Превръщането на християнството в световна религия започва от… днешна София

Интернет

Интернет

Християнството е в основата на съвременната европейска цивилизация. Всеизвестен, но малко популярен факт е, че в качеството си на световна религия, то стартира пътя си именно от Древна Сердика, днешна София.

Актът е извършен с т. нар. „Едикт за толерантността на Галерий”, наричан още и „Сердикийски едикт”. Чрез него изповядването на християнската религия става законно и това е началото на нова епоха за света.

Първата държава, която приема християнството за своя официална религия, е Армения. Това се случва през 301 г. Армения обаче е сравнително малка по площ и население, за да повлияе за превръщането на религията в световна.

Големият пробив за християнството идва на 30 април 311 г. Тогава римският император Галерий, който цял живот безмилостно преследвал християните, малко преди смъртта си решава официално да признае тази религия за равноправна на другите в рамките на Империята.

Едиктът, с който прави това, е издаден в Сердика. Именно това е преломният момент в историята на християнството. Гоненията спират и вече това вероизповедание може да бъде следвано свободно.

За разлика от малка Армения, Римската империя е световен фактор на три континента. Узаконяването на новата вяра изиграва решаващо значение при разпространението й в рамките на държавата, тъй като преди това разправата на властите с християните е било меко казано жестока.

Впоследствие става и единствена официална религия в Римската империя, което променя облика на държавата из основи. Разбира се, че средновековното схващане за християнство донася и известен застой в някои области, но в крайна сметка оформя ключови елементи в мирогледа на днешните европейски народи, като например човеколюбие, доброта и толерантност.

За съжаление, Сердикийският едикт е всеизвестен сред историците, но непознат за масовия гражданин на света. Въпреки огромното влияние, което е оказал, голямата част от християнските права и свободи, придобити чрез него, повечето хора считат за произтичащи от Миланския едикт, издаден през 313 г.

Би  трябвало институциите на България на държавно ниво да се стремят да популяризират забележителни факти като този. В случая става дума за световно културно наследство и не би следвало да има учебник по история, в който такова събитие да не фигурира.

Добави коментар

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

×