Шита дантела – едно красиво, но позабравено българско ръкоделие

Чували ли сте за „въздушна дантела”? А за шита? Да, оказва се, че тези понятия са напълно истински, при това с българска нишка. А ако се чудите какво точно е това, отговорът се намира в XIX век, в българската самобитност.

Ефирната украса по ръкавите на женските носии от този период, изящните фигурки, обримчващи кърпи за „даруване” или модерните по това време кърпи за глава с красиви орнаменти, са само една част от българската съкровищница, която може да представи това изкуство.

В богатите градски домове тази дантела е украсявала спалното бельо – в ъглите и по горния ръб на възглавниците, на дългия ръб на чаршафите, който се вижда отстрани, прегънатата над цветния атлазен юрган, апликирана орнаментика в горната част. Тези фини дантели са били задължителна част от чеиза, приготвян за бъдещия дом на заможните девойки. В повечето случаи са изработвани по поръчка от сръчни майсторки.

Правенето на дантела с игла за шиене е едно умение, което се предава от човек на човек. В България преди един век се е практикувало масово. Постепенно е изчезнало почти напълно – поради исторически, икономически, обществени и социални причини.

Изработването на дантела с игла изисква голямо търпение, прецизност, наблюдателност и огромно желание. Понякога заради една мъничка грешка се налага да се пренебрегне няколко дневен труд и да се започне от начало.

Тази дантела е известна под името „кене”. Шие се във въздуха, между двете ръце, дължината на елементите се определя от личната преценка и търсения ефект. Основният елемент е възел. Той се завръзва от конеца с помощта на игла. Заради това се среща названието „вид бродерия”. Качествената разлика с бродерията е, че с тази техника се изгражда нова материя, създава се надграждане на текстила или изцяло отделно, самостоятелно изделие.

Районите, в които е било най-много разпространено кенето и майсторките на иглите са били истински виртуозки, са Кюстендислко, Дупнишко, Ихтиманско, Пернишко, Пазарджишко, Копривщица.

Кенето не се е зародило по българските земи. Предполага се, че е донесено от изток. За това свидетелстват различните наименования с географски характер, с които се назовава този тип техника в източници от Русия, Канада и Европа – персийска, палестинска, арменска, дантела от Назарет.

В днешно време, когато има достъп до информация от целия свят, могат да се сравнят образците на българската дантела шита дантела с изделия, чиито снимки са публикувани в книги и албуми, или могат да се видят в етнографски музеи и частни сбирки. Европейската шита дантела, която все още се прави в Италия, Франция, Германия, Хърватска, Словения – най-общо казано на запад от България, се различава по начина на изработване и текстурата, която се получава.

В руски и немски източници шитата дантела с игла се нарича арменска, палестинска, персийска. В Турция, където се поощрява разпространяването на информация, че тази дантела е типично турска, тя носи наименованието „oya”(ойа), в Гърция е известна като „bibila, bibilo”.

Няма обяснение защо в някои райони на страната с кене са изработвани украси на женските дрехи, а в други райони то е съвсем неизвестно. Няма закономерност в разпространението му. Не се открива връзка със съжителстването с други етноси.

От началото на ХХ век арменската общност в Пловдив има заслуга за съхраняването и разпространението на умението да се шие кене.

Възрастни жени от Копривщица и Кюстендил твърдят, че в през ХХ век в техните градове всички момичета и жени са умеели да шият кене. В резултат на исторически и икономически промени начинът на обличане на българката се променя. Постепенно специфичната украса с орнаменти в облеклото отстъпва пред модата, диктувана от Европа.

Интересът към старинните заняти и особено към ръкоделията, едно от които е кенето е все по-голям. В България техниката на шитата дантела освен, че се предава и преподава в неформални занимания, търпи и развитие.

Вече има няколко любителски групи за възраждане на старинните ръкоделия, (за които скоро ще ви разкажем подробно). В тях умелите ръце на майсторките сътворяват, освен традиционни мотиви от старите модели, така и бижута-уникати, аксесоари, дори и картини.

А ако успяхме да запалим любопитството ви, то може да се насладите на различни изделия, направени от шита дантела, като посетите изложбата за шита дантела в Регионалния исторически музей София.

За първи път се откри подобен вид изложба. Тя е под надслов „Изящество и красота от миналото“, в партньорство с Института за етнология и фолклористика с етнографски музей на БАН, РИМ Кюстендил, Градските исторически музеи в Самоков и Ихтиман, Дирекцията на музеите – Копривщица, Народно читалище „Христо Смирненски – 1989 г.“ – Златица, Арменската общност в София, дизайнери и дантелиери.

Изложбата отвори врати на 1 февруари и може да се посети до края на април 2017 г. В рамките на изложбата ще има и съпътстващи събития като работилници, специализирани срещи с дизайнери и пр.