В навечерието на Националния празник на България – 3 март, започваме да се замисляме кое ни прави горди, че сме българи? Защо се събужда българският ни дух само на празници? И само на 3 март ли трябва да виждаме да се развява националният трибагреник?
Провокирани от тези въпроси сме ви подготвили една прелюбопитна класация. Която ще ви подсети за 5 неща, които определено събуждат българското у всеки.
И по-скоро – 5 паметника, които без никакво съмнение, са символ на българския дух!
Паметникът на Христо Ботев в Калофер
Мемориалният комплекс на Христо Ботев в родния му град Калофер се намира на едно възвишение в непосредствена близост до центъра на града и градския площад, като от площадката под статуята на Ботев се разкрива прекрасна гледка към целия град.
Проектът за този комплекс е дело на проф. Димитър Даскалов в колектив с арх. Иван Николов и Лъчезар Даскалов и е реализиран през 1986 година.
Мемориалът се състои от фигура на Христо Ботев в цял ръст, изработена от гранит. Фигурата на поета е висока 14,4 метра, а заедно с пластичния пиедестал, също изпълнен от гранит, височината достига внушителните 25 метра.
В близост до основната статуя е разположена композицията „200 пушки” в знак на почит към всички участници в Ботевата чета. В подстъпите към паметника на Ботев е разположен релеф на български лъв с размер 3,2 метра, който също е изсечен от гранит, и който значително подсилва патриотичното внушение на мемориала.
Погледнат от площада или от брега на реката паметникът на поета в цял ръст създава усещането за Ботев като пазител на родния си град, един великан, който винаги ще бъде на пост. мемориалният комплекс „Христо Ботев” в Калофер е едно от местата, които всеки българин трябва да посети.
Паметникът „Цар Освободител” срещу Народното събрание
Паметникът „Цар Освободител” е един от най-внушителните и художествено издържани паметници в София. Издигнат е в чест на Освобождението на България от турско владичество и е символ на българската свобода и признателността на българския към руския народ в лицето на Александър II.
Разположен е на едноименния столичен булевард на площад „Народно събрание“, с лице към българския парламент.
Инициативата за издигането на паметника принадлежи на Поборническо-опълченската организация в София. Тя сформира Върховен поборническо – опълченски комитет /ВПОК/, с председател Стоян Заимов, с цел събиране на средства, избиране на място и други, свързани с паметника дейности. За почетен председател е избран княз Фердинанд.
Направени са дарения от княза, Народното събрание, Столична община и различни обществени организации. Отзовават се 90 скулптори, а свои проекти изпращат творци от Франция, Италия, България, Чехия, Германия, Русия, Унгария и други. Журито определя за победител именития флорентински скулптор Арналдо Дзоки. При архитектурното оформление на паметника сътрудничество оказва архитект Никола Лазаров. Инженерно – техническото изпълнение е поверено на инж. Христо Станишев, Никола Дишков и Вацслав Батек.
Основният камък на паметника е положен на 23 април 1901 г., а тържественото откриване се състои на 30 август 1907 г. в присъствието на участници във войната.
Паметникът представлява пиедестал от черен полиран гранит, над който се извисява монументална конна статуя на Александър II. Паметникът е висок е 12 м., а само статуята – 4,5 м. Под гранитния корниз е разположена бронзова група на устремени български опълченци и руски войници, предвождани от богинята на победата Нике, заобиколена от княз Николай Николаевич, граф Игнатиев, генералите Гурко и Скобелев.
От трите страни на паметника са разположени сцени от Старозагорския бой, Подписването на примирието в Сан Стефано и Откриването на Учредителното събрание. В релефите има много автентични образи – на Славейков, Заимов, Вазов, Стамболов и други радетели за Свободна България.
Фронталната част на паметника е увенчана с бронзов лавров венец и с надписа „Царю Освободителю // Признателна България”.
Паметникът на Боримечката в Клисура
Паметникът на Боримечката – въстаник от Клисура, паднал жертва в Априлското въстание през 1876 година, се извисява над историческия град. Автор на паметника е скулпторът Методи Измирлиев.
Истинското име на Боримечката е Иван Танков. Неговият подвиг и саможертва са възпети от Иван Вазов в епохалния му роман “Под Игото” и са увековечени в картините на известния български художник Златьо Бояджиев.
Паметникът на Св. св. Кирил и Методий пред Националната библиотека
Националната библиотека в центъра на София носи името на братята Кирил и Методий, а пред нея е поставен и техен паметник – един от най-впечатляващите монументи в столицата. Паметникът е дело на скулптора Владимир Гиновскии арх. Иван Иванчев, и е издигнат през 1975 г.
Фигурите на Солунските братя са високи 4,2 м и излъчат достолепие и мъдрост. Всяка година на 24 май – националния празник, посветен на българската писменост и култура, паметникът се отрупва с цветя от учениците, които изразяват своята признателност към братята първоучители.
Паметникът на Васил Левски в София
Паметникът, посветен на Васил Левски, се намира на едноименния булевард, който днес е в центъра на столицата ни. Монументът е поставен близо до мястото, на което се предполага, че е обесен Апостола.
Изработен е по проект на чешкия архитект Антонин Колар и представлява висока 13 метра гранитна колона. Основната част от колоната е изработена от италианеца Абрамо Перукели. В най-широката ѝ част е поставен бронзов барелефен портрет на Васил Левски.
Под барелефа стои надпис: „На великия бълг. Апостолъ на свободата – Василь Левски – Признателното Отечество”. Паметникът е официално открит на 22 октомври 1895 година.