в. Труд
Българските реки са пълни със злато. Стотици българи търсят с надежда да станат богати злато в ледените води. Тази традиция е на повече от 2000 г., когато още древните траки са правили златни бижута по родните ни места.
Тя се възражда и днес – а българите се надяват да забогатеят, намирайки скъпоценния метал. Това пише в свой материал АФП за българските златотърсачи.
В него се разказва за дузина мъже и една жена, които до колене търсят във водите на река Тунджа злато. Реката, която се намира в централната част на България, е предпочитано място за златотърсачите.
Наведени над техните зелени тигани, те старателно измиват чакъла и търсят песъчинки благороден метал, пише агенцията.
„Това място би трябвало да е богато, щом траките са го избрали за своя столица“, каза 59-годишната Милка Ганева, докато сортира камъни с мъжа си в близост до язовир Копринка, цитирана от „Фокус“.
Потопени под водите на гигантския язовир, построен по времето на комунизма, са руините на Севтополис – древната столица на тракийската цивилизация, известна със своите златни бижута и други сложни предмети, изработени от изобилните богатства на реките.
Около 1500 българи в момента практикуват златотърсачество, официално от 2009 година, и дори имат собствена асоциация.
„Златото винаги е било там. Не е случайно, че региона, в който сега се намира България, е люлката на тракийската цивилизация“, каза ръководителят на сдружението Кирил Стаменов, добавяйки, че „блясъкът на златото“ сега „привлича хора от всички сфери на живота, особено в бедната страна“.