В последните години все повече се говори и за Волжка България – държава, основана от един от братята на хан Аспарух – Котраг в Поволжието.
Доста по-малко популярен остава друг прабългарски предводител, също определян като аспарухов брат. Става дума за Кубер.
Считан от редица историци за един от синовете на хан Кубрат, той се установява с голяма група прабългари в Панония – това е област, намираща се на територията на днешна Унгария. Тогава тя все още е владяна от голямата и силна държава на аварите. Техният владетел разрешава на Кубер да се засели в пределите му и го прави местен управител.
Сред тези, които българинът управлявал, съществувало голямо етническо разнообразие. Една солидна част била от потомци на отвлечено при предишни аварски походи старо балканско население. То било с християнска вяра и отчаяно искало да се върне в пределите на Византия.
Освен тях имало славяни, прабългари и други племена. Според някои историци, българският предводител опитва заедно с подопечното му население да завземе централната власт, като след претърпян неуспех решава да поеме на юг, напускайки аварските предели и навлизайки във византийските.
При бягството, владетелят на аварите нарежда на армията си да преследва Кубер. Според някои източници има 5 или 6 поредни битки, всички до една спечелени от прабългарите и техните спътници. Това е впечатляващо постижение, имайки предвид аварската мощ от онзи период.
Византийците разрешават на цялото това население да насели областите около днешните македонски градове Прилеп и Битоля. Мнозинството от ромейското население, което заедно е Кубер отново е на територията на Империята, решава да се прибере по градовете и селата, от които произхожда. Така в областите под контрола на българския предводител остават прабългари, славяни и околното местно население. Специално за прилепската и битолската област историците твърдят, че те са били буквално празни откъм население с години.
Това означава, че реално след връщането на огромната част от ромейското население по краищата, от които произхождат, на територията на тези две днешни македонски области се е образувал до голяма степен етнически чист анклав от прабългари. Това се твърди включително от македонски учени. Ето и едно от най-важните последствия на куберовите действия, които могат да бъдат използва в полза на България днес. Често са тиражирани етнически „разлики“ между българския народ, произхождащ от „татари“ (югославска манипулация, опитваща да принизи прабългарите) и македонския – произхождащ от „великите антични македонци“.
Как те водят началото си от последните, при напусната от предишното си население земя, населена почти изцяло с прабългари? Излиза, че „историчарите“, които твърдят това, произхождат пряко от гореспоменатите „татари“.
На тази територия на практика е формирана още една България, съществувала много съвсем близо до нас, за която в момента може би се знае по-малко, отколкото за държавата на Волга. Може би, като днешен политически статут, е била нещо като вътрешна автономия. Някои учени считат, че да се говори за основана втора българска държава е пресилено, но е факт, че Кубер и спътниците му водят доста независима политика. Това проличава от опита за превземане на Солун през 680г., който византийците осуетяват. Би било нереално такава крачка да бъде предприета от обикновени федерати във византийските земи. Впоследствие тя успява да разшири пределите си и да включи територии от днешните Албания и Гърция. Колко време е съществувало това политическо образувание е спорен въпрос. Предположенията варират от няколко години до век и половина.
Някои историци смятат, че Крумовата династия води началото си точно от прабългарски родове от Македония. Държавността, установена от Кубер в района, може би продължава до окончателното влизане на тази територия в пределите на нашата България при Пресиян. Има становище, че родовете на местната аристокрация могат да бъдат проследени чак до десети век. Въпреки неяснотите от периода, има пропуснати ползи, които задължително могат да бъдат извлечени и сега. Ако историята за Кубер и опразнената земя, която заварва и населва плътно с прабългари бъде разяснена и популяризирана, това може да подейства в противовес на голяма част от историческата пропаганда на други държави за миналото на региона. Остава въпросът защо не се акцентира достатъчно на факти като този.
Подобни материали:
Таримски мумии доказват: България я е имало и преди 4 000 г.
5 причини, поради които България е най-добре пазената тайна на Европа
Защо не знаем, че хан Тервел посреща първите ислямски бежанци?
Княз Борис I – оформяне на българската национална идентичност
Омуртаг и как България става силна централизирана държава
Цар Калоян – могъществото на един български владетел
Само веднъж – единствената загуба на Чингис хан е от българите!
Хан Тервел – ханът, за когото не знаем истината
*Материалът е по imen.bg.
10 коментари
Браво
Искам да напомня за проучването си по темата, издадено във вид на книга: „РАЗМИСЛИ ЗА КУБЕР И БЪЛГАРИТЕ ОТ МАКЕДОНИЯ, ТРЯКИЯ И МИЗИЯ. – Р. 2008. Аз не виждам възникване на две български държави на Балканите. В „Деянията на св. Димитрий“, основният ист. извор, се съобщава само за намеренията на Кубер и неговите последователи, да завладеят Солун и създадат хаганат. Те загубват първата фаза от война с Юстиниан І през 887-888 г., и след намесата на Аспаруховите българи през 889 г., преминават под негова опеката: да го наречем, стават автономна част от Голяма България. Затова свидетелства надписът до Мадарския конник на Тервел и неговите чичовци над Солун. Манасиевата хроника и др. извори, правилно отразяват политическата карта след 889 г., т.е.: България е една на Балканския п-ов и всякакви раздвоявания не са здравословни за историческата ни наука! За съжаление книгата ми, вече близо 10 години е слабо позната на историците, а да не говорим за „историчарите“ от Р. С. Македония.
Здравейте,как мога да си закупя тази Ваша книга,има ли я някъде?
За съжаление се изчерпи още през 2009 г. Замислям да я преиздам. Можете да я потърсете в Софийските библиотеки или в Русенската Л. Каравелов.
Няма данни за присъединяване на територии в западните области чак до времето на Крум, поне не са ми известни. Тогава, без значима битка изведнъж тези земи, на куберова България се оказват в границите на дунавска България
Значимата битка е отразена от Теофан под година 688, когато Юстиниан ІІ е разбит на връщане от Азия, край Дарданелите. След неуспешния опит на императора да възвърне властта си над земите северно от Солун (688-689), те преминават под опеката на българския владетел Тервел. За статута им свидетелства надписа до Мадарския конник: „…На носоотрязания император не повярваха моите чичовци в Солун[ско] и си отидоха в Кисинските [селищата]… [Бешевлиев,1992, с. 99, 102]. От „Деянията на св. Димитрий“ се знае, че Мавър остава подчинен на императора и тогава получава високата титла „патриций“. По този начин Юстиниан ІІ го съхранява, като реална „опозиция“ на предвождащите куберовите и дори на тервеловите българи. За повече вж.: Хърст, Д. Размисли за Кубер и българите в Македония, Тракия и Мизия (VІІ – ІХ в.). – Рс. 2008.
!. Няма никакви прабългари, защото никога не е имало Прабългария !
2. Кой владетел ще именува държавата си „стара“, като докато я създава тя е „млада“ – няма такъв, следователно не е имало Стара България, а само Бълария, „другите“ не им оттърва, защото ще се окаже, че българската държава не е на 1300 години, а на много повече. … а ако се върнем още много по-назад до Одриското царство, ще се окаже, че сме оооооще по-древни. т.н.
Много фалшива информация като картата
Май имате нужда да прочетете книгата на Ганчо Ценов “ Кроватова България“
Никога нашите Князе не са носили титлата Хан или Кхан. Пълна трагедия е статията и пълна дезинформация