаимен процес, е в характера на създаването и възприемането на едни и същи музикални тонове.

Музикалните инструменти възпроизвеждат добре подредените музикални форми, но слушателят е човек, с определено слухово сетиво, наречено ухо. Ухото на човека не възприема тоновете с честотата, която достига до него. Музикалният инструмент възпроизвежда линейно нарастващите тонове с еднакви интервали помежду им. Човешкото ухо възприема тези равномерни интервали, като последователност от определени тонове. Или възпроизведените равномерни интервали, се възприемат от човека, като неравномерни.

Линейно разположени честоти по линейната скала, когато минат към логаритмичната скала, когато стигнат до ухото, то ги възприема същите, но вече неравномерно – като разпънати. Така честотите не са разположени една до друга, има известен интервал между тях.

Ухото разпъва равномерните интервали в неравномерни. Тази особеност, задължително трябва да се отчита при настройката на музикалните инструменти.




Сент- Ив Далведър патентова археометричен еталон музикална линия, който показва начина за прилагане на музикалната линия към архитектурата, изящните изкуства, графичните и пластични творби.
Двойна серия от числа представлява двойна пропорционалност. Чрез еталона се поставя на метричната скала на пропорциите скала на музикалните тонове.

По този начин на система от метрични елементи се съпоставя система от звукови последователности. В метричния спектър, тон с честота от 216 херца, може да отговаря на същата нота от еталона с честота 432 херца. Подредбата на тоновете там, е подобна на наредбата от питагорейската музикална система. Разликата е в това, че неравномерно интегрираната питагорейска система, изградена върху развитието на степените на числото 2, Далведър противопоставя на равномерно темперираната музикална система с едно и също число на бемолите и диезите на всеки музикален тон. Т.е. като се образува диеза и бемола на нотата до, така и на си, се увеличава или намалява основният тон.

Коефициентите за пресмятане на бекарите, основните тонове, диезите и бемолите, Далведър извежда от честотата на буквите, съответстващи на триъгълниците на небесната планисфера от Археометъра. По този начин получената от Далведър музикална система, притежава ново и непостижимо за другите музикални системи качество. Тя става Археометрична система. Така се установява непосредствената връзка и установяване законите на метриката на тези на вибрациите, като се открива и възможността за практическото им приложение. Възможно е да се създават пеещи форми или на базата на определена поредица от музикални тонове, да се изведат метрични размери и зависимости.

Целта на нашето изследване и разработка е да се създаде метрика за акордиране на музикални инструменти, като се използват съвременните синтезатори и контролирана от нас музикална система, която да се доближава максимално до създадената от Далведър.

Съвременните синтезтори технически са пригодени да генерират музикални системи, базирани на честоти, по-ниски от 440 херца. Не е възможно обаче на синтезатора да се конструира директно археометрична музикална система, базирана на сол с 432 херца.

Поради тази причина, ние конструирахме нова музикална система, базирана пак на основен тон с честота 432 херца, но вече не на нотата сол, а на ла, като спазихме закона за диезите и бемолите от Археометъра. Така нашата музикална система придоби археометричния характер на музикалнат асистема на Сент Ив Далведър.”




Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *