На Еньовден билките имат най-голяма лечебна сила

Еньовден

Еньовден




Лечебни растения, лечебни треви – всеки е стигнал до момента, в който е прибягва до билките като начин на лечение. Още в Древен Египет и Китай са използвали билките като средство за лечение на различни болести.

Съществуват сведения за употребата на билките и по българските земи. В труда си „Изследвания върху растенията“ Теофраст, наричан баща на ботаниката, казва, че Тракия е най-богатият на лечебни треви район в тогавашния свят. Подробно описание на използваните от траките билки прави Диоскорид в съчинението си „За лекарствените средства“.

Данните за славяните пък сочат, че те са се ползвали предимно от лечебните свойства на някои дървесни видове – бреза, бор, върба, ела, липа, клек, ясен.

Един от първите източници за практиките на билколечение в българската държава е „Шестоднев“ на Йоан Екзарх, в който се описва лечението на плеврит с върба, кукуряк и топола. Богомилите също са били известни с народното си лечение.

В България съществува голямо богатство и разнообразие на растителни видове, които са около 3600 на брой. Като лечебни растения се употребяват около 650 от тях, а ежегодно се събират 300 вида.

Благодарение на разнообразните климатични и почвени условия българските билки съдържат висок процент биологично активни вещества. Те са богати на разнообразни химични съединения: алкалоиди, гликозиди, сапонини, полизахариди, танини, флавоноиди, лигнани, кумарини, етерични и тлъсти масла, витамини, микроелементи и др.

На много от тях е изучено фармакологичното и лечебното действие и приложение. Често богатият опит от народната медицина е служил като отправен момент за откриване на потенциални лечебни средства от растенията.

Изхождайки от българската народна медицина, беше открита антихолинестеразната съставка в кокичето (Galanthus nivalis L. var. gracilis), която бе изолирана и под формата на препарата нивалин навлезе в клиниките за лекуване на полиомиелит, неврити, радикулити и като антагонист на кураре. Съвременната медицинска наука цени и използва лечебните растения. Голяма част от медикаментите произхождат от билки.




Еньовден пък е празникът на билките.

Коренът на празника е свързан със славянските фолклорни традиции и има много точни съответствия в обичаите на всички славянски народи. Според народа, на Еньовден започва далечното начало на зимата – казва се „Еньо си наметнал кожуха да върви за сняг“. Смята се, че на Еньовден различните треви и билки имат най-голяма лечебна сила, особено на изгрев слънце. Затова е най-добре да се берат рано сутринта преди изгрева на слънцето.

Според народната вяра от този ден продължителността на деня започва да намалява, а годината клони към зима. Преди Слънцето да поеме дългия си земен път, то спира да си почине, и окъпано в „живата вода“, изгрява много рано сутринта на Еньовден, за да се прости със света, който няма да види до догодина, а в нощта срещу празника водата придобива особена магическа сила.

На този ден своя имен ден празнуват всички с имена Енчо, Еньо, Йоан, Йоана, Йонко, Йончо, Йонка, Яни, Яне, Яна, Янка, Янко, Яница, Янин, Янина, Янита, Янета, Янис, Яниса, Янимир, Янимира, Янислава, Янизар, Янизара, Янил, Янила, Янилин, Янилина, Янидин, Янидина, Яник, Янек, Янико, Яника, Яно, Яньо, Янчо, Калоян, Ена, Една, Ина, Инка, Ива, Ивка, Ивет, Ивета, Иван, Ивана, Иванка, Ивац, Даян, Даяна, Дилян, Диляна, Диян/Диан, Дияна/Диана, Деян/Деан, Деяна/Деана и имена на билки.




×