Арменският героизъм и българската история

Еранос Ераносян

Еранос Ераносян

Казват, че приятелите се познават тогава, когато е най-тежко. Един приятелски народ проявява своите героизъм и човечност, за да спаси невинните българи от ужасяващите последствия на османския гнет.

Тези малко известни случаи заслужават да влязат в учебниците по история като примери за човеколюбие и смелост. Арменският народ ни оказва напълно безкористна и саможертвена братска помощ, докато Европа и съседите умуват кои изконни български земи могат да останат извън границите ни. Смело можем да заявим, че този малък народ с много обич ни е подарил немалко национални герои.

Телеграфист от арменски произход си заслужва прозвището „Избавителя”. Става дума за Еранос Ераносян. Родом от Добрич, той работи като телеграфист в Балчик. Когато започва Руско-турската освободителна война, османското правителство, под предлог, че мюсюлманите от региона имат нужда от защита, изпраща башибозук с цел избиване на българското население, грабежи и издевателства.

Когато разбират какво се е случило, каварненци се вдигат на бунт и се опитват да организират защита на града си. Башибозукът пристига в района и започва кланета. Научавайки за това, без да казва на преките си началници, на 21 юли 1877 година Ераносян поема риска да изпрати телеграма до чуждите дипломати на територията на Османската империя. Уведомява ги за вече започналото изтребление, след което бързо е оказан дипломатически натиск върху Високата порта.

Освен това, Ераносян решава да се включи лично. Той осъществява контакт с местните турски власти. Включва се начело на една от въоръжените им групи с надеждата да й повлияе, за да осуети клането на място. Но когато пристига, турците вече явно са знаели кой е, тъй като почти веднага го прострелват в челото. След това издевателстват над тялото му. Ераносян днес е почетен гражданин на Каварна. Освен това улица в града носи неговото име.

Друг арменски телеграфист, Ованес Съваджъян взема в ръцете си съдбата на Пазарджик. При отстъплението на османската армия, по време на Руско-турската освободителна война, той е телеграфист на гарата в тогава наричания Татар Пазарджик.

Когато идва време да освободят града от присъствието си, на 14 януари 1878 година Сюлейман паша идва при Съваджъян, за да изпрати телеграма до турското правителство, с която моли за разрешение на избие населението и да запали града. Високата порта изпраща положителен отговор, но пашата получава отрицателен. Това е възможно само благодарение на смелия телеграфист, в който човеколюбието побеждава страха.

Възползвайки се от факта, че Сюлейман паша не разбира морзовия код, Съваджъян успява да го подлъже за смисъла за съобщението, с което предотвратява жестоката гибел на населението. След Освобождението става първо кмет на Татар Пазарджик за кратък период, а после е началник на градската гара. На негово име днес има улица в града.

Подобен случай има по време на Балканската война, когато българските войски, настъпват на юг и принуждават турския командир Явер паша, да отстъпи. Тук има арменска връзка по две линии.

Първата е, че на страната на българската войска се сражава арменска доброволческа рота, която се отличава с храбростта си. Втората е, че когато решава да отстъпи, Явер паша прави проверка, колко голяма е българската войска в Дедеагач (днешен Александруполис). Преди да поеме натам, командващият пита по телефона има ли български войници в града и колко са.

Те са само един ескадрон, но телеграфистът арменец лъже, че са се установили цели две дивизии. В резултат на това Явер паша решава да тръгне към Галиполи. По пътя е притиснат от българските войски и му се налага да се предаде с цялата си армия.

Изстрадалите арменци, познаващи от собствен опит участта на българите, не се колебаят да помогнат в най-трудните моменти. След като България става независима държава, ние не забравяме тяхната подкрепа в изпитанията. По време на Първата световна война, се случва най-мрачното събитие в историята на арменците, оставило отпечатък с жестокостта си в световното минало.

Току-що България е преживяла национална катастрофа, а в момента отново е в трета поред война с непредвидим изход. На всичкото отгоре, Османската империя е съюзник в случая. В този момент обаче, въпреки незавидното положение, в което се намира и евентуалните проблеми, които може да си създаде, нашата родина приема хиляди арменци, търсещи убежище от ужаса на насилието.

А те й се отблагодаряват, като даряват българската нация с постижения под нейното знаме във всяка една област. Ако някой търси пример за европейски ценности и интеграция, то може да намери истински образци в личностите от арменски произход с безспорен принос в българската военна и културна история.

Добави коментар

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

×