Спартак – най-достойният син на българския род

wikipedia

wikipedia



Народ, който не помни историята си, е обречен да я повтаря. Народ, който не познава миналото си, няма бъдеще. За да стигнем там, където искаме, трябва да знаем откъде сме тръгнали. Във времена на разпад на ценностната ни система, културен хаос и забравени традиции е особено важно да познаваме своите предци.

Не можем да направим обективен и цялостен анализ на българската история, без да споменем Спартак. Не можем да говорим за българска история, без да сме се запознали с живота и делата на тази велика личност.

Спартак не е само личност от нашата история, но и феномен, повлиял на световните процеси, през Античността. В този смисъл Спартак е част от европейската история и цивилизация, надхвърлил регионалните граници на своя произход.

Въпреки това в съвременното ни общество не се отделя никакво внимание на неговите дела. Българските историци сякаш придобиват странна амнезия, когато се спомене неговото име. Обикновено неглижирането на неговите дела се обяснява с тезата, че Спартак е тракиец, живял векове, преди създаването на българската държава.

Подобна логика, освен че удивлява със своята абсурдност, е и антибългарска. Забележете, че гърците и италианците нямат подобни проблеми, приемайки Античността като неотделима част от своята история.

Добрата новина е, че все повече ентусиасти се противопоставят на наложените догми и лъжи в нашата история. Новите български историци вече не се страхуват да говорят за отдавна установените факти сред чуждестранните си колеги, свързващи нашият народ с траките.

Две генетични изследвания и исторически документи доказват, че няма разлика между траки и българи – противно на наложените през тоталитарния период тези, които ни учеха, че траките са били изчезнали преди появяването на прабългарите.

Подобни твърдения отдавна не се приемат сериозно от нито един сериозен учен в Западна Европа. Вече е доказано, че траките никога не са изчезвали. Няма разлика между прабългари и траки. Това е един и същ народ и етнос.

Именно затова не се забелязват никакви промени в обичаите, езика, погребалните ритуали и културните традиции, след идването на Аспарух. Създаването на България през Средновековието е просто възстановяване на нашата култура и държавност.

wikipedia

wikipedia

Това е просто процес на обединяване на различни тракийски народи от двете страни на Дунав. Факт, който удобно беше пропускан от нашите учени – въпреки множеството исторически хроники и признания за тракийската същност на прабългарите от античните и средновековните историци.

През тоталитарния период ние забравихме това, което нашите прадеди винаги са знаели. Дори в писмо до папа Инокентий III цар Калоян недвусмислено заявява, че българите са траки.

След това кратко отклонение нека се върнем на може би най-великият българин, живял по нашите земи.

Кой е той, кога е живял, кога и къде е роден, къде се е сражавал с римляните? Кои са двете му пленничества? Имал ли е жена, сестра, дете? Как се развива неговият пълководчески гений, създал от 78 гладиатори, 120 000 войска, поставила в ужас Римската република до такава степен, че в Римския сенат да прозвучат думите: „Отечеството е в опасност. Спартак е пред вратите на Рим!”

Всъщност, преди да бъде пленен от римската армия, Спартак вече има богат военен опит. Именно този опит по-късно ще направи възможна неговата историческа епопея.

Има голяма вероятност този велик тракиец да е бил син на Типас, който по това време е цар на медите. Доказателствата, въпреки че са косвени, не са за пренебрегване. Много историци застъпват тезата, че Спартак не е бил обикновен гладиатор, а doctoreинструктор.

Тази длъжност се заема от главния инструктор на гладиаторите. Това обяснява и възможността за организиране на гладиаторския бунт.

Самото въстание избухва на 20 февруари 74 г. пр. Хр. до 71 г. пр. Хр. и продължава цели 1095 дни. Всичко започва с бягството на 78 гладиатори. В началото бегълците се отправят към Везувий. Само за броени часове броят на въстаниците нараства на 300. Римляните не осъзнават сериозността на събитието. Смятали са, че става дума за спонтанен бунт на обикновени роби.

След Спартак и хората му тръгва половин кохорта – около 240 войника, които са смятали, че в края на деня бегълците ще са вече трупове, натоварени на каруци по пътя за Капуа…

В края на деня обаче римляните са тези, чиято кръв напоява земята. Легионерите попадат в организирана от тракиеца засада и се срещат с потомъка на бога на войната. Ужасът на войниците е неописуем – те са победени от шепа гладиатори. Осъзнавайки, че тази победа е временна, Спартак повежда хората си към планината. Там е по-трудно за легионерите да приложат тактиката си. Бунтовниците се укрепват до вулкана Везувий, който в този момент не е активен. Мястото е удобно за защита, тъй като има само един път към него. Притеснени от загубата на значителен брой войници, римският сенат изпраща част от 3000 опитни легионери да се справят със Спартак и хората му. Тази нова войскова част е предвождана от претора Клавдий Глабер. Следвайки римският способ за водене на война, Глабер обсажда възвишението заето от бунтовниците. С помощта на стъбла от диви лози, гладиаторите правят въжени стълби, с които се спускат по отвесната стена на кратера на Везувий. Ползвайки опита на предците си в нощните нападения, Спартак разгромява превъзхождащите го римляни.

Сенатът е в паника – шепа зле въоръжени въстаници са разбили елитна римска войскова част от 3000 легионера! Подобен прецедент няма в Античността. Спартак действа сякаш не е смъртен човек, а превъплъщение на бога на войната Арес.

От този момент започва началото на легендата. Рим решава, че унижението от двете поражения е твърде голямо и изпраща два легиона. Този път срещу тракиеца и неговите хора тръгва група от 12 000 изпитани в битки бойци. Предводителството е поето от Публий Вариний. Той също се придържа към класическата римска тактика. Целейки да обкръжи бунтовниците, Вариний разделя легионите. Те трябва да нападнат от две посоки. И този път Спартак се оказва не само по-дързък, но и по-добър стратег от римляните.

Докато Вариний подготвя своите легионери, тракиецът не чака, а събира съмишленици. В редиците на Спартак влизат не само избягали роби, но също и римляни – селяни, пастири, а дори и войници, разочаровани от своите началници. За рекордно кратко време потомъкът на медите успява да изкове от разнородната общност корава войска решена да победи или умре. Тази решителност предопределя битката с легионите на Публий Вариний.

След победата над два редовни римски легиона славата на Спартак расте непрестанно. В армията му се стичат реки от хора, повечето обаче са неподготвени за война. Това кара тракийският благородник да търси начин да спечели време, през което да обучи подчинените си. Вместо самонадеяно да потегли към Рим, Спартак завладява Южна Италия.

Същевременно търси съюз с киликийските пирати, с чиято помощ може да прекоси Адриатическо море и да стигне до Балканите. Малко по-късно великият пълководец се отказва от този своя идея. Има много предположения и спекулации защо е постъпил така. Теориите са много. Но нека се придържаме към фактите, които знаем.




През 72 г. пр. Хр. срещу бунтовниците тръгват двама римски консули. Това са Луций Гелий Публикола и Гней Корнелий Лентул Клодиан. И двамата са опитни военноначалници, които осъзнават, че Спартак не е прост гладиатор, а благородник добре обучен във военното дело.

Използвайки умело сведенията на разузнавачите си Публикола и Клодиан разбират, че армията на Спартак е разделена. Една част е водена от гала Крикс и от опитния гладиатор Ойномай. Легионите нападат авангарда на бунтовниците и успяват победят тази част от войската на тракийския благородник. Крикс и хората му се бият храбро, но една трета от тях пада в боя край планината Гарган.

Римляните са във възторг, около 20 000 бунтовници са избити. Най-после е нанесено поражение на силите на тракийския водач на въстание. Радостта обаче не трае дълго. Спартак пристига бързо и не само обръща армиите на консулите в бягство, но дори нахлува в Северна Италия. При идването му в този регион в редиците му се стичат нови попълнения от избягали роби и бедни селяни.

Макар да е близо до Алпите, Спартак не тръгва към тях. Възможната причина за това е смъртта на Крикс и 20 000 следващите го гали и германи. Вече няма причина да се търси бягство на север. Не е изключено обаче в Северна Италия тракиецът да е очаквал помощ от цар Митридат VI Eвпатор, който е бил враг на Рим и е имал множество тракийски и скитски съюзници. През 74-67 г. пр. Хр. се води Третата Митридатова война. За жалост събитията се развиват различно на очакванията и до обединение на армиите на Митридат и Спартак не се стига.

Сенатът дава пълномощия на богатия благородник Марк Лициний Крас, който разполага с добре обучена армия. За разлика от предшествениците си, римският патриций съвсем не подценява своя противник. Спартак тръгва на юг към Сицилия. Надеждата му е да се прехвърли на богатия на роби остров. Там е и житницата на Римската империя, която Спартак възнамерява да завладее. До нахлуване в Сицилия не се стига. За втори път киликийските пирати се отмятат от думата си, подкупени, или заплашени от влиятелния Марк Лициний Крас.

wikipedia

wikipedia

В същото време Сенатът предлага примирие на Спартак. Познавайки римската политика, тракиецът отхвърля предложението, най-вероятно знаейки, че по това време Крас е изградил огромно отбранително съоръжение. Армията на въстаниците е откъсната от Апенините, чрез огромен ров с палисади, простиращи се почти 60 километра. На теория това съоръжение е непреодолимо.

Спартак за пореден пък показва, че е уникален стратег и пълководец. В една тъмна нощ част от рова е запълнена с трупове, с които се оформя мост. С изненадващо нападение бунтовниците успяват да разгромят легионите охраняващи палисадите. Крас изпада в паника, защото пред Спартак пътя за Рим е отворен.

Със сигурност европейската и световната история щеше да бъде друга, ако в конфликта не се намесват още две огромни римски армии – тези на Помпей и на Лукул. На практика Рим привиква всички военни части, оголвайки своите граници.

Осъзнал, че няма как да се бори с такава военна мощ, Спартак решава да опита още един път да се прехвърли на Балканите и се насочва към Бриндизи.

За жалост контингент на армията на бунтовниците, водена от Ганик и Каст, попада в засада и е почти разбита. Изневиделица се поява Спартак с нови подразделения и римляните отново са обърнати в позорно бягство. Това е и последната победа на Спартак. Осъзнаващ, че няма как да се справи с три огромни армии, тракиецът решава да рискува срещу Крас. Залогът е всичко или нищо.

Битката става край река Силара. Изправен срещу римската войска, Спартак жертва коня си по стар тракийски обичай. После, давайки пример на бойците си, се втурва стремително към желязната стена от римски легионери. Сблъсъкът е страшен. Бунтовниците осъзнават, че това е последното сражение и се бият с остървените. Смелостта им събужда възхищението на превъзхождащите ги по брой римляни, но краят е предречен. Земята е напоена с кръвта на въстаниците, а река Силара е задръстена с труповете им. Около 6000 оцелели биват разпънати на кръст по пътя от Капуа до Рим.

Според Плутарх тялото на благородния тракиец не е намерено. Напълно е възможно той да е успял да се измъкне с група предани хора. Въпреки че бунтът на огнетените е потушен жестоко, не може да се каже, че Спартак е загубил. За три години той дава не само надежда, но и свобода на десетки хиляди хора. В продължение на три години великият ни сънародник показва на античния свят, че Рим не е непобедим и отваря широко надеждите на поробените, че борбата за свобода и равенство не е невъзможна.

В пантеона на великите ни деди Спартак може да бъде поставен наравно с Орфей. И ако митичният тракиец няма сигурни сведения за неговото съществуване, то Спартак е ярка историческа личност, оставила дълбока следа в античната история на Европа. Всъщност идеите за свобода и равенство, 1800 години по-късно ще възкръснат, за да променят света ни окончателно. Нека не забравяме, че тяхното начало е поставено от един велик българин!




Коментар

  1. АТИЛА 03/01/2018

Добави коментар

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

×

Общ регламент за защита на личните данни

Във връзка с изпълнението и прилагането на Общ регламент относно защитата на данните (Регламент (ЕС) 2016/679), с който се определят правилата за защита на личните данни в държавите-членки на ЕС, може да се запознаете с новите правила на LittleBG за съхранение на бисквитки. Моля запознайте се с тях, за да продължите да използвате нашият уеб сайт.