За Боян всички казват, че много прилича на баща си. Синът на майстора на късия разказ, певеца на българското село – Елин Пелин.
„По време, когато татко започва да твори, е било модерно писателите да имат псевдоним и на него много му харесва Елин Пелин от една народна песен и от друга страна билката пелин е с горчивка и той е имал горчиви моменти в живота си. И така харесва това име Елин Пелин, струва му се звучно и започва да подписва творбите си така“, разказва синът му.
Благ, скромен и много добър човек – така го помнят хората. Татко Пелинко, така го помни пък Боян. Казва, че хората го гледат под лупа, защото е син на именития ни писател. Разказва, че баща му е бил скромен човек.
„Баща ми е бил по-затворен в себе си, като някои погрешно са го тълкували като надменност, което не е вярно. Беше с открито сърце, обичал е да разговаря с хората. Бил е изключително чувствителен и уязвим човек. Просълзяваше, когато виждаше нещо, което не е наред“, спомня си Боян.
„Виждал съм го тука в бащината му къща, наведе си и целуна земята и това е останало в мен като един спомен“, казва още синът на Елин Пелин. Помни, че писателят много е обичал България.
„Изключително много обичаше България. Той има един афоризъм и беше казал с много мъка и тъга, че ако у България се роди гений, това ще бъде геният на завистта. Ако съм страдал в живота си от нещо, това е било от завистта, казваше той. Предоверяваше се някак, обичаше да изслушва всеки, търсеше героите между хората и действително ги намираше там“, помни Боян.