wikipedia
Един удивителен човек прекарва почти 10 години от живота си в България. И тогава като визитатор, дошъл да помирява скандал в Българската католическа църква, а след това и като папа Йоан XXIII, Анджело Джузепе Ронкали никога не забравя страната ни и остава приятел на нашия народ до смъртта си.
Роден е в Италия, в градчето Сото ил Монте, на 25 ноември 1881 година. През 1925 година е провъзгласен за епископ и започва участието си в чуждестранни мисии, като през април същата година пристига в България. Причина за идването му е раздор в католическата общност в страната, която успява да помири с изключително себераздаване и ловкост.
Тази му заслуга обаче бледнее пред всичко останало, което бъдещият Папа Йоан XXIII ще направи за родината ни.
Той идва в страната съвсем скоро след атентата в църквата „Света Неделя” и веднага се включва като отдава цялата помощ на Католическата църква за лечението на ранените. С този жест Ронкали прави силно впечатление на цар Борис III и така започва тяхното приятелство.
Три години по-късно католическият духовник отново помага след Чирпанското земетресение, когато се ангажира лично с намирането на прехрана, подслон и лекарска помощ за огромна част от пострадалите. Интересен факт е, че поддържа и българската позиция за Македония.
Заслугите му не се изчерпват с това. Той допринася изключително много за браковете на Борис III и Симеон II. В първия случай е доста по-трудно, тъй като му се налага да убеждава висшестоящите в управлението на Ватикана, да се съгласят с женитбата на православния Борис и на италианска принцеса, бъдещата царица Йоана. Именно тя познава, че един ден той ще се възкачи на Светия престол. Това нейно твърдение Анджело Ронкали отдава на женско мечтание и наивност.
През 1935 година Анджело Ронкали е изпратен на нова мисия в Турция. Той продължава да поддържа кореспонденция както с царското семейство, така и с много други хора в България, включително с размирният свещеник, който става причина за първоначалното му пристигане.
Малко след започването на мисията му в Турция започва и едно от най-чудовищните престъпления в историята на човечеството, а именно Холокоста. В този момент много силно проличава смелостта на бъдещия папа, който започва да спасява евреи от самото начало, не без помощта на българското правителство.
Много е важно да се знае, че Ватикана мълчи по време на гоненията срещу евреите, а в Хърватия Католическата църква е преплетена с местния нацистки режим. До голяма степен самоинициативно, тази голяма личност започва собствена борба за спасението на всеки един преследван. В стремежа си да помага, той дори осъществява контакт с германския посланик в Турция фон Папен, по религия римокатолик. Той за голяма изненада не възпрепятства каузата, доколкото е възможно. След войната пък, Ронкали се застъпва за него пред съда.
В този следвоенен период България за пореден път има нужда от своя стар приятел, на когото не му трябва покана, за да помогне. Виждайки всевъзможните претенции към страната, Ронкали организира пратеници до Лондон, Париж и Вашингтон, с цел да облекчи положението на родината ни.
В резултат на усилията му България е максимално пощадена. Дори ръководни дейци от новата комунистическа власт, ненавиждащи Запада и Църквата се виждат принудени да му благодарят.
През 1953 година Анджело Ронкали вече е кардинал и е изпратен във Венеция. Най-великият момент в живота му идва на 28.10.1958. Тогава е провъзгласен за папа Йоан XXIII.
Така предреченото му от българската царица се сбъдва. И като папа, Ронкали не забравя България, за която често се е говорило във Ватикана.
Той отново изненадва всички, които не го познават. Вместо да стои мирно и кротко до края на мандата си, както се е очаквало, той свиква Ватикански събор, на който са преосмислени голяма част от закостенелите схващания в Католическата църква. Промените, които са приети, са толкова радикални, че група от традиционно настроените католици решава да не се покорява повече на Папския престол, тъй като не може да приеме толкова обхватно прекратяване на част от традиционните практики във Ватикана.
Често срещано мнение е, че от този момент се проправя пътя към възвръщане на загубеното влияние на Католическата църква. Личният пример на Ронкали като папа, човещината, директните контакти с обикновени хора, помощта навсякъде, където е възможна, връщат вярата на мнозина в главната институция на римокатолицизма.
Папа Йоан XXIII умира на 03.06.1963 година. Една странна подробност за Анджело Ронкали е, че паметта му не е чествана на датата на смъртта, както обикновено, а на 11 октомври – деня на откриването на Втория Ватикански събор. Обявен е за блажен от папа Йоан Павел II, а заедно с него е провъзгласен за светец от настоящия папа Франциск на 27 април 2014 година.
Този светец, наричан „най-добрият папа” и „българският папа”, ще остане в нашите сърца с думите, че в който и край на света да отиде, ако българин мине оттам, винаги може да почука на неговата къща и там ще намери приятел. Казвал е, че България е неговият кръст и също, че през колкото повече трудности преминава в страната ни, толкова по-скъпа му става тя… А делата му потвърждават всичко това!