1. Кучетата лаят, керванът си върви.
2. Кучето скача според тоягата.
3. Лае песът да си брани комата.
4. Лесно се галят момите, мъчно се дялат гредите.
5. Лете измекяр, зиме господар.
6. Лесно е да говориш, мъчно е да го сториш.
7. Лесно е да развалиш, мъчно е да направиш.
8. Лесно е на готови деца баща да бъдеш.
9. Лесно се обещава, мъчно се дава.
10. Лисица два пъти в капан не влиза.
11. Лисицата и калугерка да стане, между кокошките не я пущай.
12. Лисицата обича не курника, а кокошките.
13. Лицето жени момата.
14. Лозето не ще молитва, а мотика.
15. Лоша рана заздравява, но лоша дума не се забравя.
16. Лошото време се оправя, лошия човек никога.
17. Лошата дума от лошо сърце излиза.
18. Лоши сме си, ама наши сме си.
19. Лошите се лесно сдружават.
20. Лоши усти всичко могат да кажат.
21. Лошо правил, па добро никога не видял.
22. Лошо се с лошо изпъжда.
23. Лудите и несеяни никнат.
24. Лудост се на пазар не продава.
25. Лъжа се с лъжица не сърба.
26. Лъжата върви по-напред, а истината – след нея.
27. Любов и кашлица не се крият.
28. Лют човек приятел не държи.
29. Ляга с кокошките, ама става с петлите.
30. Лятоска царува, зимъска гладува.
31. Магарето и на хаджилък да иде, пак магаре ще се върне.
32. Мнозина си мият ръцете да ядат с владиката, малцина ще седнат на трапезата му.
33. Магарещината кой сака, той си я купува и без пари.
34. Магарещината не ходи по горите и скалите, а по хората.
35. Майски дъждове плащат дългове.
36. Малко говори, а много слушай.
37. Малкото камъче колата обръща.
38. Много думи малко пари струват.
39. Мокрите гащи ядат риба, а сухите ядат пиперки.
40. Мокър от дъжд се не бои.
41. Морето не е до колене.
42. Мързеливата булка срещу празник преде.
43. Механата е капан за пияниците.
44. Миналото не се връща, само се прегръща.
45. Мнозина знаят да печелят пари, малцина знаят да ги задържат.
46. Мнозина философи пасат говеда.
47. Мразила мома хорото, че се оженила за гадуларя.
48. Мъчно е да напълниш съдран чувал.
49. Навикът е втора природа.
50. На добър син наследство не му трябва, на лош – съвсем.
51. На вълка вратът му е дебел, защото си върши работата сам.
52. На каквото си постелиш, на това ще легнеш.
53. На лъжата краката са къси.
54. На магарето тръните по-му са сладки от сеното.
55. На мълчащия не може да му се отнеме думата.
56. На подарен кон не се гледат зъбите.
57. На смъртта церът е умирачката.
58. На страха очите са големи.
59. На умряло куче нож вади.
60. На чужд гръб и сто тояги са малко.
61. Най-напред да шием, след това да пием.
62. Накарай мързеливия на работа, да те научи на акъл.
63. Насила хубост не става.
64. Не всички семена покарват.
65. Не питай старило, ами патило.
66. Не слагай всички яйца в една кошница.
67. Ни риба, ни рак.
68. Нов ден – нов късмет.
69. Направил си сметката без кръчмаря.
70. Не дай боже сляпо да прогледне!
71. Не ритай срещу ръжена.
72. Нова риза, с нови конци кърпена.
73. Обичат се като куче и котка.
74. Обущарят бос ходи.
75. Озърта се като обран евреин.
76. Ойде коньо у реката.
77. От всяко дърво свирка не става.
78. От инат няма по-лош занаят.
79. От потури фрак не става.
80. От работа не се хубавее, а се гърбавее.
81. От работа тежко, без работа по-тежко.
82. От трън, та на глог.
83. Очи пълни, ръце празни.
84. Очите всичко виждат, ала себе си – не.
85. От ситни парици стават жълтици.
86. Пари при пари отиват.
87. Първата чаша за здраве, втората – за радост, третата – за веселба, четвъртата – за лудост…
88. Парите излъгват жената, а жената – мъжа.
89. Пили – пели, плащали – плакали.
90. По дрехите посрещат, по ума изпращат.
91. Под вола теле търси.
92. Под голям камък – голяма риба.
93. По-добре в село чорбаджия, отколкото в град кюмюрджия.
94. Превържи си пръста и тръгни из селото, да видим колко доктора ще срещнеш.
95. Приятел в нужда се познава.
96. Приятелството си е приятелство, но сиренето е с пари.
97. Работата да се бои от тебе, не ти от нея.
98. Работата не грози човека, мързелът го грози.
99. Работи така, като че ли ще живееш сто години, а живей така, като че ли ще умреш утре.
100. Рано пиле рано пее.
101. Рибата още в морето, той приготвил тигана.
102. Ръка, ръка мие за да бъдат и двете бели.
103. С игла геран не се копае.
104. Само стани овца, вълци ще се намерят.
105. С какъвто се събереш такъв ставаш.
106. С питане и до Цариград се стига.
107. С чужди ръце горещо желязо да пипаш – не е трудно.
108. Сабя се на война назаем не дава.
109. Сговорна дружина планина повдига.
110. След добра работа – добро ядене.
111. Сол се слага, но не се вади.
112. Срамът се с вода не измива.
113. Сънуваш ли баница – яж!
114. Сърдит Петко, празна му торбата.
115. Таман научих магарето да не яде и то умря.
116. Тебе лъжа – мене истина.
117. Тежко на умния между будалите.
118. Тихата вода е най-дълбока.
119. Това, дето го няма и царят не го яде.
120. Три пъти мери, един път режи.
121. Ум се с пари не купува, па най много пари струва.
122. Ум царува, ум робува, ум патки пасе.
123. Утрото е по-мъдро от вечерта.
124. Убиец не е, който прави ножове, а който убива с тях.
125. У всекиго има троха чест.
126. У когото е питата, у него е и ножът.
127. Ум да дава – много, пари – никой.
128. Шило в торба не седи.
129. Човекът е от камъка по-здрав и от яйцето по-крехък.
130. Що мисли трезвен, пиян го казва.
131. Ще му мине като на куче.
132. Щом си се хванал на хорото, ще го играеш.
133. Юнак без рана не може.
134. Юнак си кон кове, а жабата крак вдига.
Материалът е от Тангра Бди