Архиви, ръкописи, предмети, фотодокументи на 13 български класици ще бъдат реконструирани, систематизирани и дигитализирани така, че до тях да имат лесен достъп българските и чуждите културни публики.
Писателите, чиито артефакти днес са застрашени от физически разпад, но предстои да бъдат увековечени за поколенията, са Петко Р. Славейков, Иван Вазов, Михалаки Георгиев, Пенчо П. Славейков, Пейо Яворов, Елин Пелин, Николай Лилиев, Христо Смирненски, Асен Разцветников, Елисавета Багряна, Никола Вапцаров, Фани Попова-Мутафова и Димитър Димов.
Архивите са собственост на Националния литературен музей и на Института за литература, а към тях в уеб базираното хранилище ще се добавят и публикации на тези автори в детския периодичен печат, притежание на Столична библиотека.
Това предвижда проектът „Българската литературна класика – знание за всички. Неизвестни архиви и културни контексти“, стартирал през май т.г. в партньорство между Института за литература при БАН, Националния литературен музей и Столичната библиотека. Целият проект, под ръководството на доц. д-р Елка Трайкова и финансиран чрез Програма БГ08, е на стойност 192 272 евро и е с продължителност 12 месеца, пише „Площад Славейков“.
Ще бъде създадено уеб базирано дигитално хранилище със свободен и лесен достъп до него от различни устройства и от различни места на света, отворен за българи и чужденци. Всички архивни единици в уеб хранилището се очаква да надхвърлят 200 000 броя.
В специален раздел ще се обособи богат дигитален фонд на ромската култура през ХХ век и ще бъде оборудван отделен дигитален център за документиране и съхранение на ромско културно наследство. Така ще се изпълни условието на донорите на програмата част от безвъзмездно предоставените средства да се използва за ромската общност в България.