България – страната на киселото мляко и дълголетието

Интернет

Интернет

Всички знаем, че по цял свят при споменаването на България всички ни асоциират с киселото мляко.

Наскоро немски учени откриха, че нашето мляко може да помогне при лечението на Паркинсон. А в далечна Япония е издигнато в култ и определено е един от най-разпознаваемите български продукти.

За това основно трябва да сме признателни на д-р Стамен Григоров, откривателят на прочутата млечно-кисела бактерия – Лактобацилус Булгарикус.

Той е роден в с. Студен извор, Трънско през 1878 г. Завършва гимназия в София, по-късно следва „Естествени науки“ в Монпелие, Франция. Прави докторантура по медицина в Женевския университет. Дисертацията му е на тема „Принос към патогенезиса на апендицита“ е отличена със специална награда на университета.




След това работи в същия университет като асистент на проф. Леон Масол, професор по бактериология. Той оценява ерудицията на младия българин и го насочва в научните му занимания, осигурява му достъп до модерни лаборатории, в които да изследва киселото мляко, изпращано от съпругата му Даринка от България.

През 1905 г. д-р Стамен Григоров за пръв път описва млечнокиселия микроорганизъм, който предизвиква ферментацията, необходима за получаване на българско кисело мляко. Бактерията се храни с лактоза и произвежда млечна киселина, благодарение на която млякото се съхранява. Изглежда напълно логично, че Лактобацилус Булгарикус е кръстена на България– страната, в която за първи път е открита и използвана. Бактерията се среща свободно в природата на България.

При попадане в мляко и при определени подходящи условия бактерията причинява естествена млечнокисела ферментация, водеща до получаване на това, което наричаме кисело мляко.

Стамен Григоров изследва микрофлората на българското кисело мляко и открива, че подквасването се дължи на една пръчковидна и една кълбовидна бактерии. По-късно пръчковидната бактерия е наречена Lactobacillus bulgaricus, а кълбовидната – Streptococcus thermophilus.

Благодарение на Лактобацилус булгарикус киселото мляко е естествен пробиотик, който има голямо благотворно влияние върху човешкия организъм. Проблемът с киселото мляко е, че съдържа голямо количество „баласт“, т. е. вещества, които са неутрални за човека, а полезната част е много малка. Един от първите пробиотици в света е разработен от проф. Никола Александров през 80-те години на 20 век в България именно на базата на Лактобацилус Булгарикус.

Той представлява свръхконцентрат на кисело мляко–изсушено кисело мляко, съдържащо само полезната част, без излишния „баласт“, както и разградени белтъци и всички аминокиселини в подходяща за усвояване форма. В днешно време съществуват различни видове домашно квасени млека – с билки, с мед и други екологични добавки. От киселото мляко могат също така да се приготвят сирена, кашкавали и други най-различни млечни продукти.

Въпросната публикация за произхода на киселото мляко в престижното швейцарско медицинско списание „Revue Medicale de la Suisse Romande“ заслужено предизвиква интереса на целия световен научен елит. Д-р Стамен Григоров докладва своите резултати в Пастьоровия институт по микробиология в Париж.

Ръководството на института възлага на руския учен Иля Мечников – бъдещ лауреат на Нобелова награда за физиология или медицина, да потвърди докладваните данни. Мечников потвърждава резултатите на д-р Григоров и въз основа на тях изгражда своята теория за стареенето. Впечатлен от качествата на българското кисело мляко руският учен направил проучване в 36 страни и установил, че най-много столетници има в България – по четирима на 1 000 души.

Болшинството от тях били овчари, които редовно се хранели с кисело мляко. Самият Мечников в последните 16 години от живота си редовно консумирал българско кисело мляко.

Изградил си вече репутация и имидж, на д-р Стамен Григоров са предложени редица престижни постове – професор в Женевски университет, директор на Пастьоровия институт в Сао Паоло и други. Той отказва и в края на 1905 г. се връща в своето отечество. Започва работа като околийски лекар и управител на болницата в Трън, която днес носи неговото име.

След завръщането си, започва изследвания за създаване на противотуберкулозна ваксина. Негова статия по темата излиза на 29 декември 1906 г. в парижкото списание „La presse medicale“. През Балканската война заминава на фронта, където е военен лекар. В края на войната е демобилизиран и се завръща към предишната си работа в Трън.

През Първата световна война д-р Григоров отново е военен лекар на фронта. В Петричко се бори с избухналата холерна епидемия. Награден е с орден „За храброст“ и златен медал „Червен кръст“.

В периода 1922 – 1924 г. изпробва противотуберкулозната си ваксина в клиниката на проф. Парашкев Стоянов (днешната Александровска болница, София). Работи във Велико Търново, Горна Оряховица, Провадия и Варна. След 1935 г. в Италия продължава изследванията си върху туберкулозата. Завръща се в България през 1944 г., а работата му в Италия е продължена от сина му д-р Александър Григоров.

Почива на 27 октомври 1945 г. в София. Днес родната къща на проф. Стамен Григоров е Музей на киселото мляко.

В негова памет ежегодно се провеждат научно –практически конференции, посветени на киселото мляко, при това с международно участие. На българския книжен пазар се появи и наръчник за млекопроизводители и фермери на български, сръбски и английски език, издаден от фондация „Д-р Стамен Григоров“.

Книжката е особено ценна, тъй като в нея са посочени европейските изисквания към млеко-производителите, начини за домашно приготвяне на кисели млека, както и норми за хигиена на млякото. Провежда се и фестивал на киселото мляко в родното му село. Едноименната фондация е учредена от наследници на прочутия българин.

Фондация „Д-р Стамен Григоров“ възнамерява заедно със сръбските си колеги да обособи екомаршрут на млякото и млечните продукти от двете страни на границата. Той ще започва от музея на киселото мляко в с. Студен извор, ще преминава през български и сръбски стопанства, като ще бъде съпроводен с дегустация на техните производства и ще достига до Ниш.

Там всеки октомври българските фермери ще гостуват на празник на сиренето, организиран от сръбския клъстър „Сирене юг“, който партнира на фондация „Д-р Стамен Григоров“.

В заключение, ще кажем – за дълъг живот яжте всекидневно българско кисело мляко.




Добави коментар

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

×

Общ регламент за защита на личните данни

Във връзка с изпълнението и прилагането на Общ регламент относно защитата на данните (Регламент (ЕС) 2016/679), с който се определят правилата за защита на личните данни в държавите-членки на ЕС, може да се запознаете с новите правила на LittleBG за съхранение на бисквитки. Моля запознайте се с тях, за да продължите да използвате нашият уеб сайт.