Хан Тервел – ханът, за когото не знаем истината

Българският владетел, оказал най-голямо влияние върху световната история, безспорно е хан Тервел. Макар да присъства в учебната програма в няколко от класовете, сякаш нито уроците, нито учителите успяват да обяснят на учениците огромния му принос за последващото вече тринадесетвековно развитие на европейската цивилизация.

Да, Тервел побеждава арабите под стените на Константинопол през 718 година след едногодишна обсада на града и в учебниците пише, че спасява Европа от ислямската експанзия, но не е обяснено какво следва от това. Самият термин „спасява” също е неточен и трябва да бъде пояснен, а не зазубрен, за да бъде разпознат на тест.

В този период, обстановката в Европа е приблизително следната:

• Арабите за отрицателно време завладяват Пиринеите
• Константинопол е обсаден с между 100 и 200-хилядна армия и поне 2500 кораба!
• След Византия, по най-прекия път на запад стоят малките, неорганизирани и много на брой племена на сърбите и хърватите( в мнозинството си все още езичници). България – току-що установена на това място и все още крехка и Аварския хаганат, който върви към своя залез са също езически държави и са встрани от най-вероятната първоначална линия на движение, целеща се в християнството. В последствие би следвало да привлекат арабското внимание.
• В Западна Европа най-голямата държава е Франкското кралство, в което управляващата династия на Меровингите е пред своя крах, а бъдещата на Каролингите все още им служи. Освен това франките са предимно ариани(непросъществувала дълго ерес) и нямат добри отношения нито с Папата, нито с Византия. Останалите племена в региона са слаби и ариански, или много на север и все още езически.
• За капак, арабите владеят Северна Африка, имат географска близост до Италия (респективно Рим) и сериозен средиземноморски флот. Историците разглеждат възможността за нахлуване едновременно от две страни, подценявайки тази, за атака от три.
• Към момента на обсадата, Арабският халифат на династията на Омеядите е най-голямата държава в света, няколко пъти по територия и население, колкото Византия и България взети заедно!

След няколко по-малки сблъсъци с българите, състояли с в продължение на около година, през лятото на 718 година се стига до огромно поражение за арабите, в което те дават между 22 000 и 30 000 жертви. Това е разковничето за неуспеха на обсадата.

Какво щеше да стане, ако беше загубил? Разбира се, в момента можем само да гадаем за подробностите, но в общи линии Европа, а в последствие и света, щяха да имат друг цивилизационен път. По-добър или по-лош само Бог знае, но нямаше да е същият.

В тогавашния свят, нещата стоят абсолютно противоположно на настоящото положение!

Трябва да бъдат разяснени някои подробности за арабската цивилизация от онова време и за периода като цяло. Да започнем като отбележим, че единствената опитваща да конкурира арабите култура към началото на 8 век в тази част на света, е византийската. За западноевропейците никой не говори – възприели са или фанатичния и закостенял папицезаризъм (Църквата потиска държавната власт), натиснал спирачката на светското общество, или нетрайни тълкувания на Евангелието като например арианството, което отмира с времето. Към момента на експанзията в Европа, арабската наука и култура превъзхожда значително всяка една друга такава в Стария свят на запад от Индия и Китай.

Много хора асоциират арабите с турците и онова, което последните налагат на Балканите след XIV век, или с настоящите кланета в Близкия Изток. Това разбиране е доста далече от истината. В началото на VIII век някои градове в Испания (в онзи момент под контрола на арабите) като Кордоба например, имат осветление и устройство, с каквото Париж и Лондон ще разполагат към края на XV век. Арабите изучават древногръцките философи, докато византийците горят наследената книжнина и културно наследство, тъй като са езически!

Друг факт, звучащ като невероятен от днешна гледна точка е, че до ХХ век, именно арабите, (а впоследствие мюсюлманите като цяло) са най-големите покровители на евреите в света, като им дават изключително много права и им позволяват да се развиват във всяка една област, включително забраненото от исляма лихварство, което обаче е прилагано само върху завладяното християнско население.

Мнозинството от хората, които се бият във война на религиозна основа и от двете страни, са изцяло неграмотни и са нямали почти никакви задълбочени представи за религията си. Представяне само на едните като религиозни грандомани е неточно. От двете страни са стояли приблизително еднакви хора, както в отношението към Бога, така и към друговерците – първото е елементарно буквално тълкувание на чутото от свещениците, а второто е меко казано брутално. Широко известен факт е, че средните векове в Европа са наричани още „тъмни”, заради застоя във всяка една област, освен богословието. Арабите процъфтяват от първата половина на VII до края на XIII век. Тъмните векове започват след това. Един вид, може би при арабска доминация, Средновековието щеше да е по-жив период на просперитет.

Ако арабската цивилизация доминираше света обаче, това щеше да е за сметка на вековете на Ренесанса и Новото време, с приблизителна обща продължителност от края на XIII до началото на ХХ век. Именно те са периодите на разцвет, оформили настоящия западен свят, който в доста отношения като например техническия прогрес и правата на човека, неимоверно изпреварва всяка една друга част на света.

Именно тези периоди и достиженията, постигнати през тяхното времетраене, никога нямаше да се случат. Именно те доказват, че победата на Тервел в изключително много отношения е благотворна света. Спомнете си хартата за правата на човека. Ами Мартин Лутер и Реформацията? На този период трябва да бъде отделено специално внимание, тъй като протестантската етика, клон на християнската, позволява зачатието и развитието на свободната недогматична мисъл и капитализма.

,Впоследствие, те разбира се донасят и много беди, но пък от своя страна позволяват да се случат индустриалните революции и националните самоопределения. Това е първият случай, в който светската реална наука, започва да доминира над съмнителните религиозни канони. В мюсюлманския свят по това време, техническите нововъведения масово са отхвърляни като един вид небоговдъхновени и чужди! Може би точно този период прави разликата и е най-важното време след българската победа.

Какво спечели света с успеха на хан Тервел? Огледайте се! Вижте автомобилите, пътищата, телефоните, компютрите, космическите спътници, свободата на личността на жените, правата на човека… правилниците за третиране на животните!!! Мнозинството от тези неща са само слухове в голяма част от мюсюлманските страни. Дали пак щяха да се появят, макар и под друга форма? Само Господ знае. Може би да, а може би не. Помислете за Айфеловата кула, Операта в Сидни, Венеция, Лувъра и почти всичко в него, всяко едно успешно произведение на световната литература, писано от християнин и вдъхновено от начина му на живот. Всичко, което би липсвало е неизброимо. При загуба на Тервел и падане на Константинопол, християнството щеше да се съхрани евентуално като крипторелигия (тайно изповядвана) известен период от време, но нямаше да има размаха да се променя, действа и твори света.

За пореден път трябва да се отбележи, че този български успех е масово пренебрегнат в световните учебници. Това се случва по няколко начина:

• отдадена е необходимата заслуга на победата, но тя е оповестена като успех на византийския император и неговите съюзници. Реално, това е успех на българския хан и защитниците на крепостта, които са на прага на силите си и нямаше как да продължат отбраната вечно.
• Като спасител на Европа от арабското нашествие, е цитиран Карл (Шарл) Мартел, който успява да възспре арабска конница при Поатие през 732 година, а обсадата на Константинопол е просто спомената като неуспешна за арабите. В последните години се твърди, че франките спират между 10 и 20-хилядна армия, събрана с цел плячкосване от управителя на Ал-Андалус (Пиринейския полуостров). Мащаба и протичането на събитията не кореспондират със случилото се при Константинопол.

Разбира се, победата е важна и е в същата посока, но като битка, достойна за сравнение с успеха на Тервел е сражението при река Талас през 751 година, когато при мащабния сблъсък на арабите с Китай, въпреки постигнатата пирова победа, те не успяват да продължат разширението на Халифата на изток.

Прочетете още:

Княз Борис I – оформяне на българската национална идентичност

Омуртаг и как България става силна централизирана държава

Цар Калоян – могъществото на един български владетел

Още интересни материали може да намерите на страницата ни във фейсбук