Цар Иван Асен II – най-великият от всички български царе

Иван Асен II

Цар Иван Асен II е един от най-известните български владетели за своите съвременници и потомците на неговите съвременници, ако съдим от един текст в Бориловия синодик. Там се казва, че той е най-великият от всички български царе. Така са го схващали хората от времето на Второто българско царство.“

Това казва историкът проф. Пламен Павлов в интервю за Агенция „Фокус“ по повод годишнината от смъртта на цар Иван Асен II – 777 г.

„Разбира се, не можем да правим класация за най-велик български владетел и не бива да забравяме и Аспарух, и Тервел, и Крум, светия Княз Борис Михаил, цар Симеон Велики, цар Самуил. За хората в края на 14 век Иван Асен II е бил образец на мъдър, справедлив, смел владетел; човек, който полага максимални усилия за укрепването и величието на българската държава. Това не е случайно, тъй като благодарение на активната политика по време на царуването на Иван Асен II страната ни отново достига „от море до море“, както пише един книжовник, тоест тя отново опира до Черно, Бяло и Адриатическо море.

На практика българската държава става хегемон не само на Балканите, но в цяла Югоизточна Европа. Това е съчетано и с един подем на икономиката и културата и с развитие на външно-търговските връзки, свидетелство за което е Дубровнишката грамота на Иван Асен II. Най-знаковото събитие по време на неговото управление е възстановяването на легитимната православна патриаршия т.е. отхвърлянето на унията с Папския Рим, която вече е била изчерпала своето значение. Така тук вече имаме Търновската патриаршия, която е най-високият връх в Средновековното развитие на нашата църква.

Житейският път на Иван Асен II е доста сложен и изпъстрен с драматизъм. Той е син на цар Иван Асен I, или стария Асен. Той е син на единият от освободителите на България и племенник на другите двама освободители – Петър и Калоян. Той произхожда от рода на Асеневци – българската царска династия, която има невероятен престиж и която на практика управлява България през цялото Второ българско царство. Династиите Петъровци и Шишмановци на практика са свързани с Асеневци, било по линия на династични връзки или чувство за приемственост. Например цар Иван Александър се подписва много често като Иван Александър Асен или направо като Иван Асен. Цар Иван Шишман, последният Търновски цар, в своята Рилска грамота гордо заявява, че е потомък на Иван Асен II.

Кога е роден Иван Асен II е въпрос, който няма съвсем ясен отговор, за разлика от деня на смъртта му, който е именно днешния ден преди 777 години. Той се ражда най-вероятно около 1192 или 1193 година. Той е син на Асен от втората му съпруга, новата царица Елена, както е наречена тя в Бориловия синодик. Той има и по-малък брат – Александър. Други деца в това семейство няма, което показва, че този брак е продължил за кратко, поради убийството на Асен от Иванко през 1196 година. През 1207 година, когато цар Калоян е убит от заговорници пред Солун, в страната настъпва междуособица. Налага се в крайна сметка Борил, който е първи братовчед на Иван Асен II. По това време в тази развихрила се борба за власт Иван Асен II е отведен в страната на куманите, а след това в страната на русите. Обикновено се смята, че земята на русите е това е Галицко-Волинското княжество т.е. днешна западна Украйна, но това е невярно. По всичко личи, че той е бил в Киевското велико княжество и там фактически е намерил убежище от тези драматични борби в България. Някъде около 1215-1216 година, Иван Асен II и Александър се връщат с т.нар. „сбирщина руси“ – наемни дружини, най-вероятно от т.нар. „бродници“, (предците на по-късното украинско казачество) и вдигат бунт в България. Борбата между Иван Асен и Борил продължава според византийския историк Георги Акрополит цели 7 години. Това разбира се не е възможно и не отговаря на истината. Очевидно борбата е продължила поне 2-3 години, тъй като явно е била доста ожесточена и в крайна сметка през 1218 година Иван Асен обсажда, превзема Търново и става едноличен владетел на България.

Неговата стратегия е да възстанови позициите на държавата, които по времето на Борил са били до известна степен разколебани. Били са изгубени много територии. Иван Асен, поучен от своя драматичен живот и перипетиите в младостта си, води много внимателна политика, но и много смела. Има една погрешна представа в нашата традиция, че Иван Асен II е един миролюбив човек, че той разчита главно на дипломацията, че много рядко вдига оръжие. Това не е така, тъй като дипломацията е по-добрият начин да се постигат определени цели, но без силна армия и без решителна политика, дипломацията няма как да доведе до добри резултати. Дипломацията на Иван Асен II е известна със сватбите му. Той наистина има два брака, две или три незаконни дъщери. Явно е бил доста буен като натура и като темперамент. Фактически чрез тази дипломация той успява да обвърже голяма част от своите политически партньори с едни изгодни за България споразумения. В крайна сметка обаче, той работи и за армията. Още в началото на неговото царуване унгарския крал Андрей II се връща от Петия Кръстоносен поход по суша и няма как да мине през България без съгласието на българския цар затова се принуждава да сключи изгоден за България мирен договор. Договорът е скрепен с династичен брак и така България си връща областта на Белград. Иван Асен II обвързва със себе си и с други партньори като епирския деспот Теодор Комнин, който по-късно се самообявява за император на Солун. Българският цар се сродява с Комнин като жени своя дъщеря за брата на епирския деспот – Мануил.

Иван Асен II

Наред с дипломацията, той води активни бойни действия. Има един надпис при Кричим, на който на един камък се казва „На този камък седя цар Асен, когато превзе Кричим“. Такъв надпис има и при Асеновград, тъй като тази крепост също е върната на България от него. Тази внимателна политика, която е прокарвана с налагане на българското влияние в съседните страни, води до конфликт през 1230 година. По това време Теодор Комнин, който вече е Солунски император, се страхува от засилващата се мощна България и напада коварно България, нарушавайки мирния договор с българския владетел. Тогава Иван Асен II му нанася поражение в знаменитата битка при Клокотница. Тук епирската армия е имала по-голяма численост, но Иван Асен II е действал с по-елитни войски и явно с по-добре подготвена армия. Още при първата битка Комнин е разгромен и пленен. Така започва походът на Иван Асен II в земите на Комнин и на практика подчинява на България земите от Черно до Бяло и Адриатическо море. Северната граница на България по това време е до Карпатите.

През следващите години Иван Асен II води балансирана политика. Той сключва съюз с латинците. После те изменят на този съюз и той сключва съюз с никейския император Йоан III Дука Ватаци. Българският владетел води политиката си на контакти, като се стреми да запази изгодното за България статукво, да утвърждава българската власт в освободените земи и на практика да превърне България във военен и политически хегемон в региона.

Битката при Клокотница не е единствената му военна победа. Други победи са превземането на Кричим, победоносния му поход в Македония, в Тесалия, имал е своите битки с унгарците. Това прословуто миролюбие на Иван Асен II, за което често се говори в романите, е съчетано с много силна армия и много решителни действия. Освен това, неговият брат Александър, който е севастократор, управлява най-вероятно софийската област и западните български земи и държи унгарския фронт, когато има сблъсъци.

Иван Асен II

Той умира ненавършил 50 години като това е много тежка загуба за България в една също така тежка ситуация, свързана с Монголската или Татарската експанзия. Внуците на Чингис Хан правят един голям поход като нанасят големи поражения на Волжка България, на руските княжества, на Унгария. Именно в тази ситуация, единственият владетел, който нанася поражение на татарите е Иван Асен II. Неговите гранични сили успяват да отблъснат левия фланг на татарската експанзия и да нанесат поражения в Карпатите на татарските отряди. За съжаление точно в тази драматична обстановка Иван Асен II умира на 24 юни 1241 година. Той изгражда е една мощна държава със засилваща се икономика, със силна армия, с подем в културата. Наследството на Иван Асен II гарантира оцеляването и съхраняването на българската държава като значим фактор на Балканите.

За съжаление, нямаме данни как точно умира Иван Асен II. Той умира може би от сърдечен удар или друга болест. Смъртта му не е насилствена. Той е наследен от своите малолетни синове – първо от Калиман I Асен, а после от Михаил II Асен. Когато има малолетни владетели през Средновековието обикновено ситуацията в една държава се изостря, тъй като започва борба за власт между болярските групировки. По-важно от тези вътрешни борби е, че дават възможност за установяването на татарска хегемония. През есента и зимата на 1242-1243 година татарите преминават през България на връщане от своя поход в Унгария. България не е в състояние да ги спре и е принудена да плаща данък на създаващата се тогава Татарска империя. Оставеното от Иван Асен II политическо наследство е изключително значимо и то продължава да облъчва българския държавен живот и политика и в следващите десетилетия.

Прочетете още:

Княз Борис I – оформяне на българската национална идентичност

Омуртаг и как България става силна централизирана държава

Хан Тервел – ханът, за когото не знаем истината

Цар Калоян – могъществото на един български владетел

Добави коментар

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

×