Ивановден е! Над 300 000 българи черпят

На 7 януари православната църква почита св. Йоан Кръстител, наричан още Предтеча, Ивановден. Той е почитан като един от най-великите пророци, проповядващи идването на Христос сред хората и подготвящ пътя на месията сред тях.

Когато при Кръстителя идва Христос, Йоан познава пратеника на Бога и го посочва на своите съвременници: „Ето Агнецът Божи, който взима върху си греха на света“.

Като символ на пречистване Йоан кръщавал покаялите се с вода. Затова на този ден продължават обичаите и обредите, свързани с вярата в чудодейната и здравословна сила на водата.

Според обичая на Ивановден се къпят всички младоженци, годените моми и ергени, и всички именници. Действието се извършва от кума или от девера.

Освен като кръстител, светецът Йоан се почита и като покровител на кумството и побратимството. Затова е прието на Ивановден кумовете да поканят на обяд младоженците на празнична трапеза, а те да занесат кравай, млин, ракия и вино.

Преди много години младите жени в семейството, носели в къщата вода кладенец или река. С нея къпели децата в родата за здраве в голям съд, наречен чебър. Булките и младоженците, които са се венчали през зимата до Ивановден също се къпят в този съд. След това всички момчета и момичета с името Иван и Иванка, продължават къпането.

Кръстената вода на Ивановден има способността да гони злите сили от дома, да лекува и да носи здраве.

На днешния ден над 300 000 българи празнуват своя имен ден. Сред тях са: Ваньо, Bаня, Еньо, Енчо, Жан, Жанa, Жанета, Ивайла, Ивайло, Иван, Ивана, Иванкa, Иваниела, Иванинa, Ивелин, Ивелина, Ивета, Иво, Йоан, Йоанa, Йовка, Йовко, Йонка, Йонко, Йончо, Йото, Калоян.

Всеки един от тях трябва да почерпи своите близки и приятели. Лоша поличба е, ако на този ден никой не почете именника и не му дойде на гости. Празнуващите трябва да посрещнат своите гости с празнична трапеза, на която могат да сложат варено жито, фасул, ошав, баница, кървавица, печена луканка или свински ребра със зеле.