След убийствата на двамата си братя, цар Калоян поема властта във време, в което българската държава и нейният владетел се нуждаели от международно признание, а нашата църква се борила да възстанови предишния си висок статут. На всичкото отгоре, той имал и много силна вътрешна опозиция. Трябвало да бъде доста внимателен, за да избегне съдбата на братята си.
Осъзнавайки крехката ситуация, в която се намира, цар Калоян започва да търси всевъзможни съюзници. Това го тласка към загърбване на личното отмъщение и търсене на коалиция с Иванко – убиецът на брат му.
Други двама отцепници, които Калоян трябвало да привлече на своя страна, за да увеличи шансовете си срещу Византия, били Добромир Хриз и Йоан Спиридонаки.
През 1201 година калояновите войски обсаждат Варна. По Великден градът пада. Победата е изключително важна, понеже това е последната точка в Северна България, в която византийците са съсредоточили сили и им дава възможност за по-сериозни действия в тази част на страната.
През 1202 година от Запад потеглил Четвърти кръстоносен поход. Рицарите решават да се намесят във византийските борби. Императорът усеща заплахата и се подсигурява с мирен договор с българите през 1202 година. Мирът идва точно навреме, тъй като в края на същата, Унгария окупира Белград и Браничево, заедно с прилежащите им области. Още през идущата година България успява да си върне тези територии.
Въпреки успеха, това нахлуване изважда на преден план много сериозна слабост на страната. Поради факта, че българският монарх не е официално признат от авторитетна институция, маджарите са претендирали, че придобиват земя на самопровъзгласил се, управляващ незаконно владетел. Унгарският крал дори в един момент започнал да се нарича „Крал на България”! Това още повече засилило стремежа към уреждане на въпроса.
Много интересен е моментът на преговорите между Калоян и Римската църква. Папа Инокентий III усилил значително католическата мощ в периода на своето управление. Той решил да обедини християнския свят под своя скиптър, като слабостта на Византия му давала сериозни надежди за успех. През 1199 година решил да започне кореспонденция с Калоян. Това продължило цели 5 години, но в крайна сметка българският владетел постига целта си. Призната му е кралска титла.
Това го прави единственият признат крал на България в историята! През 1204 година е сключена уния с Римската църква, която обаче не отклонява фактическия православен начин на изповядване на вярата, а е по-скоро с политически характер.
В същата година рицарите от Четвъртия кръстоносен поход превзели Константинопол и създали Латинската империя. От Византия останали непокорени части както на Балканите, така и в Мала Азия, а много византийско население останало и в българските предели. Първоначално то заело страната на Калоян срещу нашествениците, но вместо да ги зарадват, успехите на българите срещу латинците сериозно ги притеснили. След голямата победа при Одрин през 1205 година това население преосмислило позицията си и вдигнало бунт. Най-сериозните събития се развили в Пловдив. Хора, водещи потеклото си от византийската аристокрация, поели контрола над града. Калоян дошъл, обсадил го и го превзел, след което го опустошил и изселил голяма част от населението с византийско самосъзнание.
Случаят е показателен с две неща. Първото е демонстрираната за пореден път приемственост от страна на Калоян с владетелите от Първата българска държава, но този път проличаващо в реваншистки аспект. Тъй като избил огромна част от бунтовниците, българският владетел казал, че това е отмъщение и както Василий се е наричал българоубиец, така сега той можел да бъде наричан ромеоубиец.
Второто нещо, на което би следвало да се обърне сериозно внимание е, че Калоян успява да влезе в Пловдив с изключителното съдействие на богомилите и павликяните сред жителите. Това означава, че те са имали чувство на сигурност и доверие в него, че няма да пострадат. Не е останало много за това какви са били отношенията на тези общности с Асен и Петър, но иначе суровият Калоян явно е успял да поддържа религиозен мир и в същото време да управлява православна страна, в момента с поглед към католицизма.
Прочетете още:
Княз Борис I – оформяне на българската национална идентичност
Омуртаг и как България става силна централизирана държава
Хан Тервел – ханът, за когото не знаем истината
Още интересни материали може да намерите на страницата ни във фейсбук
Цар Калоян остава в историята и със сериозната централизация, която извършва. Неговата роля е подобна на тази на Омуртаг от Първата българска държава. Вместо племенни водачи е имало размирни боляри.
Други заслуги са връщането на мощите на наши светци обратно на българска територия. Това е сериозен аргумент в полза на запазването на православната идентичност по същество, въпреки сключените договорености.
През 1207 година Калоян вижда възможност да превземе Солун. По време на обсадата загива, като се счита, че е убит от куманския войвода Манастър. След себе си оставя една силна, централизирана и международно призната държава. Важно е, че успява да обедини и освободи българите от Мизия, Тракия и Македония почти напълно.
Много интересни паралели са правени между него и Крум. Според един източник от черепа на Балдуин също е направена чаша, но има съмнения относно истинността на това твърдение. Друг източник обаче, описващ нрава на владетеля, директно го оприличава на Крумовия. Рядко византийците правили такива сравнения, но тук явно приликата е била съществена.
Една любопитна история, която в случай, че е истина, отразява как Калоян може би е останал в съзнанието на западноевропейския политически елит. Като битка, с която този наш владетел остава в историята, определено може да бъде посочена тази край Одрин през 1205 година.
Макар на Четвъртия кръстоносен поход на Запад да не се обръща чак толкова внимание, поради факта, че той като цяло се отклонява от целта си, специалистите и хората, изучаващи исторически и политически науки, явно са добре запознати със съдбата на Латинската империя.
Според някои източници, когато през 1919 година българите трябвало да подпишат договор, уреждащ положението след Първата световна война, било неслучайно избрано парижкото предградие „Ньой Българската делегация е настанена да седне до картина, на която е предадена смъртта на граф дьо Ньой (или Ньойи), загинал на Балканите срещу Калоян. Злобата и посланието са недвусмислени. Ако тази история е истина, значи победата на Калоян е била поне толкова значителна, колкото пише в нашите учебници. В техните навярно и двата случая не фигурират.