Българите обичат своята традиционна музика. Те дори имат телевизионен канал, посветен на нея и шоу, наречено „България търси талант“. Това пише Елинор Гудмън от британския в. „Дейли мейл“ в статия за България.
Материалът е озаглавен „Музика за нашите уши: Фолклорни фестивали, Ягодинската пещера, разходка из Родопите показват колорита на България“. Английската журналистка разказва за впечатленията си от страната ни при посещение й в България. „Действително, те са толкова горди от тяхната народна музика, че дори са я изпратили в Космоса, давайки песни от Мистерия на българските гласове, с надежда, че извънземните ще ги харесат“, пише журналистката
В материала на „Дейли мейл“ се казва още, че английската журналистка много е харесала българския фолклор. „В България той е уникален – практически всяко село в планината има поне един хор и собствена традиционна носия.“
alamy
Журналистката разказва, че когато е решила да посети България, е търсила почивка, която да съчетава опознаването на отдалечени планини с фестивал. Но тъй като не е намерила подобни оферти, се е присъединила към група, водена от водач. Англичанката е отседнала в село Ягодина, в Родопите. „Като се изключи хотела, Ягодина е напълно лишена от туристическа инфраструктура. Има само два магазина, които продават стоки от първа необходимост“, разказва още материалът.
„Всяка сутрин минавахме през борови гори, ливади, пълни с цветя, където видях над 22 различни растения. Извървявахме по 9 мили на ден. Ягодинската пещера в Родопите е част от Триградското ждрело и е в резултат на земетресение, което е направило огромната пещера. По пътя към нея минавахме през полета с картофи – основното препитания на хората, живеещи в планините в България, минахме и през различни мюсюлмански села, наследство от Османската империя“, пише още английската журналистка.
Тя разказва за Ягодинската пещера, където е видяла сталактити и сталагмити, които зловещо са се образували в пещерата в продължение на милиони години. „В пещера се виждат доказателства за праисторическия човек – чаша с дръжка, която прилича на чаша за чай.“
alamy
„При последната ми вечер група селяни дойдоха в хотела, за да ни забавлява. Някои от нас облякоха носии като тях и се опитвахме да танцуваме с тях, доста неуспешно, разбира се“, пише журналистката. „Прибързано, някои от нас се съгласи да сложи на традиционни костюми също и танцува, а степен неправилно с тях.“
„Когато напуснах групата на другата сутрин, трябваше да подпиша документ, че напускам на собствена отговорност, което направи пътуването ми до фестивала доста по-интересно, отколкото си мислех“, спомня си Елинор. Тя е използвала евтино такси, с което е минала пътя през планината и е отишла в Банско – място, в което пише, че не би искала да се върне. На следващата сутрин нещата за английската журналистката станали по-сложни, тъй като навсякъде надписите били на кирилица и така тя не е успяла да прочете разписанието на автобуса. За щастие, една жена, на развален английски език, й обяснява как да стигне до Пирин планина. Пътувай, журналистката е чувала през гората пеене и барабани. „Всяко село си има собствена сцена, където селяните изпълнявали своите песни“, разказва Елинор.
„По традиция жените нямат право да свирят на инструменти, затова те само пееха песни, докато мъжете свиреха“, споделя англичанката. След края на фестивала, са били раздадени сертификати, което българите правили за собствено удоволствие. След което всички са поканени да танцуват, независимо дали са облечени в носии или не. Англичанката е отказала поканата да танцува и е стояла отстрани и е наблюдавала. Така журналистката е получила по-добра представа за България. Така и завършва материалът й за България.
alamy