В Рибново традиционните зимни сватби на помаците продължават два дни и в тях участва цялото село.
Отдалеченото село Рибновое едно от двете в България, където всяка зима се вдигат традиционни сватби. Те обикновено траят два дни – събота и неделя. Всеки зимен уикенд в Рибново може да видите как хората танцуват, ядат и украсяват спални в чест на булките и младоженците. Тези спални, казва Мартин, се правят рано в събота сутрин пред къщата на булката. Целта им е да покажат на семейството, приятелите и съседите какъв ще бъде новият живот на двойката, а също и да се похвалят семействата: колкото по-големи и по-украсени, толкова по-добре.
След като спалните са направени, започват да се стичат приятели и съседи и да носят подаръци, които оставят пред къщата на булката. Мартин разказва, че семейството на булката строи шестметрово скеле пред дома, където хората окачат „одеяла, килими и дрехи – някои ръчно изработени, други купени – за младоженците“.
Участието на всички от селото е важно. За изграждането на скелето, например, трябват „между 10 и 15 мъже“. После трябва да се подреди спалнята, а в края на сватбата всичко това да се прибере. „За организирането на всяка сватба е нужна армия от около 50-60 човека“, уточнява фотографът.
Следобед семейството на булката организира празненство. Помаците ядат, закачат пари по булката и младоженеца и играят хора на селския площад. По-късно вечерта булката и приятелите й може да изрисуват ръцете си с къна. Младежите приключват вечерта по кафенетата в разговори и пушене.
На следващия ден всичко започва отначало. Спалнята и подаръците пак се появяват, като този път семейството на младоженеца организира тържеството, пише още nationalgeographic.bg.
Записване за 7. и 12. клас
Целогодишни курсове по БЕЛ, Математика и Английски език
Местата се запълват бързо!
В неделя вечер се изписват не само ръцете на булката, а и лицето й. Тя лежи неподвижно, докато приятелките и роднините й внимателно я украсяват с бяла боя и бижута – процес, който може да трае часове наред.
После булката се изправя със затворени очи и излиза от бащината си къща. Мартин казва, че това е символично, „защото тя напуска дома и няма да се върне да живее там“. До това време тълпата вече се е събрала и булката и младоженецът застават пред всички – в продължение на час те получават подаръци и чакат да бъдат снимани (през цялото време булката е със затворени очи). Имамът изрича благословия или чете молитва. После булката церемониално отива до къщата на съпруга си със затворени очи.
Днес младежите в Рибново често отиват в чужбина да търсят работа – понякога за няколко месеца, понякога остават там завинаги. Някои помашки семейства избягват пищната церемония по причина, която не е свързана традициите – липсата на достатъчно финансови средства.
Макар според Гай Мартин помашките традиции да са със здрави корени, предстои да видим дали младите хора от Рибново– бидейки изложени на нови идеи, когато отиват да живеят в чужбина – ще се връщат вкъщи да се женят.
