Перперикон – мистиката около древното светилище в Родопите

Перперикон

Перперикон е археологически комплекс в Източните Родопи. Предполага се, че това е древнотракийско, обгърнато в мистика, светилище на Дионис, състоящ се от голямо мегалитно светилище с паметници от античността и средновековна крепост.




Перперикон е обитаван още в епохата на Халколита, преди около 8000 г. и достига разцвета си през късната Античност, когато е градски център в рамките на провинция Тракия на Римската империя.

Всъщност археологическият обект заема скалист връх, разположен югозападно от с. Горна Крепост, наричан от местното население „джин тепеси“ – в превод от турски „върхът на боговете“, и на 15 км североизточно от днешния град Кърджали.

Разкопките на обекта започват през 2000 г. и са съпроводени от много спорни моменти касаещи археологическото проучване, консервацията, опазването и експонирането на обекта. Площта на целия комплекс е около 12 кв. км.

Светилището се извисява на скален връх с кота 470 м, край което тече Перперешката река, вливаща се в намиращия се наблизо язовир “Студен кладенец”. По поречието на реката са разположени археологически обекти от различни епохи, подредени около естествения център Перперикон.

Скалното светилище представлява огромен планински масив, в който всяка педя от скалната повърхност е била изработена от човешка ръка.

Перперикон

Перперикон се състои от четири основоопределящи части, представляващи съвършена композиция от новокаменната епоха:

-Мощна крепостна стена.

-Акропол- изграден от огромни каменни блокове, разположен в най- високата част на хълма.

-Дворец- изсечен в скалите и заемащ площ от 10 000 кв.м.

-Северно и южно предградия- представляващи малки улички в скалите, жилищни сгради и храмове.

Хилядолетия назад Перперикон е приютявал различни поколения, оставили отпечатък върху скалите.

В новокаменната епоха (края на VI век- началото на V век пр.н.е.) Перперикон е представлявал оголен скален масив. Характерно за тези скали е, че са по-меки и податливи на климатични условия (изветряне, водна ерозия вследствие на силни дъждове и влага), както и по-лесни за обработка от хората, които не познавали сечивата, затова са оставяли скалната обработка на природните стихии- вода, вятър, дъжд.

Така за Перперикон се заговорило не като за селище, а за обожествена скала. В по-късен етап, усъвършенствайки сечивата, римляните и траките отнемали все по- големи повърхности от скалните масиви и претворили камъка в крепостни стени, зидовете на които са създадени без никакъв свързващ материал. Перперикон преживява своя първи разцвет с Троя и Микена.

Перперикон

От този период са и хилядите скално изсечени паметници, представляващи олтарни ниши, канализационна система, гробници. Някой от каменните олтари са се използвали за жертвоприношения, както на животни, така и на хора. В най-източната част на храма е издялана фигура на лъв, изправен на четирите си крака. Значително количество керамика от късната Енеолитна епоха е намерено в района на старите рампи за пръст – факт, показващ, че светилището е основано и функционирало през втората половина на Енеолита.

Свещеният хилядолетен град е унищожен от османските турци в 1362 г. и жителите му са отвлечени в робство. След няколко десетилетия мястото напълно запустява. В края на XIX в. Константин Иречек съобщава за средновековната крепост Хиперперакион (Перперикон), макар лично да не е посещавал местността.

Основна информация за светилището дава гръцкият историк Херодот. В описанието си за храма на Дионис, гръцкият историк Херодот специално се спира на прорицалището към него. Според летописеца то било равно по слава на светилището на Аполон в Делфи, а оракулът гадаел не по-зле от елинската прорицателка.

Перперикон

От антични анали сочат, че в родопския храм на Дионис са извършени най-малко две изключително съдбоносни за човечеството предсказания. Александър Македонски разбрал там, че ще завоюва познатия свят от Египет до Индия, а римляните – че ще станат световна империя. За получаване на пророчеството е прилаган т.нар. винено-огнен обряд, при който се гадаело по височината на лумналия огън, след като върху олтара е излято виното.

Легендите за Перперикон

Един от най-популярните древни герои е Орфей, роден някъде в пределите на Тракия. Според създадената вече в гръцката митология версия той е син на речния бог Еагър и музата на поезията Калиопа.

Великолепен поет и певец, Орфей си съперничил дори с бога намузиката и песните, Аполон. Невероятният му глас омайвал всички живи същества, а по време на похода на аргонавтите за златното руно заглушил опасната песен на сирените и спасил героите. Орфей често се изобразява с китара или лира, от чиито струни изтръгвал вълшебни звуци, каращи горските животни да вървят подир него; скали и планини да се движат; дивите зверове да лягат в краката му, пише perperikon.bg.

Пак от гръцките митове е известна драматичната любов на поета към прекрасната дриада Евридика. Ухапана от отровна змия, красавицата умира в деня на тяхната сватба. За да я спаси, Орфей слиза в подземния свят на бог Хадес и трогва всички с тъжните си песни. Той успява да убеди господаря на душите да му върне любимата, но на връщане не спазва условието да не я поглежда до дневната светлина, заради което я загубва завинаги.

Този епизод е пряко свързан със смъртта на Орфей. Той вече пренебрегвал женската красота, заради което е убит от жените-вакханки по време на мистериите в чест на бог Дионис. А това събитие навежда към по-ранното ниво на митологизиране на Орфей. Защото със сигурност се знае, че той е от тракийски произход и е играел важна роля в слабо познатата тракийска религия. Не случайно в античното изкуство Орфей винаги се изобразява в тракийски дрехи, а целият му живот преминава в земите на траките. Изглежда, че в тяхната митология той по-скоро е бил жрец и магьосник, надарен със свръхестествени възможности. В съвременната наука се смята, че героят е вдъхновител на цяла философско-религиозна система, получила името орфизъм.

Приема се, че тя възниква в Тракия между края на второто хилядолетие и 9-8 в.пр.Хр. По-късно доктрината се разпространява в Гърция и средиземноморския свят. Привърженици на орфизма били дори много от римските императори. Това е чисто аристократична концепция, основана върху дионисиевите мистерии. В древността тя се е предавала изключително чрез устния епос, оформил необходимите предпоставки за появата на образа на царя-първородител; на царя, осигуряващ плодородието; на царя-жрец и антроподемон; на съвършения и безсмъртен цар, бог на себе си и първожрец за своя народ=

Перперикон

Орфическите мистерии се правели само от посветени, а това били единствено неженени мъже. Те били наричани а-бии(т.е. не-жизнени), защото не водели нормален и обикновен живот. Тайнствата ставали в затворени общества и скрити места, недостъпни за погледа на останалите хора(скали и пещери, с каквито изобилстват Източните Родопи, Странджа и Сакар). Те били придружени с хорови песни и мимически игри. Кулминации представлявали символичната смърт на царя-жрец, отъждествявана с разкъсването на Дионис от титаните, и също символичното зачатие на богинята-майка, даващо началото на живота. Първата се осъществявала чрез кръвната жертва на бик, кон, козел, а понякога и хора. Зачатието пък се реализирало с масово съвъкупление на мъже и жени, накарало Херодот да обвинява траките в полова разпуснатост. По-късно орфическите тайнства се олицетворяват от разюзданите вакханалии в чест на бога на виното и веселието Дионис.

Перперикон е един от стоте национални туристически обекта в България, който в последните години се сдоби с особена популярност. Целогодишно се посещава от хиляди туристи. За древния град Перперикон не може да се разкаже, той трябва да се посети и да се усети магията и мистиката на Древността, съхранени в откритието, наречено Перперикон.




*Материалът е подготвен от Веселина Николова. 

Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *