Дяволът се оглежда в река Арда – това става на Дяволския мост, близо до Ардино. Не вярвате? Отидете и вижте сами!
Легенда или не – хората от векове говорят какво ли не за това мистично място. Местните разказват, че както самият мост, обвит в мистика, така и не се знае как точно е построен и кой го е направил. Предполага се, че е майстор от близкото село Неделино. Мистерия остава и факта, че много са се опитвали да постоят мост над река Арда, но все не успявали – мостът все се разпадал!
Накрая, майстор Димитър се заел с тази дяволска задача и изненадващо починал, след като приключил със строежа. Тук поверията нашепват, че в градежа на моста имал пръст Сатаната. Дяволът обещал на майстора да сподели тайна, която ще направи творението му вечно, ако той успее да го завърши за 40 дни. Не успее ли обаче, щял да вземе душата му. Димитър се справил с дяволската задача и Сатаната, изпълнил обещанието си, но скоро след това даровитият майстор починал и отнесъл тайното познание в гроба.
Казват, че от Дяволския мост може да видиш лика на Сатаната, ако погледнеш към водите на река Арда между 11.00 и 12.00 часа на обед, когато мостът и отражението му образуват окръжност. Освен това според някои в един от камъните му личи отпечатък от стъпката на Дявола!
Мостът е обявен за паметник на културата. В близост до моста е изградена туристическа инфраструктура за отдих и пикник. След извършване на възстановителна дейност през 2013 г. пътят от Ардино до Дяволския мост е асфалтиран. Общината събира такса от 2 лв. като вход.
Дяволският мост е създаден на място, където вероятно е имало римски мост свързващ Беломорието с Горнотракийската низина през прохода Маказа. Там е имало тракийски път още през 5-то хилядолетие пр.н.е. Днес, вървейки по него, си представяме, как в миналото от тук са се движели кервани, натоварени със стока.
Намира се на 420 м. височина, дълъг е 56 м. и е широк 3м и половина. Той е трисводест, с височина на централния свод 12 метра. Гледката е толкова величествена, че в първия момент замръзваш на мястото си.
Огромното предимство на майсторите-строители от онези години е, че са били много по-близо до природата и отлично са знаели как да си служат с двата основни строителни материала, които тя им предоставяла – камъка и дървото. От поколение на поколение са се предавали тънкостите за подготовката и обработката им, за да бъдат непоклатими години наред, при каквито и да е условия.
Изключително любопитни са подробностите за това как са се поставяли основите при започване строежа на мост, което е най-трудната част. То започва още с отбиването на реката.
Първоначално са хващат основите откъм единия бряг на реката. Мястото, където трябва да се строят, се загражда с биволски и волски кожи, прикачени за дървени колове, забити в дъното. В заграденото място водата се изхвърля ръчно и едновременно се копае. След това се набиват греди от черен цер (вид дъб) с длъбня – голям дървен чук. Когато долният край достига здрава почва, длъбнята започва да отскача. Тогава между забитите греди се хвърлят камъни без ред и същевременно се заливат с ‘росан’ – гасена гореща вар, объркана с пясък. По този начин забитите и залети с вар греди никога не изгниват и служат за арматура, а втвърдената с пясък вар наподобява якостта на бетон.
Легенда разказва, че през време на турското робство един от турските военачалници в Ардинско харесва българска девойка и иска да я вземе в харема си. Тя се противопоставила и решила да се скрие в планината. Когато наближила Дяволския мост, потерята почти я настигала и девойката не виждала друг изход, освен да скочи в Арда и да се удави. Точно тогава под самия мост на повърхността на водата се появило отражението на дяволска глава с рога. Уплашили се преследвачите и побягнали, а момичето се спасило. Така мостът бил наречен Дяволски. Върху един от камъните на централния свод има гравиран хексагон. Наричат го ,,Печатът на Соломон”.Дяволският мост е обявен за паметник на културата през 1984 г., а местността наоколо е защитена. През 80-те години тук са снимани сцени от филма ,,Време разделно”. Наблизо археолозите са открили древно тракийско светилище, което все още не е добре проучено.
Някои разказват, че в миналото Арда била могъща и буйна река. Камъните под древния мост са безспорно доказателство за това. Години наред местните жители се опитвали да вдигнат мост между двата бряга, но всеки път буйните речни води разрушавали всичко, направено от хората. Дошло време, когато строителите решили да се откажат, приемайки, че мястото е прокълнато. Тогава с неосъществимата задача се заел младият майстор Димитър от Неделино. Той бил готов, ако трябва, да пожертва любимата си, като вгради сянката й в градежа на моста. Ненадейно се явил Дяволът, който разкрил на майстора тайната на устойчивото строителсто, но срещу това му поставил условия. За да бъде мостът здрав и вечен, младият майстор трябвало да изобрази лика на Сатаната. Изображението трябвало да бъде едновременно видимо и невидимо, да можело да се докосне и въпреки това да не е материализирано. Даденият срок бил 40 дни. При неизпълнение на уговореното Лукавият щял да вземе душите на майстора и невестата му. За почуда на всички, включително и на Дявола, майстор Димитър изпълнил всички условия в срок, но тайната на строежа му останала неразкрита. Факт е обаче, че Дяволският мост и до днес стои непоклатим вече 500 години, а злокобният образ наистина съществува.
Според последните разработки обаче, в основата на изграждането на Дяволския мост лежи точно тази, малко известна легенда, която се оказва ключов фактор за разгадаването на мистерията на Дяволския мост. Съвсем наскоро след дълги размисли и фотографски опити един български журналист разкрива тайната на образа. Ликът, който ту се вижда – ту не се вижда, който може да се докосне, а всъщност не е материализиран, е… скалата във водата, точно под централния свод. Тя е отсечена наполовина, а другата половина е отражението й във водата. В същия момент над нея е арката на моста, която също се отразява във водата, оформяйки окръжност. Всичко е идеално огледално отражение. Образът на Дявола се вижда само в един момент от деня – средно в интервала между 11.00 и 12.00 ч. Тогава позицията и силата на слънцето са такива, че мостът и отражението му във водната повърхност, т. е. мостът и сянката му образуват окръжност. Това сатанинско изображение може да се види с просто око на снимката вляво.
Прочетете още:
Знаете ли къде е мястото с най-чист въздух на Балканите?
Орфееви скали – поглед към Родопите през очите на Орфей
Момчиловата крепост – митовете оживяват!