Защо Българската армия празнува на Гергьовден?

Българската армия

На 6 май е Гергьовден. Но на този ден празнува и Българската армия. Това е Денят на храбростта и е официален празник в България. Празнуват всички военни.

Но знаете ли защо Българската армия празнува на Гергьовден?




От зората на християнството неговите последователи почитат Свети Великомъченик Георги Кападокийски на само като покровител на скотовъдството, но и на войската.

Още от 17-ти век образът на великомъченика се появява в редица европейски страни върху бойни знамена и военни отличия за проявена храброст.

Първото българско знаме с изображение на светеца е принадлежало на българските доброволци, сражавали се на страната на руската армия през Кримската война и до днес то се съхранява в Ермитажа в Санкт Петербург, Русия.

Денят на храбростта започва да се чества от Българската армия още с нейното създаване. С указ № 1 от 1 януари 1880 г. княз Александър Батенберг учредява военния орден „За храброст“ по подобие на руския „Свети Георги“, с който се удостояват извършилите подвизи на бойното поле. А с указ № 5 от 9 януари същата година се постановява честването на празника. Определена е датата 23 април – денят на Свети Георги Победоносец, а от 1916 г. поради преминаване от Юлианския към Грегорианския календар, Българската православна църква взема решение празничният ден да се отбелязва на 6 май.

В самото началото празникът се е отбелязва определено скромно. Церемонията включва панихида в гарнизоните, поздравления и обяд за кавалерите на ордена „За храброст“ и ограничени военни паради, предимно в София. Впоследствие цар Фердинанд допринася за по-голямата пищност и значение на честването.

Българската армия

По време на войните в периода 1912-1918 г. празникът се отбелязва в бойни условия. Чества се всяка година с отслужване на панихида за загиналите и молебен за живите. Прави се преглед на войсковите части от върховния главнокомандващ на Българската армия и велик магистър на ордена „За храброст“. В края тържеството приключва с кратък военен парад.

Дълго време паралелно с Деня на храбростта съществува и Ден на победите, т.нар. малък Гергьовден – 27 ноември, когато българската армия удържа решаваща победа в боевете при Сливница по време на Сръбско-българската война от 1885 г. Подписаният през 1919 г. обаче точно на тази дата Ньойски договор я обезсмисля като ден на тържество. През 20-те години на ХХ век двата празника се обединяват в един и се чества само Денят на храбростта и победите на 6 май.

Започват да се правят големите Гергьовденски паради, като най-впечатляващи са столицата – на тях винаги присъстват Царят, висшите офицери, кавалерите на ордена „За храброст“, военните аташета, акредитирани у нас, хиляди обикновени граждани.

От 1931 г. Денят на храбростта и победите е обявен за боен празник на войската.



Особено запомнящ се е парадът, състоял се на 6 май 1937 г., когато при изключителна тържественост цар Борис III връчва новите бойни знамена на софийските полкове. Старите бойни знамена, обгорени и прокъсани от куршумите, обикалят в прощално шествие под звуците на „Шуми Марица“ препълнения площад пред Двореца, за да бъдат отнесени в Пантеона на българската слава. Новите биват осветени от Софийския митрополит Стефан, а след това Царят с позлатено чукче заковава на всяко от тях позлатен гвоздей с изображение на вензела си. Той лично връчва бойното знаме на всеки командир на полк. Тържественият парад е предвождан от кавалерите на ордена „За храброст“. От този и на всички следващи паради се отдава специална почит на ветераните и инвалидите от войните и Царят лично се ръкува с тях.

За първи път при честването на Гергьовския празник през 1937 г. тържеството започва от предната вечер със заря, каквато дотогава се е изпълнявала само в епизодични случаи и предимно за забавление.

В днешни дни, съвременният празник започва в 9 часа пред паметника на Незнайния воин в София, където патриархът или друг представител на висшия клир на Българската православна църква отслужва панихида за загиналите военнослужещи, молебен за живите и празничен водосвет на бойните знамена и знамената-светини. Поднасят се венци и цветя в памет на падналите в бой воини.

Самият военен парад започва в 10 часа на площад „Княз Александър І“.

В последните години парадите се откриват от прелитащ над площада вертолет „Ми-17“ с развят на него българския национален флаг. Това е вертолет от военновъздушните сили, участващ в аварийно-спасителни операции и използващ се за помощ при наводнения, а също и за гасене на горски пожари.

Самото спускане на знамето на въже от корпуса на вертолета отнема около 20 секунди. То трябва да бъде добре опънато около две минути преди прелитането над трибуната. Хеликоптерът преминава над площада на височина 100 метра със скорост 80 км/ч. В зависимост от условията той може да бъде съпроводен от други хеликоптери и бойни самолети.

Парадът по традиция се приeма от най-високопоставения офицер в гарнизона или поделението, а в столицата от върховния главнокомандващ – Президента на републиката.

До 2012 г. парадът в София е преминавал по посока от Президентството към храм-паметника „Свети Александър Невски“.

От 2012 г. парадът обръща посоката и преминава от храм-паметника „Свети Александър Невски“ покрай Централния военен клуб към Президентството, за да може военнослужещите, съгласно традицията, да се равнят надясно към своите командващи и официалните лица, както са го правили първите български офицери и войници, козирувайки на монарха и неговите гости, застанали пред Царския дворец.

По време на парада, при изпълнението на Националния химн се произвеждат и артилерийски салюти.

В празничния и почивен ден обикновено редица музеи приемат посетители безплатно. Ден на отворените врати обявяват като правило Националният исторически музей и Националният военно-исторически музей в София, Музеят на авиацията край Пловдив и други. Организират се и други публични мероприятия, свързани с честването на празника – фотогалерии на военна и военно-историческа тематика, специализирани изложби на исторически артефакти, раздаване на войнишка порция храна, приготвена от военно-полевата кухня в истински полеви условия и др.

Официалното честване на празника завършва в 12 часа на обяд с тържествената смяна на почетния гвардейски караул пред Президентството.




Добави коментар

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

×