Благодатният огън като потвърждение на Православието или защо не трябва да си затваряме очите

огън

Въпреки че сме родени в страна, в която официалната религия е православното християнство, ние сякаш сме благодарни за това само и единствено от културно-историческа гледна точка. Възприемаме тази религия като онова, което ни е съхранило през трудни исторически периоди, но не и като път към Бога.

Критично мислещите, които познават историята в някаква степен, са чували за човешкия фактор при формирането на всички религии. В това отношение християнството като цяло, а и Православието в частност, не правят изключение. Така нареченият човешки фактор има няколко ключови проявления. Сред тях са субективно мнение на самите автори на текстовете, подборът кои текстове остават и кои не влизат в Библията, преводът и грешките в него, евентуални дописвания, и не на последно място е тълкуването от хора как е правилно да се възприема, на кои цитати да се акцентира при формиране на доктрината и така нататък.




Мнозинството от онези, които не вярват, възприемат

Иисус Христос като необичайно явление в световната история,

което заслужава внимание и уважение, но не споделят възгледа за божествения му статут. Много хора прекарват живота си в търсене на доказателства „за“ и „против“ съществуването на Бог и в проучване на различните религиозни системи, като доста често си съставят персонифицирана вяра в универсална сила.

Скептично настроените по отношение на вярата в конкретна религия преобладават. Поради исторически грешки на църквата (най-вече Католическата, но не само), хората, склонни да посветят живота си на християнството, са възприемани като фанатици и лековерни, като чужди на истинската наука и неспособни да осмислят историческия път на религията, манипулациите, за които тя е използвана и редица други фактори. Това може да бъде счетено за вярно само за тези, които не са търсили истината и нямат логично обяснение за вярата си. За стигналите до нея по пътя на съмнението и познанието, всякакъв вид обвинения в ненаучност би следвало да са невалидни.

огън

Ако съществуването на чудеса в подкрепа на дадена религия не може да бъде обяснено, първата реакция не би следвало да е: „Мхм, номер, просто още не се знае как става”. Самото обяснение, при което възможността за свръхестествена намеса е предварително изключена, не е научно. Науката трябва да разгледа абсолютно всички хипотези, без да има автоматично отхвърлени, понеже са неизгодни или трудни за осмисляне.

Този вид скептицизъм е вследствие на това, че древните си обяснявали метеорологични процеси с боговете, но от днешна гледна точка тази вяра изглежда абсурдно глупава и смешна. Да, така е, но има редица явления, за които подобен аршин не може да бъде приложен. Ако някой претендира, че възгледът му е рационален и земен, той би следвало да се запознае с всички доказателства „за“ и „против“, историческото развитие на нещата и възможността за лична проверка.

По подобен начин стои въпросът и с Благодатния огън. Често се намират всевъзможни обяснения, които обаче не обхващат всичко, което го придружава. Много малко хора биха повярвали, ако единственото, с което бе популярен е това, че патриархът, който го изнася, е бил проверен за запалителни вещества, както и мястото, в което влиза. Лесно може да се предположи, че помощни средства са скрити на необичайни места, предварително подготвени от доста време.

Това обяснение обаче е невалидно. Няколко необичайни явления, които не могат да бъдат повлияни от каквито и да е познати средства, съпътстват слизането на огъня. Хората, които критикуват, трябва да помислят не само за трик при запалването, но и за това как се запалва огън, който не пари в началото, как се повишават електромагнитните стойности, които са регистрирани през 2008 г. със специална апаратура.

А как през 1579 г. патриархът е направил номера с разцепването на колоната пред храма?

Тогава православните изобщо не са допуснати вътре. Тя може да бъде видяна и днес, така че възможността да става дума само за легенда отпада.

огън

Допускайки умела употреба на забранени запалителни средства, горните въпроси продължават да стоят. Липсата на топлина много хора биха асоциирали с религиозен екстаз, притъпяващ усещанията. Може би, биха се сетили за нестинарите или шаолинските монаси. Хората, които са в храма, обикновено наистина са много набожни, но тази превъзбуденост не може да изиграе така желаната от някои роля. Както нестинарите, така и източните монаси тренират с години. Освен това, единствено самата им плът е слабо податлива на външното физическо въздействие. Ако опитат да си облеят лицето, брадата, косата, дрехите с жар и огън, концентрация, транс и закалени нервни окончания не биха ги запазили. А и в момента навярно те се облягат на сили извън себе си.

Когато чуем за огън, който не пари, в съзнанието ни изниква изобретението на Илия Вълков.

Т. нар. браунов газ може да бъде използван като основа за пламък на горелка, като огънят сякаш има специфичната възможност да мисли. При доближаване на човешка плът температурата му рязко се понижава. Това все още не е обяснено. Този пламък обаче е плод на години неуспешни опити и специфична апаратура, която да го произведе.

Много често от западните християнства, както и от учени, които не са проучвали явлението, може да се чуе, че то е плод на измайсторяване. Израснали в материалистичен свят, гледайки невероятни клипове с какви ли не номера, ние сме склонни да приемем обяснението, без да се задълбочаваме. Ако зададем въпрос на категорично обявяващите го за трик, то отговорите се концентрират около момента на запалването. Има хора, които са опитвали да разгадаят историята с колоната. Понякога са изказвани смислени хипотези, можещи да обяснят този отделен факт, придружил чудото. Цялата съвкупност, включително измерванията от 2008 г. и липсата топлината в първите минути обаче остават загадка.

Типичен нашенски въпрос би бил: ”И какво? Само този огън ли е?”. Не, не е. Но, ако не е номер, и той е предостатъчен. Можете да проучите също чудото на Богородица Фидиотиса, разцъфването на върбите в Русия, Таворския облак, теченето на обратно на водите на река Йордан. За последното има най-силна научна критика, но не може категорично да бъде обявено за изцяло атмосферно и природно явление. Мощите на светците, които не се разлагат и самата светена вода също са вид поличби.

Чудесата в другите религии също са факт. И там има свети места и случаи на изцеления. Християнството също изобилства с такива, но понеже изцеленията могат да се дължат както на плацебо, така и на други вътрешни сили на организма и психиката, то това са най-често иронизираните чудеса. Външно явление за организма от сорта на християнските знамения, периодично повтарящо се, с възможност за проучвания, в другите религии не е общоизвестно.

Католиците също имат своите чудеса. Една част от тях, като например онези, свързани със светците, наподобяват православните, но други са коренно различни. Много известни са чудото с кръвта на свети Януарий и чудото на разпятието в градчето Лимпиас.

В такъв случай откъде да знаем кои са по-близо до истината – католиците или православните?

Отговорът може би се крие в моментите, при които те са в пряка конфронтация и очакват рамо до рамо чие възприятие за Бог ще бъде потвърдено. Благодатният огън например се дава само на православните. Таворският облак се формира над планината Тавор и по време на литургията покрива православния храм. След това тръгва към католическата базилика, но се разпръсква преди да стигне над нея.

Много хора считат случаите, документирани чрез хипноза, за научно неоспорими. Някои от подложилите се сравнително добре описват историческата епоха, назовават битка, след което описват различен развой и краен победител от документираните. Не, просто тази битка не съвпада, а нито една от битките, водени през упомената война, не се развива по посочения начин. Под хипноза хората виждат нещо. Свои или чужди спомени? Смесица? Продукт на съзнанието или подсъзнанието? В крайна сметка десетки твърдят, че са били Жана д’Арк, например. Също е важно да се отбележи, че хипнозата не е препоръчителна, както и успешна за абсолютно всички.

В Библията има цитати, които категорично отхвърлят врачките като метод, за каквото и да било познание. С оглед на това, че тази книга също е излязла от човешка ръка, е лесно да си помислим, че на този, който е написал точно това, както и на духовенството, което няма свръхестествени дарби, им излиза изключително изгодно да забранят общуването с хора, които имат реалните природни дадености да опровергаят доктрината им. Някак си първо мисълта ни навежда към приложима практически част, за разлика от теологичните аргументи и непроверими теории. Например питате нещо и ви казват. Боли ви, обяснявате къде какво и ви лекуват. Ако обаче се запознаете със съдбите на разкаяли се гледачки и тичащи в църквата хора, които първо са опитвали спиритически сеанси или са общували с гадатели и са спазвали предписанията им, ще разберете, че забраната наистина има ефекта, който родителите ни са се опитвали да постигнат като ни държат надалече от определени неща.

Привлекателен център е така нареченото харизматично християнство или други „практически насочени” секти. Поинтересувате ли се от съдбата на основателите на тези движения ще видите, че голяма част от тях, след като са дали интервюта с предсказания, са давали и интервюта с оправдания. Едва ли, ако виденията им идват от съвършен източник, това би могло да се случи.

Будизмът и източните религии като цяло изглеждат доста проницателни, мъдри и практически приложими. Всъщност, голяма част от изводите, които прокламират, размиват границите между доброто и злото. А те не са просто човешки философски категории. Дори по-развитите съзнателни животни правят видима разлика на добро и зло и отвръщат с подобно. Не всичко може да бъде обяснено с изгода или инстинкт. Например, кучетата помнят добротата на мъртвите стопани, а делфините демонстрират изключително интелигентно дружелюбно поведение. В над 90% от случаите, доброто и злото се открояват видимо за много кратко време. Има заплетени ситуации с множество гледни точки, но това са изключенията.

Позитивното мислене и самоувереността сами по себе си са плюсове в живота. Физици и биолози смятат, че мислите имат материален характер и могат да формират заобикалящата ни среда и да влияят на тялото ни.

Но ние определено не сме богове. Споменатите две характеристики на личността са много важни за онези ситуации, които зависят от нас, но това съвсем не ни прави абсолютни господари на живота ни. В най-съдбоносните ситуации като раждане, инцидент или операция, сме абсолютно безсилни. Често се твърди, че ако усетим негативни мисли за продължителен период, то трябва едва ли не веднага да превключим. Това е бягство от проблема. Позитивна би била по-скоро вярата в трудното решение, отколкото затварянето на очите. За пример се сочат хора, които са постоянно усмихнати и виждат само хубавото, но всъщност това е отклонение, наричано мания, и в тези случаи психиатрите се опитват да докарат човека до депресия, която, макар и също крайно състояние, е считана за по-близка до реалността и по-лесно лечима.

Мнозина считат християнството за мекушава вяра, но то е религия, насочена пряко срещу злото. В това е целият й смисъл. Разбира се, редица въпроси остават с незадоволителни отговори. Най-вече защо Бог позволява на добри хора да се случват лоши неща.

огън

В момента има сериозен натиск по отношение на участието на Православието в така наречения икуменизъм, а много хора мечтаят за обща световна вяра като път към мира. За последното се изисква разум, доброта и по-малко алчност, а не нова религия. Вярата не е роуминг или митническа тарифа да се разберем за нещо взаимноизгодно. Има или няма Бог? Ако има, той е еди кой си или еди кой си и притежава тези и тези характеристики. Ако си измислим нещо, което ни устройва, то това няма да е Бог, а нещо вместо него. В почти всичко друго може да бъде потърсено донагласяне, но Бог и реда във вселената са константи, които трябва да търсим и да ориентираме себе си по тях, а не тях по себе си. Второто просто е невъзможно.

Какво става с горепосочените аргументи за подбора, преписа, превода, тълкуванието и т.н.? След като получават такива потвърждения, явно са достатъчно верни. Философско-историческите аргументи като цяло отпадат, до опровергаването на чудесата.

Като православни християни, ние имаме най-много необорими потвърждения за правотата на вярата си от всички религии и разклонения. Не е ли логично другите да ги проучат и, ако ги намерят за истинни, да се обърнат към нашето вероизповедание, вместо ние да правим компромис с истината?

Когато математически, чрез теория на вероятностите, е доказано, че вселената не може да възникне случайно, не би следвало да има опоненти, но въпреки това такива се намират. Това определено е пристрастният възглед, в който често са обвинявани религиозните хора и със сигурност е антинаучно. Никой не иска да прекара живота си във вяра в чисто човешка измислица, подкрепена с фокуси. Задължително трябва да бъдат направени всички възможни проучвания, но ако те докажат истинността на явленията, човекът на науката би следвало да признае крайния резултат.



Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *