Рим е имал император прабългарин

littlebg.com

burgasnews

В своята HISTORIA LANGOBARDORUM  Павел Дякон (Паул Варнефрид), лангобардски историк от VІІІ в., отбелязва, че първият лангобардски крал бил Агелмунд и него „неочаквано през нощта го нападнали българи” (кн.І,16), убили го, а дъщеря му взели в плен.




В информацията, публикувана в „Бургас нюз“, става ясно, че вторият вожд на лонгобардите се казвал Ламисио. „Трети на власт дошъл Лет. След като управлявал около 40 години, оставил за наследник своя син Алдихок, който бил четвърти наследник на трона. Когато този умрял, пети крал станал Годехок” (кн.І,18).

Годехок е съвременник на Одоакър (кн.І,19), според Павел Дякон…

И така, на основание на данните на Павел Дякон, ни става ясно, ако сме коректни в пресмятането на годините на лангобардските крале, че сведението за атаката на българите, които убили първия лангобардски цар Агелмунд и отвлекли дъщеря му, визира краят на ІV век и съвпада с хунската хегемония над Европа. По това време лангобардите са между Елба и средния Дунав.

Одоакър е синът на хунският генерал Едеко, дясната ръка на Атила. Майката на Одоакър е от германското племе скири, но баща му е българин, какъвто е и Атила. Разбира се, някои може да оспорва, че и Атила не е българин. Но след като всички сериозни западни учени, като Бъри, Макуарт, Рънсиман, Вернадски, Артамонов, Мюсе и т.н. твърдят, че Ернак, трети син на Атила и Ирник от именника на българските владетели, са един и същ човек.

Одоакър е признат като „римски наместник” на западната империя от източния император Зенон (476-491) и е известен като първия варварин римски император. Бащите на Ромул и Одоакър, т.е. Орест и Едеко са хунски висши сановници и сътрапезници на Атила до 453 г., техните синове последователно стават римски императори…

През 447 г. Атила побеждава Византия. В ранните месеци на 448 г. хунският генерал Едеко, бащата на бъдещия западно-римски император Одоакър (Томпсън, 1948), е в Константинопол, за да получи сумата от 6000 фунта злато и да оформи договора по примирието. Войските на Атила са изтеглени вече на север от Ниш, явно това е била част от първоначалната уговорка между патриция Анатолий и Атила през 447 г., когато Византия моли за мир.

Едеко е в Константинопол, заедно с Орест,  роден като римски гражданин и висш хунски сановник. Последният е административен и юридически съветник на Атила и е пред сключване на брак с дъщерята на западно-римският комит и управител на област в провинция Норик Ромул.

По ирония на съдбата синът на Орест, чието име е Ромул Августул, ще остане в историята като последният римлянин западно-римски император и ще управлява Рим от 30 октомври 475 г. до 4 ноември 476 г., когато Одоакър, сина на българина Едеко, ще победи при гр. Павия в Италия Орест и ще се възкачи на императорския трон на мястото на Ромул Августул.

След като генерал Флавий Орест през 475 г. изгонва последния легитимен император на Западната Римска империя Юлий Непот и издига своя син Ромул Августул за император, варварските помощни войски (федерати) с водач Одоакър се разбунтуват и искат земя в Италия, което Орест отказва.

Понеже почти няма регулярни западноримски войски и варварските федерати на Одоакър всъщност са единствената военна сила в Италия, мнозинството на наемниците избира на 22 август 476 г. Одоакър за крал. Роден през 433 г. и убит на 15 март 493 г. в Равена, Одоакър по вероизповедание е бил арианин /християнска еретическо схващане, считащо Христосза нещо средно между бог и чонек/.

В края на август 476 г. Одоакър убива Орест, а малко след това и неговия брат. Същата година сваля от престола и Ромул Августул, като му обещава годишна парична издръжка. Одоакър съобщава в Константинопол, че Запада няма нужда от свой август и се подчинява на единствения римски император, управляващ на Изток. Обявява се за крал на Италия и след смъртта на Юлий Непот източноримския император Зенон го признава като независим управител на Италия под източноримска защита.

Одоакър раздава земя или части от данъчните доходи на навлезлите германи (преди всичко херули, скири и тюринги), като запазва непокътнати римската правна и данъчна система, римското управление и Сената. Той сече монети.

През 477 г. Одоакър завзема от вандалите Сицилия. През 481 г. завоюва Далмация, през 488 г. разрушава кралството на ругите в Норик. Неговият брат Хунулф преселва романското население от северните граници.

От 488 г. Одоакър има стълкновения с настъпващите от Балканите остроготи, които биват подпомагани от Източната империя заради завоюването на Далмация. Одоакър скъсва контактите си с Константинопол и издига през 490 г. своя син от Сунигилда Тела за цезар.  Одоакър ще бъде наречен от поколенията „първият чужденец – император на Рим”…

Добави коментар

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

×