Защо си подаряваме мартеници на 1-ви март Баба Марта

P1330027




България е страна с много традиции и обичаи, съхранени във времето. С повече от 1300 години история, България е участвал в много войни със своите балкански съседи. Това пък от своя страна е останало в история на страната ни, като всяка страна е оставила своите своите културни отпечатъци и досега.

Въпреки това българите сме успели да спасим и съхраних традициите и обичаите до ден-днешен. А това пък е пренесено в традиционните сувенири и подаръци, които всеки турист може да си купи, посещавайки България.

Една такава хубава българска традиция е подаряването на мартеници на 1-ви март. Баба Марта е традиционен български празник, макар често съседните балкански народи като гърци и македонци, да се опитват да си го присвоят. Българската традиция повелява на 1-ви март да се подарява мартеница – традиционна украса от бял и червен конец.

Този ритуал символизира края на зимата и началото на пролетта. Българите носим мартеници през целия март месец. Вярва се, че мартеницата носи късмет. Тя се предлага в различни разновидности, но типичната е под формата на мъжки от бял конец – Пижо, и женска – от червен конец, с името на Пенда. 

С настъпването на пролетта и разцъфването на овошките, в България е обичайна гледка да се видят закичени мартеници по дръвчетата. Така българите показва, че пролетта е дошла.

Освен с настъпването на пролетта, Баба Марта е позната и като сестрата на двамата братя януари и февруари. Три са месеците, които са персонифицирани в българските митични представи – януари, февруари и март. Януари и февруари са представени като братя с лют характер – Голям Сечко и Малък Сечко. Баба Марта се смята за тяхна сестра, която ту е усмихната и добронамерена, ту непредвидимо зла.

Във фолклора Баба Марта е представена като сестра или като жена на Голям Сечко (Януари) и Малък Сечко (Февруари). Тя винаги е недоволна от тях – или са ѝ изпили виното (ако са ѝ братя), или че са свършили някоя голяма пакост. Старицата (невестата) им се гневи, вследствие на което времето се разваля.

Според една разпространена приказка, една старица козарка извела стадото си в планината през последните мартенски дни, мислейки че Баба Марта ще я дари с хубаво време, понеже и тя е стара като нея. Баба Марта се разсърдила, поискала няколко дни назаем от брат си Април, и ги получила. Тези дни се наричат в народната традиция „заемни дни“, „заемници“, „броени дни“. Марта пуснала силни снегове и виелици, които замразили козарката и стадото ѝ в планината. Замразените се превърнали в купчина камъни, от които потекла лековита вода.

Добави коментар

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

×