В Рибново традиционните зимни сватби на помаците продължават два дни и в тях участва цялото село.
Отдалеченото село Рибново е едно от двете в България, където всяка зима се вдигат традиционни сватби. Те обикновено траят два дни – събота и неделя. Всеки зимен уикенд в Рибново може да видите как хората танцуват, ядат и украсяват спални в чест на булките и младоженците. Тези спални, казва Мартин, се правят рано в събота сутрин пред къщата на булката. Целта им е да покажат на семейството, приятелите и съседите какъв ще бъде новият живот на двойката, а също и да се похвалят семействата: колкото по-големи и по-украсени, толкова по-добре.
След като спалните са направени, започват да се стичат приятели и съседи и да носят подаръци, които оставят пред къщата на булката. Мартин разказва, че семейството на булката строи шестметрово скеле пред дома, където хората окачат „одеяла, килими и дрехи – някои ръчно изработени, други купени – за младоженците“.
Участието на всички от селото е важно. За изграждането на скелето, например, трябват „между 10 и 15 мъже“. После трябва да се подреди спалнята, а в края на сватбата всичко това да се прибере. „За организирането на всяка сватба е нужна армия от около 50-60 човека“, уточнява фотографът.
Следобед семейството на булката организира празненство. Помаците ядат, закачат пари по булката и младоженеца и играят хора на селския площад. По-късно вечерта булката и приятелите й може да изрисуват ръцете си с къна. Младежите приключват вечерта по кафенетата в разговори и пушене.
На следващия ден всичко започва отначало. Спалнята и подаръците пак се появяват, като този път семейството на младоженеца организира тържеството, пише още nationalgeographic.bg.
В неделя вечер се изписват не само ръцете на булката, а и лицето й. Тя лежи неподвижно, докато приятелките и роднините й внимателно я украсяват с бяла боя и бижута – процес, който може да трае часове наред.
После булката се изправя със затворени очи и излиза от бащината си къща. Мартин казва, че това е символично, „защото тя напуска дома и няма да се върне да живее там“. До това време тълпата вече се е събрала и булката и младоженецът застават пред всички – в продължение на час те получават подаръци и чакат да бъдат снимани (през цялото време булката е със затворени очи). Имамът изрича благословия или чете молитва. После булката церемониално отива до къщата на съпруга си със затворени очи.
Днес младежите в Рибново често отиват в чужбина да търсят работа – понякога за няколко месеца, понякога остават там завинаги. Някои помашки семейства избягват пищната церемония по причина, която не е свързана традициите – липсата на достатъчно финансови средства.
Макар според Гай Мартин помашките традиции да са със здрави корени, предстои да видим дали младите хора от Рибново – бидейки изложени на нови идеи, когато отиват да живеят в чужбина – ще се връщат вкъщи да се женят.