Защо немски град се зае да учи българите на ред?

немски град

Над 1600 от жителите на Регенсбург са българи. Градът прави всичко възможно, за да улесни интеграцията им. В един от най-новите му проекти българите учат какви са правилата на живота в Германия, а после държат изпит.




Могат ли българите да се научат да разделят боклука като германците? И да се справят с всичките писма и документи, които получават от различните служби в Германия? Могат, стига да имат желание и да има кой да им го покаже. Така смятат от Службата на младежта и семейството в 150-хилядния град в Южна Германия Регенсбург.

През 2014 в града е създаден отделът „Хайде“ (HAJDE) – в помощ на преселващите се там граждани на страни от ЕС, пише DW.

„Покрай отпадането на трудовите ограничения в ЕС за българите и румънците, в нашия град започнаха да се преселват все повече хора от България и Румъния. В момента тук живеят около 1600 българи и 2400 румънци. Това бе и една от причините, която накара градът да открие „Хайде“, разказва Анна Зоненлайтнер, една от ръководителките на специалния отдел. Тя обяснява, че името му не е избрано случайно.

„Думичката „хайде“ се използва в почти всички страни от Балканите, та чак до Унгария. Затова решихме да кръстим нашия отдел така. Харесва ни и значението ѝ – подкана за действие“, казва с усмивка Анна Зонненлайтнер.

Тя изтъква, че днес около 2700 от общо четирите хиляди българи и румънци в Регенсбург работят. През 2013 броят на висококвалифицираните работници е бил 424, а на тези без квалификация – 387. Днес висококвалифицираните са 846, а българите и румънците, заети като нискоквалифицирани работници – 1341. Отделно около 450 души работят на т.нар. мини-договори, т.е. печелят максимум 400 евро и вероятно получават финансова подкрепа от Бюрото по труда.

Именно тези данни са накарали отдела „Хайде“ да създаде специален проект, насочен към българите и румънците, които имат нужда от помощ. Анна Зоненлайтнер обяснява, че много от нискоквалифицираните, било то работещи или безработни, срещат сериозни трудности с намирането на жилище или пък попадат на хазяи, които се възползват от положението им и ги настаняват в апартаменти в лошо състояние. В рамките на специалния проект българите и румънците се сдобиват със свидетелство за благонадеждност като наематели.

„Те преминават през курс, в който се учат например как да разделят боклука, как да контактуват с различните служби и как да се справят с планините от документи, които получават. Много от тях казват, че никъде другаде не са се занимавали с толкова много документация, колкото в Германия“, казва Зонненлайтнер и добавя, че преди да се преселят в Германия, много от тези хора са живели известно време и в други страни от ЕС – например в Испания, Италия или Франция. „Може би това обяснява и факта, че те говорят по 4-5 езика“, изтъква тя.

Голяма част от тези хора са представители на ромското малцинство. „Повечето от тях обаче не се идентифицират чрез принадлежността си към това малцинство. Много по-важна за тях е принадлежността към тяхното семейство. Затова и не посочват конкретно, че са роми“, казва Зоненлайтнер. „Аз си имам моя стратегия и не ги питам дали са част от ромското малцинство, а се интересувам колко и какви езици говорят“, добавя тя.

„Много от тях имат голямо желание да се интегрират, повечето са понаучили немски. Има обаче и българи, които срещат сериозни трудности с живота в Германия и вероятно не се чувстват добре тук. Всичко това обаче отново ни напомня за разнообразието, за това, че всички сме различни“, казва ръководителката на отдела „Хайде“.



Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *