Първото знаме, използвано от двете Български легии на Георги Сава Раковски, е от далечната 1861 – 1862 г. Тогава поредността на цветовете на българското знаме е била зелено, бяло, червено. Впоследствие четата на Филип Тотю носи знаме в червено, бяло, зелено. Идеята за познатия днес ред на цветовете принадлежи на българския патриот от Браила Иван Параскевов, а изработването и извезването му е извършено от неговата дъщеря Стиляна Параскевова. През 1879г., то е утвърдено като национален флаг на България през от Търновската конституция и запазва поредността на цветовете до днес.
Но какво са искали да предадат предците ни с точно тези три цвята? Най-разпространена теория е, че белият цвят символизира мира, надеждата и чистата и свята република, зеленият — плодородието на българските земи и гората, закрилница на българските бунтовници през Възраждането, а червеният — кръвта на загиналите за свободата на България и смелостта на народа.
Според други историци, цветовете представляват обществените прослойки – бялото е символ на духовенството, зеленото на работното население, а червеното на войниците. Знамето символизира, че вярата е на първо място за българите. По време на война обаче знамето се обръща наобратно, понеже тогава войниците стават най-важни в обществото.
Някои твърдят, че цветовете са избрани, съобразно древната българска войска. Лявото ѝ крило, състоящо се от леко въоръжени конници със завързани бели лентички на копията. В средата, където били разположени елитните български войски, носели зелени ленти на копията, а в дясното крило, съставено от тежко въоръжена конница – червени лентички.