За „македонската нация”

freeimages.com

freeimages.com

Редица млади хора у нас са чували, че македонците в действителност са българи. Когато обаче срещнат представител на тази „нация”, те не могат да изтъкнат дори елементарни аргументи в своя полза. Ако разговарят с по-образован (по собствената си образователна система) македонски гражданин, дори е възможно да настъпи сериозно колебание и отстъпление от позицията.

Накратко, ето защо настоящите македонци не са наследници на древните, или пък православни славяни, оформили своето самосъзнание по време на турското робство.




Редно e с изясняване на същността на античните македонци, или по правилно – македони. Спорно е дали такива, в качеството си на отделна народност, изобщо са съществували. Древна Македония съвпада с днешната географска област Егейска Македония. Това не е така почти само във времената на експанзиите на Филип и Александър. Точно там в древността се преплитат трите основни балкански етноса – илирийският, тракийският и елинският. Това е в долините около днешното гръцко село Вергина. Македонското царство възниква именно там като „македони” са онези, които го населяват, а те от своя страна може би не са били етнически еднородни.

Дори да се приеме, че този е бил различен от заобикалящите го народи, то трябва да се обърне сериозно внимание на факта, че след експанзията на Александър Велики коренното население, което няколко столетия обитава тази земя, масово потегля на изток към новозавладените територии. Така се стига до силно обезлюдяване. В последствие тези земи са населени от околните народи, и по време римската експанзия по-малко от 2 века след Александър, македонските военноначалници и благородници не говорят с огромната част от населението на езика, който използват помежду си. Римските историци твърдят, че единствено в аристокрацията може да се открие някаква наследственост с македонците на Александър. С други думи, още в древността последното население на царството в мнозинството си не е било генетично свързано с народа на великия пълководец.

Това се сочи като основна причина у другите древни балкански етноси да се съхранят сериозни традиции до късната античност и дори ранното средновековие. Има редица примери за това:

През IV век от Новата ера тракийското племе „беси” още пази своето самосъзнание и вярвания, траките като цяло още имат своя самобитност. Император Галерий, който има дакийски произход, го афишира навсякъде, като дори иска да се забрани думата „римлянин”. Според редица изследователи, илирите оставят свои наследници в лицето на албанците. Елинския етнос и език са гръбнака на Византия и дават отражение в сегашния гръцки народ и език. За македонци след падането на Македонското царство не е ставало дума около 20 века!!!

Друг изключително сериозен фактор е, че последните жители на царството, независимо до каква степен наследници на поданиците на Александър Велики, са оставили гените си там, където са живели, а именно почти изцяло в рамките на съвременна Гърция. На територията на БЮРМ ( Бивша югославска република Македония) са живели пеони, дардани, траки, илири и други племена. Така че, даже някой наследник на Александър и Филип да си е оставил гена… го е направил на юг.

И така, след падането му под римска власт, на негово място, заедно с няколко съседни земи е образувана римската провинция Македония. На нея е кръстена географската област, а на нея настоящото й население.




През средновековието, името „Македония” и производното „македонска”, се появяват във византийската история. Първият случай е с династията на императора българоубиец Василий Втори. Той принадлежи към Македонската династия, която има общо с византийската едноименна тема, а не произхожда от античните македонци.

Втория случай е малко след това, когато в периода, през който България е под византийско робство, голяма част от областта Тракия, незнайно защо е наименувана тема(административна област) Македония. В същото време областта Македония е наречена тема България поради факта, че там са били последните свободни български земи!

Последните царе на Първата българска държава цар Самуил, Гаврил Радомир и Иван Владислав са наричали себе си българи. Така са били наричани и от византийците. Страхотен пример за това е Битолският надпис. Македонските „историчари” най-общо казано считат, че средновековна македонска държава е съществувала с идването на власт на династията на Комитопулите (Самуил, братята му и техните деца) официално през 997 година. Не отричат съществуването на Българското царство на същото място преди този момент. Ако човек се замисли над това, излиза че държавата и населението от българи и България в началото на 997 година, в края на същата се превръщат в македонци и Македония!

Средновековни православни славянски независими държави в областта Македония има от Средата до края на XIV век. Такива са например кралството на Вълкашин и деспотството на Углеша. Спорно е какви са управляващите – български или сръбски благородници, но населението на тези територии е доминиращо българско. Останалото е предимно гръцко и влашко (армънско), а за македонци никой не говори.

Следва периодът на турското робство. Много от по-образованите граждани на БЮРМ смятат този период за основополагащ при информирането на отделно национално самосъзнание от това на българите и сърбите. Те считат борбите на ВМРО като кулминация на формирането на национално самосъзнание. Като доказателство за това изтъкват, че в редиците на организацията и по-късните и разклонения има много дейци, които се противопоставят първо на турците, в последствие на гърците, сърбите, но и на българите. Ако твърдим, че сме един народ, откъде идват последните, които не искат Македония да стане българска, а настояват за независимост?

Населението на областта е споменато като „македонци” няколко пъти през XVIII и XIX век. Най-ясен отговор за какво се е считало населението на Македония, дава самото то, избирайки да принадлежи към Българската екзархия. Считан за основател на съвременния македонизъм е Кръстю Петков Мисирков. Той ту твърди, че е българин, ту че е македонец, което е по-различно. Понякога използва тези понятия като синоними. Ту иска Македония да е част от България, ту да е независима. Мнозина изследователи смятат, че той е постъпвал така според политическата обстановка и виждайки, че е невъзможно България да придобие територията, иска тя да е независима с цел прекратяване на сръбския и гръцкия гнет.

Друг пример е Яне Сандански. Той се е борил и за придобиване от България, и за независима Македония. По време на Балканската война, когато е поканен да съдейства на българските войски в напредването към Солун, той заявява, че „кръвта вода не става” и се съгласява. В последствие на празничен пир след няколко победи си позволява отново да повдигне въпроса за независима Македония…

Следващите дейци, наричащи се македонци, са повлияни от Коминтерна и решенията му. Назоваваната като „окупационна” българска войска в областта в периода 1941 – 1944 година е съставена в голямата си част от местни момчета. Сблъсъците на войниците с диверсионни групи са окачествени от вестниците в некомунистическите страни като граждански между монархическа армия и комунистите, а не като етнически между две различни нации.

В последствие, още преди края на Втората световна война, територията се оказва във владение на вече комунистическа Югославия. Саморазправата с националистически настроеното българско население е изключително вероломна. Следва подмяна в езика, който не се развива самостоятелно, а е моделиран от комисии. Най-фрапиращ е случаят с Македонската православна църква. Тя се самопровъзгласява през 1967 година!

Предполага се, че първият, който предлага сърбите да опитат да обезбългарят населението в Македония чрез идеята за отделна нация, е техният политик Стоян Новакович. Идеята е отхвърлена като повърхностна и се счита, че няма кой да повярва. В последствие, когато през 30-те години на XX век е окончателно възприета от Коминтерна и започва налагането й чрез левите организации в областта, много българи я иронизират подигравателно. Тогава Иван Михайлов – лидер на ВМРО, им казва да не се смеят, тъй като един ден е възможно тази идея да започне да прониква в изконни български територии. Неговата прозорливост може да се види лесно днес. Ето как несъстоятелна, издишаща отвсякъде идея, доведе до една от най-големите трагедии в историята ни. Дано Бог помогне масовата хипноза един ден да се отдръпне от „най-българския край”.




Добави коментар

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

×

Общ регламент за защита на личните данни

Във връзка с изпълнението и прилагането на Общ регламент относно защитата на данните (Регламент (ЕС) 2016/679), с който се определят правилата за защита на личните данни в държавите-членки на ЕС, може да се запознаете с новите правила на LittleBG за съхранение на бисквитки. Моля запознайте се с тях, за да продължите да използвате нашият уеб сайт.