4 български суперхрани, които ни правят здрави!

В днешно време е модерно всичко био – биохрани, биозеленчуци, биоплодове… А едно време всичко това е било нормалната храна на нашите предци.

Затова решихме да ви припомни няколко български суперхрани, които е желателно да консумирате. Наричаче ги суперхрани, тъй като съдържат много витамини и минерали и са много полезни за здравето ни. Но за съжаление, в днешно време са позабравени и пренебрегвани.

Ето 4 български суперхрани, които ни правят здрави!




Коприва

български суперхрани, коприва

За повечето хора ползите от копривата се свързват с високото съдържание на желязо. Но освен желязо, в копривата се съдържат 20 аминокиселини, 8 от които са незаменими. Това са тези аминокиселини, които не могат да бъдат синтезирани от организма и е нужно да се приемат чрез храната. Сушената коприва е много богата на белтъчини – цели 25% се съдържат в нея. За сравнение – в свинското месо са 16%.

Малко известно е, че съдържанието на витамин C в копривата е по-виско от това на лимоните, а съдържанието на витамин А – от това на морковите. Освен това има големи количества витамин К, който е от голямо значение за съсирването на кръвта. Тя е източник на минерали, като: калций, магнезий, цинк, фосфор, кобалт и др. Листата на копривата са богати и на хлорофил, а той от своя страна има противораково действие и понижава киселиността на кръвта. Използват я за детоксикация, защото има диуретични свойства и при неразположения, като алергии, анемии и артрит. Лекото натупване с коприва може да помогне при ишиас или схванатост в някои части на тялото.

Черница

български суперхрани, черница

Черницата може да върне зрението на слепец. Или поне така казвали древните китайски медици. Наистина плодът подсилва защитните сили на очния нерв, но идеята на азиатските специалисти била по-скоро да подчертаят вълшебните лечебни свойства на плодовете. Според китайските легенди черниците са ключът към дълголетието.

Освен при зъбобол, диабет, бъбречна недостатъчност и т.н. черниците помагат и при афти. Танините в листата им действат заздравяващо върху устната лигавица. Борят се и срещу ензимите, които отделят различни бактерии, преди те да успеят да предизвикат кариеси по зъбите. Плодовете на черница са изключително богати на витамини.

Особено високо е съдържанието на витамин А, С и В2. Срещат се следните минерали – фосфор, натрий, калий и магнезий. В черницата се съдържат 18 аминокиселини. В нейния състав почти липсват мазинини, а количеството на захар е сравнително малко, което я прави подходяща за ежедневна консумация. Черницата се възприема като помощно средство при бронхит; при леки форми на диабет също се използва, заради способността й да намалява нивото на кръвната захар.

Доказано е подобрението на дейността на сърдечно-съдовата система. Освен това в нея се съдържа ресвератол – смята се, че той има анти-застаряващо действие, макар че това твърдение не е подкрепено с научни доказателства. Дори и действието на ресвератолът все още да не е изследвано върху човек, при направените тестове върху гризачи са наблюдавани противовъзпалителни и противоракови ефекти. Черницата е добро средство за борба с различни дерматози, заради съдържащия се в нея танин, който има изсушаващ ефект. Проблемът при тях е, че черниците са едни от най-нетрайните плодове. Дори в хладилник издържат само 2-3 дни, после започват да гният. За да се възползвате цяла година от лечебните им свойства, замразете ги във фризер. Най-добре във вода, за да не променят вкуса си и да се съхранят максимално полезните съставки.



Тученица

български суперхрани, тученица

Тученицата може да се види буквално навсякъде. Култивацията й е започнала в миналото в Индия и Персия, впоследствие се е разпространила по целия свят, а днес, след дълъг период на пренебрегване, хранителните й ползи я правят все по-търсен продукт. У нас тученицата се среща често, ще я познаете по плътните, месести тъмнозелени листа във формата на розетка.

Семената й са толкова мощни, че могат да се съхранят в почвата до 40 години, а самото растение е без особени претенции към почва и климат. Малко растения могат да се похвалят с подобна сила и издръжливост, а по подобен начин тученицата действа и на тялото ни при консумация. Мнозина я смятат за плевел, но всъщност тя съдържа много полезни вещества и витамини и се използва като лек при редица заболявание. Някои от тях са: вирусни инфекции, възпалени сливици, възпаления на половите органи, цистит и др.

Високото съдържание на витамин А прави тученицата много полезна за зрението, пише diana.bg. Само 100 грама са достатъчни, за да приемете половината от необходимата ви за организма дневна доза от този витамин. В тученицата се откриват и витамините В6 и В9, както и минералите: калий, натрий, магнезий, фосфор. Това растение е много подходящо за консумация от вегетарианци – в него се съдържа пет пъти повече омега-3 мастни киселини от спанака.

Консумацията на тученица спомага за прочистването на кръвоносните съдове и натрупаните в тялото токсини. Тя е и естествен антибиотик, който унищожава салмонела, туберколозни и други болестотворни бактерии. Начините й за консумиране са както всички останали зелени растения – идеална е за салата, задушено или готвено. Използват се листата и младите по-тънки стъбла.

В Гърция например е много популярна салата с тученица, фета сирене, домати, лук, чесън, риган и зехтин, в Турция я готвят подобно на спанак, а в Португалия я използват в супи. Разбира се, може да добавите шепа тученица и към зеленото смути. Важно е да се спомене обаче, че тя не бива да се консумира по време на бременност.

Лайка

Лайката е едногодишно тревисто растение. Коренът е тънък, разклонен, светлокафяв. Стъблото е до 50 см, изправено, силно разклонено в горната си част, голо. Плодът е дребен, ръбест, с тънки ребра откъм вътрешната си страна, без жлезисти брадавички на върха и без хвърчилка. Цялото растение има приятна миризма. Цъфти от средата на пролетта до есента. Расте по открити затревени места, край пътища, в ниви и дворове, из цяла България.

Събират се цветните главички без дръжките или с дръжки, не по-дълги от 2 см. Брането се извършва ръчно, със специални гребени, лайкосъбирачки или комбайни. Събраните цветни главички не трябва да се държат на куп повече от 1–3 часа, защото лесно се запарват и почерняват.Веднага след брането лайката се прочиства и се суши в сухи и проветриви помещения, като дрогата се разстила на тънък пласт. В сушилни се суши при температура до 40оС и вентилация. Сушенето на слънце не се препоръчва.

Цветните кошнички съдържат от 0,5% до 1,5% етерично масло, което се извлича чрез дестилация и представлява светло- до тъмносиня или синьо-зелена течност (Oleum Chamomillae) с характерна миризма на дрогата. Цветът му зависи от съдържанието на азулени, което е различно и е във връзка с географския произход на растението. Азуленът на лайката се нарича хамазулен. Количеството му в българското етерично масло е около 10%.

Установено е, че в различните райони на страната ни съдържанието на хамазулен е различно или съвсем липсва. За българската лайка се очертават два района – Северна България и поречието на р. Струма, в които етеричното масло съдържа хамазулен, и останалата част на Южна България, Черноморското крайбрежие и Южна Добруджа, където то не съдържа хамазулен.

Хамазуленът е вторичен продукт, който се образува при термична обработка (дестилация) от съдържащия се в етеричното масло на лайката матрицин. Матрицинът е сесквитерпеново производно с азуленов строеж. То се разпада бързо при загряване на водни извлеци от лайка, както и при дестилация. Първоначално, като междинен продукт, се образува хамазуленкарбонова киселина, която е също нестабилна и още при обикновена температура се декарбоксилира и преминава в летливия с водни пари хамазулен. Хамазуленът е стабилен спрямо светлина и кислород.

Водни или алкохолни извлеци, които съдържат хамазулен, са обаче нетрайни и в тях след няколко дни вече не може да се докаже присъствието му. В етеричното масло се съдържат още парафини, кадинен, капринова киселина, фарнезен, бизаболол, нонилова и изовалерианова киселина. В цветовете е установено съдържанието и на: флавоноиди – апигенин, лутеолин, кверцетин, патулетин; кумарини – умбелиферон, херниарин; борнеол; кофеинова киселина; хлорогенова киселина; гераниол; хиперозид; кемпферол; р-кумарова киселина; перилил; кверцетин; салицилови деривати; полизахариди; холин; танин; вит. В1, В3 и С.

Лайката има противовъзпалително, антисептично, болкоуспокояващо, спазмолитично, ранозаздравяващо, успокояващо, потогонно и други действия. Две от съставките на етеричното масло на лайката, бизаболол и хамазулен, са силни антисептици, пише infopharma-bg.eu. Чаят от лайка има седативно действие, предизвикващо сън. Успокояващият ефект на чая от лайка оказва добро въздействие върху неспокойни и свръхактивни деца, а в малки количества дава отлични резултати при бебета в периода на никнене на зъби. Същият ефект може да се наблюдава при прибавяне на концентрирана запарка към водата за къпане. Успокоява спазмите на гладката мускулатура на червата и матката. Освен при проблеми в храносмилането, фитотерапевтите я използват и за облекчаване на болезнена менструация и при предменструални мигрени. Тонизиращо нервната система действие.




Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *