“Болестите и неприятелите са обичайни и се овладяват. Няма такава опасност да връхлети доматите, каквато е африканската чума по свинете, че да караме хората насила да ги изкореняват”. Това смята директорката на Института по зеленчукови култури “Марица” доц. Даниела Ганева пред в. 24 часа.
По думите ѝ има голям избор от разрешени ефикасни препарати. Но те трябва да се ползват разумно, така че и доматите да са здрави, и хората. „Голям бич е молецът, който често идва с внос от Гърция. Той е опасен, но и за него има препарати за успешна борба, а също и специални уловки, ако не желаеш да пръскаш. Не е толкова страшен този неприятел, контролира се”, казва доц. Ганева.
Според нея причината за поскъпването е, че досега пазарът се е снабдявал с ранно оранжерийно производство. Стопаните масово го предпочитали, защото предпазва растенията от дъждове, а оттам и от болести. Вече зреели и средноранните сортове. “Оранжерийните са на приключване, а от тези, които са по полето, тепърва се очакват добиви след 5-10 август”, казва тя. И смята, че тогава би било редно и цената да падне, ако има достатъчни количества. Цените по принцип са добри, защото производителите си покриват разходите. Но най-голямата далавера е за прекупвачите, които, без да сеят и отглеждат, трупат печалба на гърба на стопаните и крайните потребители.
Освен в Пловдивско големи производители на домати са районите около Петрич и Сандански. Отглеждат се и в Пазарджишко, Старозагорско, дори и в Северна България. “Доста хора имат в дворовете си за лична консумация. Едни пръскат редовно след всеки дъжд срещу брашнеста мана, други – не чак толкова, и така бактериозите и вирусите се разпространяват”, обяснява доц. Ганева.
Хитовете това лято са сортовете “Розова магия”, “Роза лукс”, “Роза макс” и “Розов гигант”
Те са с местен произход, месести и сочни. “Едните са едри и кръгли, другите имат сърцевидна форма. При розовия гигант плодовете са около 350 г, а някои стигат и до половин килограм. “Българинът харесва този вкус, свикнал е с него и с аромата. Нашите домати са с по-нежна кожица и с по-малко семена. Имат добър балансиран вкус на захарност и киселини. Самата консистенция е много приятна, няма целулоза. Единственото е, че не могат да траят дълго. Трябва да се консумират най-много до седмица. Не можеш да ги сложиш в торба и да ги пренасяш, защото се мачкат”, казва доц. Ганева.
“Биволското сърце” също е стар изпитан сорт, но при него добивът бил по-нисък и затова хората предпочитали вече по-нови варианти
Но не са малко и производителите, които се оплакват от домати с дебела люспа, а като ги разрежеш, вътре има дебел чеп. “Понякога се получава така при неправилно торене и поливане. Но си е и сортова особеност. Това е селекция, създадена за транспортиране и по-голяма трайност”, обяснява шефката на институт “Марица”.
Тя е категорична, че август е апогеят на слънчевите домати. И съветва хората да ядат на корем, ако имат такава възможност. “Наличието на ликопен и витамин С ги прави изключително полезни”, допълва доц. Ганева. Убедена е, че постепенно българинът ще започне да отглежда и по-непознати сортове, които поддържа генофондът на института. Това са жълти, оранжеви и розово-кафяви. Различават се по цвят и едрина на плода. Засега обаче ги ползвали предимно любители. Ганева напомня, че август е времето да се правят и консерви, а не да чакаме вносните домати, които изглеждат като пластмасови и се белят подобно на ябълка.
Всеизвестно е, че българските са най-вкусни и превъзхождат гръцките, турските и италианските
Това се дължи на уникалния климат у нас, на почвите и начина на отглеждане. Няма чужденец, който да е опитал наш домат и да не е останал възхитен. Шефката на институт “Марица” припомня, че чужди сортове, които иначе не са толкова вкусни, когато се отглеждат у нас, значително подобряват качествата си. Това се дължи на природо-географските условия, в които се намира страната ни. Но освен климатичните условия много важни били и агротехническите мероприятия, като подхранване на почвата, което влияе както на химико-технологичните вкусови качества, така и на външния вид на плодовете. Торенето също било важно, тъй като всяка култура се нуждае от хранителни вещества в почвата. Когато всичко това се прави прецизно, добивите са много добри, а качеството – отлично. Задължително било след засаждане на почвата да се даде малко азот, а при завръза – калий. При зреенето е хубаво поливането да се увеличи.