Билките, с които българите се лекуват!

3,5K

Всяко дете поне веднъж му се е случвало да го лекуват с билков чай. Билките за нашите баби са лесен начин да преодолеем различни неразположения. Билковите растения са лесен природен начин да се излекуваме, без да се тровим с лекарства.

Макар и в малки количества, билките съдържат активни вещества, които благотворно влияят на човешкия организъм.

След сериозни съвременни изследвания обаче са доказани лечебните свойства на много билки, използвани от древността. Активните вещества се съдържат в най-голяма степен в листата и цветовете на растенията.

В най-голяма степен, активните вещества в билките са алкалоидите – органични вещества с основен (алкален) характер, съдържащи азот. Съдържат се основно в цветните растения. Изследване на 193 странджански билки показало наличие на алкалоиди в 119 от тях.

На Еньовден решихме да ви представим една прелюбопитна класация на билките, с които българите се лекуват!

Здравец

Здравец за здраве – най-българската билка! С китка здравец се закичват българите от край време. Здравецът съпътства живота на българите от векове. Регулира кръвното налягане,  действа запичащо при остри разстройства на стомашните органи. Когато имаме подуване и задръжка на течности в корема, здравецът ги гони. Името му е здравец, защото от него зарастват рани. В България има в изобилие кръвен здравец.

Българската роза

На първо място сред билките е българската казанлъшка роза. Известна е още от едно време с розовото масло. Действа антисептично, противовъзпалително. Използва се за всичко, особено при алергични състояния. Американски учени са открили, че розовото масло трудно се влияе от температурните промени и затова те го използват в изработването на космическите екипировки.

Липа

Чаят от липа се прилага при остри катари на горните дихателни пътища, ларингити, трахеобронхитни и други температурни състояния. Чаят има леко диуретично средство и е подходящ за заболявания на пикочните пътища. Запарка и отвара от липа се прилагат външно за гаргара при заболявания на гърлото и устната кухина, а само отварата е подходяща за външно приложение при изгаряния, кожни обриви, ставни болки, възпалени хемороиди.

Шипка

Всеки знае, че шипковият чай е идеално средство срещу разстройство, което запича. За него най-често се използват плодовете на шипката, които природата е превърнала в своеобразен склад за витамини.

Плодът е характерен с богатото съдържание на витамин C, каротин, пектин, витамини B1 и B2. По съдържанието си на витамин C шипката няма аналог в растителния свят. Обичайно пресните зрели плодове съдържат до 600 мг (на 100 грама плод) витамин C. В семената се съдържа витамин E. Високо е съдържанието на минерални соли.  Предците ни смятали, че шипката притежава добра магия. Затова се препоръчва на болни от диабет, анемии, умствена и физическа преумора, простудни заболявания, авитаминози.

Алое

Алоето притежава изключителни качества и лечебни свойства лековитите си качества. Растение с дебели и сочни листа, от което се извлича горчива смола. Използва се сгъстения сок от листата му. Сокът от пресните листа се използва за стимулиране на заздравяването на раните при изгаряне, след рентгеново облъчване и др. Притежава силно противомикробно действие.

Бъз

Бъзът е смятан за най-силната и универсална българска билка. В България виреят 3 вида: черен, червен бъз и бъзак (тревист бъз). Внимание: зелените или недоузрели плодове, както и семената на зрелите плодове съдържат самбуцин и самбунигрин, които са отровни. И при трите вида бъз плодовете имат високо съдържание на витамин С. Изключително богат е на полезни вещества и лекува всевъзможни болежки. С лечебна цел се използват всички части от билката бъз – корените, листата, плодовете и цветовете. Черният бъз е билката, която лекува 100 болести.

Маточина

Маточината е билката, която гони стреса. Тя действа успокояващо на нервната система и облекчават породени от напрежение смущения на стомаха и червата.

Надземната част на маточината е използвана от древните гърци и римляните заради приятния ѝ освежителен мирис, напомнящ този на лимонова кора. Използва се при приготвяне на болета, ликьори. Не бива да се смесва със силни подправки като мента, индийско орехче, джинджифил.

Коприва

Както и брезата, копривата спомага за отделянето на урина. Тя обаче притежава и допълнителен ефект – съдейства за премахване на шлаките, което я прави идеална билка в борбата със затлъстяването. Има диуретично, кръвоспиращо, смекчаващо и антианемично действие.

Мак

Макът не се ползва с добро име заради упойващите му свойства, с които много хора злоупотребяват. Но освен опиат, макът е изключително здравословна билка.

В България растат 8 вида. Най-разпространен като плевел е полският мак. Като култура се отглежда сънотворният мак (Papaver somniferum). Семената на повечето видове се използват като подправка в хлебопроизводството и в сладкарството.

Невен

Той е една от старите български билки. Невенът е познат като лечебно средство още от Древна Гърция. И до днес настойка от невен помага при заболявания на черния дроб и против спазми на вътрешните органи.

Любим на мързеливите домакини, защото семената, които образува в периода на цъфтеж се запазват през зимата и рано на пролет покълва по подобие на плевелните растения. Обича яркото слънце и влагата в почвата. За съжаление още не са създадени хибридни форми. В козметиката се използва при производство на шампоани и кремове на растителна основа.

Жълт кантарион

Набран на Еньовден и закачен на дърво, пази нивата от градушка. Слага се в еньовия венец. Жълтият кантарион е стомашно чревно биле, за лечение на нерви. Той е божествена билка. Нарича се още Христова чудотворка, Христова кръв. Жълтият кантарион притежава разнообразни и много полезни свойства.

Действа противовъзпалително, противомикробно, ранозаздравяващо и противоязвено, тонизира нервната система, има подчертан кръвоспиращ ефект, подобрява оросяването на сърдечния мускул, засилва сърдечната дейност, леко понижава артериалното налягане, има пикочогонен ефект.

Съставката хиперицин има меко антидепресивно действие. Използва се при производството на много лекарствени препарати.

Чубрица

За планинската чубрица баба Ванга казва: “има чубрица, няма главоболие”. Като подправка най-често се използва, смесена със сол, червен пипер, черен пипер и сминдух. Освен като подправка, чубрицата се използва в официалната медицина при стомашно-чревни заболявания (стимулира стомашната и чревна дейност), като болкоуспокояващо и укрепващо средство. Има отхрачващо действие.

Употребява се против повръщане, в някои случаи при бъбречни, чернодробни, жлъчни и сърдечни болести. Българската народна медицина препоръчва чубрицата при високо кръвно налягане, главоболие, виене на свят, сърцебиене, при жажда от захарна болест, повръщане, нервни припадъци.

Лавандула

Лавандулата се отглежда в промишлени количества и особено подходяща е родната земя и природа. Българската лавандула лекува ревматизъм, нерви, главобол и какви ли не други болести. Лавандулата е известна като ароматично растение още от древността. Тя се използва широко и в народната медицина. Широкото й приложение сега е заради етеричното масло, което се извлича от цветовете, което намира широка употреба в парфюмерията, за ароматизиране на сапуни, в производството на бои и лакове и др.

Лавандуловия цвят е инсектицидно средство, най-вече за борба с дрешния молец и в цивилизования свят измести употребата на нафталин за битови нужди. Лавандулата е ценно медоносно растение. От 1 дка пчелите набират 10–18 кг мед. Лавандулата се използва и като подправка. Участва в известната смес от подправки ерб дьо прованс.

Мурсалски чай

Мурсалският чай действа откашлячно, противовъзпалително и омекчително за възпалени лигавици. Препоръчва се при всички видове кашлица, бронхит, бронхиална астма и други. В Института по ботаника проучват свойствата му и установяват благотворното му влияние на чернодробни и редица други заболявания, както и изумителното му качество, че забавя стареенето.

Японски учени, изследвали родопското дълголетие, предлагали да финансират отглеждането на лечебното растение, но по-късно българи го култивират и се заемат да го отглеждат в плантации. Българската народна медицина препоръчва пиринския чай още при емфизема, гръдна жаба, гърлобол и др. Начин на употреба – 3 супени лъжици от билката се варят в 1 литър вода, 3 минути. Пие се по 1 винена чаша преди ядене, 3 пъти дневно вместо вода. Билката е с приятен аромат и през зимата обичайно се използва за чай.