Кой не знае Индже войвода, кой не е чувал за Индже войвода? От скривалището в олтара на манастира “Св. Троица”, “Инджешкото злато” в Попово село, бащиния двор и родната къща в дн. с. Попово, къщата в гр. Яш; от руските и румънските архиви са запазени летописи като бележката на поп Марко от Елена за спасяването на Съба Хайдут Добрюва от потурчване; огромен брой народни песни, предания и легенди, както и литературно-художествени, които също са много на брой и представят всички жанрове, та дори и “Инджевойводово хоро”.
Съвсем наскоро бяха обосновани като надеждни извори два факта, които иначе се знаеха отпреди години: поемата “Смъртта на Индже войвода” (конкретно за майката на Индже) от словенския поет Йосип Палиаруци-Крилан и документалното сведение за Енджи Станчо (Индже Стоян).
Някои сведения засега остават несигурни, разколебани: надписът върху възспоменателния ятаган, сведенията за сабята на Индже в ман. “Св. Троица”, бакъреният съд, в който варели агне на войводата и др. Всички те са вече изгубени. Огромна е и научната книжнина за Индже. Непрекъснато излизат статии и книги, в които се разглежда биографията на именития българин. В голямата си част обаче изследователите пишат по някои стари източници и проучвания, от втора ръка или по инерция – без справка с научните достижения. Не се познават най-новите източници и изследвания. Затова не малка част от публикациите са анахронични, откъслечни и най-общи, изпълнени с много неточности и груби грешки. В отделни случаи произволът е без граници.
Няколко заключения, които може да се считат за научно доказани факти:
- Стоян – Индже войвода е роден през 60-те год. на XVIII в. в Попово село (дн. с. Попово), Боляровска община. Баща му Христо е от Попово село, а майка му Пена – от гр. Сливен. Установили сме родословието по линия на двамата родители.
- Бащата Христо си отива рано от този свят – от насилствена смърт или от болест (чума). Налага се твърдението, че е съсечен пред очите на малолетния си син от гавазите на местния бей. Останала вдовица, Пена се прибира при своите в Сливен. Когато бил на около 6 години, малкият Стоян е “откраднат” (отвлечен) и даден за еничарин в Цариград – в разрез със закона. И по онова време кражбата на деца за еничари е била практика (Журналистът Велико Калчев пише подробно за две откраднати деца за еничари от с. Бояново.) И в двата случая “кражбата” е от хора на Арелай Гирай от съседното на Попово и Бояново с. Кирилово.
- През еничерските години Стоян получава прякора (прозвището) Индже: тънък, висок, строен, напет, изящен. В съгласие с фолклорните източници Г. С. Раковски – първият биограф на Инджето, ще кажа: Индже войвода бил висок, тънък в кръста, широк в плещите – “хубавец и юнак человек”. Такъв е и Кирджали (Кърджалията) на А. С. Пушкин и на Михаил Чайковски (Садък паша). Още тук ще посоча: Между Индже Стоян и Георги Кърджалията има удивително съвпадение на някои биографично-личностни характеристики, но и съществени различия. Това са две различни исторически личности – българи по произход.
- Индже бил посветен в еничарството и включен в еничарския корпус. Отличавал се с превъзходни качества; бил пръв в бойната подготовка. Имал някакъв чин. Оформил се като професионален воин. Тогава вършил и злини. Но бил с “щедра ръка”. Запазил спомена за родното място, за своите. “Кръвта го теглила” натам, родово-народностното чувство било неудържимо. С група еничари-съмишленици дезертира – избягва или напуска еничарското подразделение. (За еничарина Индже има не само предания, но и народни песни.)
- Около Друма, в района на М. Търново, Дервентските възвишения и родното си село повежда хайдушка дружина, която непрекъснато се увеличавала до 500 конници. Той обединява хайдушките чети от Югоизточна България. Става “баш войвода”, а другите войводи – подвойводи. Кара Кольо е “баш байрактар”.
Открил (преоткрил) и приел своите, той бива открит и приет като свой от местното население
Бил на “ти” с хората: той ги закрилял , а те го подпомагали. “Владението” му се разширявало и се оформила по-късно “държавата” му със “столица” (своеобразен съпротивително-бунтовен център) – Попово село. Това е географската област Равна гора. Тук е бил благодетел и никога не е вършил зулуми. Това е “първото хайдутство” на Индже войвода. Според Дим.Осини още тогава Индже войвода бележи “върха на хайдушката романтика”.
Пробно НВО за 7. клас
БЕЛ и Математика • Симулация в реална среда
Главно по силата на обстоятелствата Индже присъединява конния си отряд към кърджалийската орда на потурнака Кара Фейзи. Той става билюкбаши в тази орда. Но сред кърджалийските главатари е бил най-хуманен, за което говорят и пишат: редица народни песни, П. Хитов, Конст. Иречек, Д. Осинин и др. Показателни са документалните сведения за Енджи Станчо. Като Индже Стоян и той е “от християните”. Не участва в нападенията северно от Одрин (напр. в Равна гора и конкретно срещу Боялъците), помага на пострадалите и спасява от смърт пленените.
В наши дни се актуализира сведението на П. Р. Славейков за кърджалийството от Ради Царев, Веселин Игнатов и др.: С конния си отряд Индже участва в кърджалиската орда само при съвместни (общи) действия срещу султанската войска или срещу отряди на други кърджалии, а и срещу сили на аяни-отцепници. Иначе (при “уседналото размирие”) бил самостоятелен във владението си, което по същество му било признато.
Разбира се, кърджалията Индже е вършил злини. За него се разказват ужасни истории. Той напада български селища, като Жеравна и Калофер, прави опит да влезе в Котел. Аналогичен, но и по-различен е случаят с гръцкото с. Едига. Но трябва да имаме предвид следното: Това са все богати села, които не изпълняват искания откуп; според някогашните локални патриархални разбирания богатите са лоши, а бедните – добри; тези селища са далеч от Равна гора. В тази насока пише и проф. Николай Генчев… Дружината се нуждае от продоволствие, снаряжение. Затова са нападани богати търговци, чорбаджии и други люде. Хазната и събраните данъци (напр. в Урумкьой) са народни пари. Както се каза, средствата са нужни за продоволствие и снаряжение. Често взетото от богатите е раздавано на бедните. Изобщо за кърджалията Индже се говори и пише стереотипно, по черно-бялото клиширане. Той е демонизиран (сатанизиран). А се оказва, че е и “божествен”. И сега проявява емпатия: съпреживяване на чужди болки и тревоги; състрадателен е – приема страданието на другите като свое; милозлив, щедър. Красноречиви са два факта: освобождаването на Съба и постъпките на Енджи Станчо.
Да, вършил е злодеяния при ония обстоятелства, а и винаги при подобни случаи като че това е неизбежно. Оценките трябва да са според епохата, тогавашните разбирания и пр. Но кърджалията Индже не е закоравял престъпник, завършен злодей
Смятам, че е имало “Странджанска (Равногорска) буна”. За нея фолклорните и литературно-художествените свидетелства са много. Те не изключват абсолютно документа, открит и за първи път коментиран от Вера Мутафчиева, както и обратното. (Тя също пише за връзките на Али Исаоглу с кърджалиите на Кара Фейзи.) Подкрепа в тази ми позиция намирам в някои статии и книги от Илия Тодев и Иван Карайотов. Още навремето Са Янкович и някои учени от Румънската академия на науките писаха: Стоян – Индже войвода е “бил ръководител на въстание в България”.
Повод за отделянето на Индже от Кара Фейзи е гаврата на група кърджалии-мюсюлмани с трите поповски момичета, отишли на работа в неделя на полето (Поповското землище). Едно от момичетата е първа братовчедка на Инджето. За всичко това разказва Валико Калчев, който има сведения от баба си Дафина Демираве от Попово село, омъжена в с. Бояново. Мнозина изследователи повтарят грешката на Балчо Нейков, който не е бил в този край: Момичетата били две, и то не “поповски”, а “попски” от близкото до Попово село Башатлий (Жребино).
Установил се в новия лагер (с. Юсуфла), Индже иска от Кара Фейзи да съди своите кърджалии (българи), т. е. да има “правна сигурност” в дружината и в “държавата” си. Получава исканото, бива “признат” за “войвода на всички българи-кърджалии”, което е равно на “баш войвода”. Остава в кърджалийската орда, но вече като съюзник. През това време влиза в Урумкьой (дн. с. Индже войвода, Бургаско), за да вземе събраните пари от данъците, но мухтарят (кметът) на селото го ранява. Бива закаран в с. Поляна, където го лекувала леля му Кера от Попово село, омъжена в Поляна за Атанас Султана. Съвместните действия продължили и през 1805 г. Кара Фейзи обаче е амнистиран и назначен за аян на Брезник. Индже войвода е “цар” в държавата си. Това е неговото “Второ хайдутство”.
През есента на 1806 г. (октомври месец) с част от дружината си отива в гр. Яш (столицата на Молдова). Според съпругата му той непрекъснато бил на служба в княжеския дворец – от 1806 до 17/29 юни 1821 г., когато загива.
По всичко личи, че е участвал в Руско-турската война (от края на 1806 до 1812 г.) Оттогава е “капитан” и “волонтир” (“доброволец”). Бил е “одая баши на арнаутите”, т. е. на хората за охрана в княжеския дворец – гвардейски командир. Членува във “Филики етерия” (“Дружество на приятелите”) – революционна интербалканска организация за освобождение на балканските народи. Оженва се за Катерина (Екатерина), която била българка по баща и гъркиня по майка, двамата си купуват къща в столицата Яш и имат син. Непосредствено преди началото на Заверата изглежда е станало преназначаване или пренасочване: от “одая баши на арнаутите” (гвардейски командир) Индже Стоян е “баша пестин” (най-добрият преследвач). Гвардейски командир е Атанас Карпенисиотис, както пише Пламен Павлов.
Имало заповед за експроприация на богатите и екзекуция на провинените турци. С група подчинени арнаути Индже пристъпил към изпълнение на заповедта. Конкретно: взел два пистолета, сребърна сабя и един ален кон от Мехмед Башналбантина, който по-късно ще вземе къщата на Индже като компенсация.
Обявен за хилиарх (полковник), той започнал да вербува доброволци, които полагали клетва за вярност пред него. И сега бойното му подразделение е предимно от българи. То било включено в девизията на Конст. Дука и в армията на княз Г. Кантакузин. Съвместно с всички етеристки сили, които са под върховното командване на генерал Александър Ипсиланти, започнало придвижване към Букурещ, столицата на Влахия. Но поддържаната лъжа, че Русия стои зад Заверата, се разбулва: руският император осъжда въстанието, разжалва генерал Ипсиланти и дава съгласието си султанът да потуши въстанието. Тудор Владимиреско от съюзник става противник на Ал. Ипсиланти, което е причина той да бъде ликвидиран. От по-рано Сърбия отказва да участва в Заверата.
Ал. Ипсиланти се държи грубо с дошлата при него 17-членна делегация от България, която го информира, че българите в страната са готови да въстанат и чакат преминаването през Дунава на етеристко-завераджийските войски. (Такива са били уверенията и нарежданията на Ипсиланти преди това – да се подготви въстанието и да се улесни преминаването на етеристите през Дунава.) С отказа демагогията се разкрила. Разочарованието било голямо. След време завераджиите на А. Ипсиланти биват разгромени.
Сава Янкович пише: “Индже войвода е бил начело на тия български емигранти, записани като доброволци в бойните отряди, които настоявали пред ръководителите на Етерията да не се губи ценно време в размишления и с това да се даде възможност на турците да организират съпротивата си, а незабавно да се мине Дунава и да започнат бойните действия на българска територия.” Това означава “първо да се освободи България”. По-късно мотивите на действията му са: след освобождението на Гърция идва нашият ред.
В Яш възникват размирици и заплашват фанариотската власт там, поради което армията на княз Георги Кантакузин (шурей на Ал. Ипсиланти) се завръща в столицата Яш. По пътя Индже извършил изключително смела постъпка при манастира край град Нямцу, където се били укрепили турци. След краткия престой в Яш завераджийските сили се насочили към с. Скулени на река Прут. Дало се разрешение на желаещите да преминат реката и да бъдат в пределите на Русия, чакайки сгоден момент пак да въстанат. Индже с част от войсковото си подразделение останали на бойното поле. Той пренесъл с лодка жена си и малолетния си син, сбогувал се с тях и се върнал на бойното поле. Там всички били около 350 души, решени да загинат с достойнство и чест, повтаряйки подвига на спартанците при Термопилите.
След два часа ръкопашен бой главите на етеристите-завераджии били отделени от раменете им. Участниците в Заверата, а после нейни историци – гъркът Й. Филимон и англичанинът Томас Гордън, пишат, че Индже загинал със сабя в ръка; заедно с другите завераджии показал “безпримерен героизъм”. Във връзка с покупко-продажбата на къщата, започната от Мехмед Башналбантина, Общината в Яш през 1824 направила анкета, която установила, че Индже Стоян загинал в боя при с. Скулени. Впоследствие Русия окупирала Дунавските княжества. През ноември 1829 г. Катерина (Екатерина) с малолетния си син се връща в Яш, но заварва чужди хора в къщата си. Започват тежки дела за възвръщането й.
* * *
Източник: 168 часа
Автор: Доц. Д-р Милю Петров