Родопска народна носия – документът за самоличност на родопчаните!

родопска народна носия

Българска традиционна носия нарича народното облекло на българина от Възраждането до към средата на 20 век, включително та чак до наши дни. То отразява спецификата, традиционната култура и бита на българския народ.

Някои източници посочват, че първите облекла от подобен тип са започнали да се изработват още преди 3500 години.

Според етнографите произходът му е главно славянски, но се откриват и следи от облеклото на траки и прабългари, също така и от облеклото на народите, с които българите са били в контакт – турци, гърци, албанци и власи.

По своя характер носията е всекидневното работно облекло, което чрез художествена украса придобива празничен вид. Отличава се с изключителната си практичност при трудова дейност, традиционни обреди и празненства.

Носията бива мъжка и женска, празнична и всекидневна като във всяка една от българските етнографски области те се отличават със своя специфика и самобитност. След Освобождението през 1878 настъпват значителни промени под влияние на градското облекло.

Днес носиите се използват при художествена самодейност, някои от художествените елементи – в приложното изкуство, художествените занаяти и по-рядко в съвременното облекло.

Българските народни носии се класифицират спрямо това дали са носени от мъж или жена и географското местоположение.




  • Добруджанска народна носия
  • Северняшка народна носия
  • Пиринска народна носия
  • Родопчанска народна носия
  • Странджанска народна носия
  • Тракийска народна носия

До преди около 60 години българската народна носия е служила и за вид документ за самоличност. По отличителните й белези е можело да се разбере от коя област идва даден човек, от кой род е и дори дали е семеен, или не. Шевиците по дрехите не били просто шарки, а древни мотиви предавани от поколение на поколение. Малцина, обаче, са тези, които знаят колко стара е тази традиция и историята на народната носия. Известно е, че ние българите сме изключително консервативни, но истината за възрастта на нашата носия надхвърля и най-смелите очаквания. Кройката на българските поли и сукмани, бродираните орнаменти по тях, и т.н. са на поне 3500 години.

Всяка част на България се характеризира с определен вид носия.

Облеклото на родопската жена спада към сукманената носия или наречена още еднопрестилчина носия. Родопската носия представлява съчетание от няколко отделни части. Върху ризата се облича „вълненик“ – дреха от типа на сукманите, която предимно е в черен или тъмно син шаяк, който от своя страна е богато извезан с гайтани и сърма. Върху вълненика родопчанките са обличали „мерсжан“ – елече с ръкави.

Предницата и ръкавите на елечето са извезани със сърма, а останалото пространство от елечето е обшито с черни или кафяви кожени ивици. Вълненикът се препасва през кръста с цветен пояс, широк 15-20см., в който преобладава червеният цвят и е в пълна хармония с кърпата и престилката, които съшо са задължителна част от носията. Престилката се препасва върху пояса, така че възелът да остане отпред и задължително от ляво. Престилката е по-дълга от вълненика с 4-5см.

Почти навсякъде из Родопите десенът на престилки е еднакъв, в тях преобладават жълтия, оранжевия и керемиденочервения цвят, втъкани в квадрати. Към вълненика се прави надгърдник от бяло платно, а в по-долния му край, от вътрешната страна, се зашива бяла ивица със ситна дантела. Ризата е от бяло платно и изцяло се покрива от вълненика.

На главата си родопчанките носят винено-червена кърпа, която забраждат така, че половината от челото и почти цялата коса да бъдат покрити. Родопската носия завършва с шарени вълнени чорапи, и шаячни терлици, извезани със сърма, и кожени кондури.

Мъжката родопска носия спада към чернодрешната, която е характерна за Средните Родопи Състои от туникообразна риза, вълнени потури в тъмен цвят, горна дреха и калпак. Потурите са кафеникави на цвят, шаечни и прибрани към тялото. Дъната им са средно дълбоки или плитки с черна гайтанена бродерия, около джобовете и по шевовете.

Част от мъжката родопска носия е и бяла риза от домашно платно или тънко сукно без бродерия, с тясна правоъгълна яка, обшита от края със цветен гайтан или ширит. Над ризата се облича елек „джамадан“, който се закопчава отпред и вдясно по цялата си дължина. Джамаданът е покрит с черни гайтани около врата, раменете, задните шевове и по краищата на предницата. Гърбът и предницата също са обшити с гайтани. Върху потурите и елека се навива широк керемидено-червен вълнен пояс.

Върху елека се облича връхна дреха, която се нарича доланма. Тя е с тесни дълги ръкави и отпред не се закопчава. По краищата е обшита с гайтани, а на гърба с гайтанена бродерия. На краката се навиват навой, които представляват бяло платно, на което се навиват черни връзки в определени фигури. Такива навои мъжете навиват през студените дни и в делнични дни. В празнични дни обуват подколенници обшити, разбира се, с гайтан.

Потколенниците се изработват от бял шаяк и се завиват отзад по цялата дължина с телени копчета. Когато увиват навоя, на краката родопчаните си обуват цървули от сурова говежда кожа, а когато са с подколенници, носят кожени кондури. На главата, задължително се поставя кожен калпак, наречен гугла или плетена шапка с геврен на темето. Като връхна дреха се използва червен вълнен шал с дълги ресни по долния край.

В Регионалния исторически музей в град Смолян може да бъде разгледана богатата колекция от автентични носии, характерни за района на Средните Родопи.

*Материалът е на Веселина Николова.



Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *