7 тайнства за Ботев и неговата смърт

Две истини има в историческото пространство. Едната е учебникарската, която тече по равни магистрали. Другата е конфликтната с препъникамъни по криви пътеки. Така е и с Христо Ботев. В учебниците пише, че е гениален поет и национален герой. Войвода на чета за освобождението на България от турско робство. Минал Дунава, проявил чудеса от храброст и загинал от вражески куршум. Неудобните въпроси са подметени под черджето на миналото. Но защо?

1. Защо поетът става войвода?

В късната есен на 1875 г. Гюргевският революционен комитет взема решение за всенародно въстание. Страната е разделена на оперативни окръзи с главни апостоли и помощници. Цариград и други средищни градове ще бъдат запалени. Чети отвън ще дадат рамо на бунта. Христо Ботев се впуска в трескава организация. “Той не сядаше, не лягаше, не дояждаше в тия дни – разказва Иван Вазов. – Той тичаше от кафене в кафене, от кръчма в кръчма, от хан на хан, от къща на къща – да навижда, да разговаря, да подсеща, да разпаля бъдещите си другари в трудното предприятие.” Кой ще поведе юнаците, ако не вехтите войводи Панайот Хитов, Филип Тотю и Дядо Желю. Те обаче увъртат и в крайна сметка дезертират в Сръбско. “Кому чемерите ще дирят в Сърбия? – възмущава се Никола Кючуков. – дядо Желю, както и Панайот Хитов и Филип войвода са български изчадия. Огънят в България е пламнал, а тия синковци все се гуркат, все се готвят, все жените и децата си осигуряват! Като че зад Дунава хората нямат нито жени, нито деца! Тях нека бият, колят, огън да ги гори! И това ми са войводи! Позор! Те не са български войводи, разбойници са.” “Аз ще ви стана войвода! Приемате ли ме?”, заявява Христо Ботев пред Никола Обретенов и Георги Апостолов.

2. Кой е авторът на плана “Радецки”?

Около 30 поборници претендират за авторско право върху плана “Радецки”. В главата на всеки от тях се родила идеята да превземат параход. Кандидатите за слава са толкова много, защото това е най-романтичното приключение в нашето освободително движение.Истината е, че идеята не е оригинална, заимствана е от практиката на италиански, полски и руски революционери. По различно време те пленяват кораби за нуждите на освободителните движения в Европа. Освен това още през 1841 г. Ангел войвода завладява параход в Мраморно море. Ботев пише за него в “Примери от турско правосъдие”, а в своя стенен календар за 1875 г. дори го канонизира.

На 1 февруари 1869 г. в букурещкия вестник “Тъпан” се появява една знаменателна карикатура. В центъра на Русчук са изтипосани Сабри паша и Акиф паша. Сабри предава властта на Дунавския вилает на новия изедник. В дъното кораб пори вълните на тихия бял Дунав. На корпуса му се чете Radezky. Автор на карикатурата е Хенрик Дембицки. Участник в Полското въстание срещу руския гнет, той се укрива във Влашко. Дембицки е художникът на Христо Ботев, по негови идеи създава сатиричните си рисунки. Нему поетът заръчва да документира избора на парахода, който ще размъти могъщата река. Седем години преди 17 май 1876 година!

3. Защо Оряхово не стана Козлодуй?

На 17 май преди обяд “Радецки” спира в Оряхово. На палубата се качват врачаните Стефанаки Савов и Сава Савов. “Те ни увещаваха – свидетелства Кирил Ботев – четата да не заминава за вътрешността на България, защото още нищо не било готово. Но ние бяхме тръгнали, а за връщане и дума не можеше да става. Брат ми тогава, загрижен, искаше да ударим на Рахово. Добре, ама най-добрите момчета и оръжието бяха в Бекет. Тогава възникна въпросът: какво да правим?” Решено е да следват първоначалния план. Минават през Бекет и акостират на козлодуйския бряг. По пътя към Балкана става ясно, че двамата Савовци са прави. Четата крачи по обезлюдена земя, цялото мъжко население се е изпокрило.

В Борован например трябва да ги чакат 200 юнаци. Посреща ги баба, която обяснява, че селяните са по къра на работа. “Поискахме вода, но и вода не ни се даде”, разказва Никола Обретенов. “Това ли ви е народът, който ни чака с отворени обятия?”, пита го Христо Ботев. Обретенов и Георги Апостолов са били помощници на Стоян Заимов, главен апостол на Трети революционен окръг. Вместо да подготвят народа за бунт, тримата се изпокарват. Ако четата беше стъпила в Оряхово, положението щеше да е същото.

4. Мисълта за самоубийство

Чувствата, които бушуват в поета, са олимпийски гняв и гибелно отчаяние. Той не може да приеме малодушието на врачани. Нервите му не издържат. В Бутан вдига пушка, взема на мушка един селянин и се готви да дръпне спусъка. Никола Кючуков го спира: “Стой, не бързай! Работата се разбра. Не са виновни. Вината е другаде, а нам свещен дълг ни е да оставим името си славно.” Ботев се намира в крайно стресираща среда. Около него падат юнаци в разцвета на силите си. Някои ранени искат да ги застрелят, за да не се мъчат. Други молят да им отрежат главата, за да не се гаври с нея поробителят. Има и полудели.

На 18 май четата води тежко сражение на Милин камък. В разгара на боя откъм Враца се вдига облак прах. Нашите се надяват на помощ, но се оказва редовна турска войска. Христо Ботев окончателно рухва. Оттегля се в една пещера и споделя пред Йордан Йорданов-Инджето: “Йорданов, онуй псе Заимов ни излъга, затова аз намислих да се отровя!”

“Защо се толкова отчая? – отвръща Инджето. – Имаме днес 15 души убити и 26 ранени. Не сме дошли тук да се тровим, а да се бием за свободата на отечеството. Хайде да вървим! Да не чуят момчетата това, което казвате! Защо стоим още? Момчетата чакат войводата си.”

5. Дезертьор ли е Христо Ботев?

Привечер на 20 май турската тръба свири отбой. По волята на Корана правоверните не се сражават след залез-слънце. Четата слиза към Крушовския извор, а Христо Ботев свиква съвещание на югоизточния склон на Камарата над падината Йолковица. Около него са членовете на щаба Перо Симеонов, Никола Обретенов, Георги Апостолов, Сава Пенев и Димитър Тодоров-Димитрото. “Моето мнение е, понеже отнигде помощ няма, затова, ако искате да ме последвате, да отидем в Сърбия”, казал войводата. “Ако направиш такова нещо, да оставиш четата на произвола, ще изгубиш всичко, което си направил досега. Затова предпочети да те убият, отколкото да оставиш четата”, срязал го Перо.

Тези реплики ги слага на езика им Обретенов. Пишман апостолът си отмъщава, като набеждава Ботев за дезертьор. Поетът щял да се измъкне с щаба и да остави дружината на турския ятаган. Националният герой е обърнат в национален предател! Обретенов сам се сепва от тази клевета и по-късно я редактира: “Какво мислите да правим, когато в тия две сражения патроните ни се свършиха? Помощ отникъде нямаме, хляб също няма. Да продължаваме ли, или да се отправим за Сърбия?” “Ботйов! Ако ти направиш това нещо, знай, че всичкото обаяние, което спечели с подвига си, ще го загубиш”, казал Перо Симеонов. Войводата се изправил и в този миг гръмнал фаталният изстрел.

6. Застрелян в сърцето или челото?

Никола Обретенов твърди, че Христо Ботев е пронизан в сърцето. Други четници обаче свидетелстват, че войводата е улучен в главата. Има разминаване само в детайлите. “Куршумът бе пронизал черепа му под дясната вежда и порой от кърви бяха го покрили”, сочи Никола Кючуков. “Той беше ударен в главата над дясното око”, отбелязва Янко Боянов. “Вражеският куршум бе улучил най-смъртоносното място – неговото високо чело, и пръснал черепа на части”, спомня си Цанко Минков.

“На мръкване турците почнаха да се оттеглят – разказва Димитър Тодоров, – турска тръба даде някакъв сигнал. Аз бях на няколко крачки близо до Ботев. Ботев стана, вдигна бинокъла да види що значи тоя сигнал. Една пушка пукна и аз усетих, че удари Ботев. Той бе улучен в челото.” Обретенов обявява тези свидетелства за фалшиви. Той се позовава на пробитата карта, която Ботев носел под мундира, и на обстоятелството, че прощално го целунали по чистото чело. Обретенов призовава верния нему Димитрото да се поправи.

“Веднага намерих захвърлените бележки, които съм писал преди около 20 години, и в тях аз намерих, че Ботев наистина е ударен в гърдите, а не в челото”, извинява се очевидецът на убийството. Записал си е да направи справка, ако забрави!

7. Има ли заговор в щаба на четата?

Христо Ботев е в конфликт с Никола Обретенов и Георги Апостолов, които са го излъгали за подготовката на Врачанския край. Има обаче и друга интрига с военния командир Никола Войновски. Школувал в Одеското пехотно юнкерско училище, той е с най-сериозното армейско образование. За него също е ясно, че без помощ четата е обречена. “Войновски беше винаги сериозен – спомня си Спас Соколов. – Като вървяхме (преди сраженията), у Войновски се забелязваше известно недоволство, което имаше и у Ботева. Единият го скриваше с мълчанието си, а Ботев с шегите си.” Военният командир директно хвърля вината за безизходицата върху войводата. Освен това двамата са на различно мнение накъде да продължат. Христо Ботев обмисля да преведе юнаците към Сърбия. Никола Войновски е против. Той вярва, че въстанието в Панагюрско не е потушено и настоява да се придвижат към Средногорието. Във Войновски, който е държал изпити по тактика и стратегия, засяда чувството на обида. Един “списовател”, автор на книжката “Песни и стихотворения”, оспорва меродавното му мнение! Много важно е, че военният командир отсъства на съдбовното заседание на 20 май вечерта. Изтеглил се е с група четници. Дали обаче не е присъствал със заредена пушка в храсталаците наоколо? Христо Ботев е застрелян с два куршума. Олово в сърцето и главата. Вторият изстрел е контролен, както го правят професионалните убийци!

Източник: 24chasa.bg

Добави коментар

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

×