Невероятната история на Асен Йорданов

wikipedia

wikipedia




Ще продължаваме да ви запознаваме с най-великите български открития, които дадоха тласък на цивилизацията.

Може и да ни ви се вярва, но наши изобретатели са се осмелили да прекрачат сфери от бита, които са били немислими до момента и най-важното, списъкът с българите, постигнали тези открития далеч не е пълен. Голяма част от родните открития са направени от хора, живеещи и работещи извън България.

Например, такъв е първият транспортен самолет Douglas DS-3, който е изобретен от екипа на главния конструктор Асен Йорданов.

Въздушната възглавница, която осигурява безопасността ни в автомобилите е създадена през 50-те години на миналия век. Неин изобретател е същият този Асен Йорданов, създал и първият транспортен самолет.

Отново на него трябва да благодарим и за телефонния секретар.

Сега ще Ви обърнем внимание на неговата невероятна история и изпълнен със забележителни постижения и непрестанни предизвикателства живот.

На 2 септември 1896г. в град София се ражда Асен Йорданов, син на Христо Йорданов, инженер и химик. Като на повечето деца и неговото любимо занимание е да прави хвърчила. През лятото на 1912г., придружен от баща си, любознателния младеж посещава технически изложби и музеи в Италия, Швейцария и Франция. Явно забелязал потенциала в него, баща му го изпраща да учи в Гренобъл, Франция. Запътил се натам, обаче той решава да престъпи бащината воля и постъпва в училището за пилоти на известния френски летец-конструктор Луи Блерио в парижкото предградие „Етан“.

Вече по време на Балканската война, едва 16 годишен, Асен се записва доброволец за фронта, където е пратен да работи като механик в аеропланното отделение край Свиленград. Там, продължава работата си върху конструирането на първия български самолет „Експрес“, който завършва през лятото на 1915г. След като са направени задължителните тестове и изпитания, специална комисия от Министерството на войната заключва: „Апаратът е сигурен. Няма допуснати грешки. Признава се за изобретение, а Асен Йорданов – за негов изобретател. Датата 10 август 1915 година да се счита за начало на българското самолетостроене.“

Асен успява да завърши гимназиалното си образование във II мъжка гимназия и е приет в Школата за запасни офицери. Три месеца по-късно постъпва в Авиационното училище в Божурище, което завършва в кратък срок и с чин поручик заминава на фронта. Много скоро е изпратен във въздушното отделение в с. Удово, където му е поверен боен самолет, с който взема участие в десетки въздушни боеве с неприятелски самолети. За проявената изключителна смелост и кураж от него е награден с орден за храброст. За съжаление, след войната Ньойският договор забранява на България да има авиация, самолетите й са унищожени и целият личен състав е уволнен. В личен план това е било силно обезкуражаващо и отчайващо за летеца и конструктора Асен Йорданов.

През 1921г. Американският аероклуб обявява конкурс за обиколка на Земята със самолет. За победителите е обявена награда от един милион долара. Двамата български летци Асен Йорданов и Гаврил Стоянов са част от кандидатите. Лично самият Йорданов изпраща писмо до министър-председателя Александър Стамболийски, в което го моли за отпускане на 6000 долара, колкото е таксата за участване по следния убедителен начин:




„Значението на този конкурс е безспорно, защото във въздуха ще се срещнат на рицарски двубой за първенството всички цивилизовани народи… Светът ще види, понеже този конкурс е едно велико дело на човешката култура, че българския народ чрез своя мощен дух с достойнство ще се бори в тази област… Ще разнесем българското име и ще станем причина веднъж завинаги да изчезне нашата непопулярност и обидно за нас питане: „Нали столицата на България е Букурещ?“.

Молбата е удовлетворена и двамата българи пристигат в Щатите, но конкурсът не се провежда… защото от другите страни не се престрашават да участват.

wikipedia

wikipedia

С разрешение на правителството Асен Йорданов остава в САЩ. Първоначално върши каквато и да е работа и старателно изучава английски. След време постъпва чертожник в конструкторското бюро на заводите „Къртис“, сетне става летец-изпитател. Продължава да учи и завършва аероинженерство, химия, физика и радиоинженерство. Със своята деловитост, с широките си технически знания и опит постепенно става централна фигура в концерна „Къртис“ и е назначен за главен конструктор на заводите. Едновременно е член на конструкторските екипи „Къртис-Райт“, „Локхийд“, „Дъглас“,“Пайпър“, “Боинг“и „МакДоналд“.

Използвайки придобитите знания и опит като инженер участва в разработката и съставянето на документацията и инструкции за поддържане и пилотиране на известни самолети, като например летящата крепост „Боинг Б-17“ (за съжаление станал печално известен с бомбардировките над български градове през 1943-1944 г.), също и на изтребителите „Локхийд P-38 Лайтнинг“ и „Къртис Хоук 81“, бомбардировачите Б-24 и Б-29, както и за транспортния самолет „Дъглас DC-3“.

През 1941г. Асен Йорданов основава дружество „Джорданов Авиейшън Къмпани“, преименувано по-късно в „Джорданоф Корпорейшън“, придружено от „Джорданоф Електроникс“. Неговите офиси и ателиета заемат четирите етажа на сградата на „Медисън авеню“в Ню Йорк. Дейността им е в тясна връзка с военната отбрана на САЩ и се намира в строга секретност.

Паралелно с това неговата популярност нараства, когато открива авиационно училище. За относително кратко време училището се превръща в най-авторитетната школа, която подготвя пилоти за гражданската авиация на САЩ.

За разрастване на славата му спомагат и многобройните трудове с огромна научна и практическа стойност. Йорданов е автор на много книги за пилотиране, теоретична подготовка на пилотите, включително за дневно и нощно пилотиране, наземна поддръжка, радиоекипировка, метеорологични станции, които стават настолни книги за летците и хората от самолетната промишленост. В САЩ са продадени 750 000 екземпляри от книгите му. Те са преведени в много страни, включително и тогавашния СССР.

Текстът в тях е сбит, прост, точен и е придружен от множество илюстрации. Това може да се определи като визуално преподаване. В текста си Йорданов използва обикновено разговорен стил, сякаш се обръща към читателите като към свои ученици и приятели. Към своите технически илюстрации добавя и някои комикси, които превръщат сухата материя в приятна и лека за четене. За неговото признание говорят следните думи:

„Деветдесет на сто от познанията си по авиация щатските летци дължат на г-н Джорданоф“—пише видният американски авиоспециалист Д.Х. Ърл. Почти всички от стоте хиляди наши летци в Америка притежават неговите книги и те се четат като Библията. Досега е ненадминат. Той е пръв в това отношение. Тренингът по неговите думи ни донесе значителни успехи по време на Втората световна война… Хората от ВВС се кълнат в книгите на Джорданоф. Те се издават в милионен тираж, а са антикварна ценност. „Невъзможно е да си представим съвременната авиация, без тя да е използвала като най-привлекателно и същевременно най-ефикасно методично средство книжнината на българина“ – изтъква г-н Ърл.“

Така постепенно Асен Йорданов се превръща в легенда, една пословична и оригинална личност, наричана от американците кратко и просто с името Джери.

С края на войната започва и упадъка в кариерата на Йорданов. Принуден е да спре работата си в сферата на авиацията и се насочва към нови области. През 50-те години на миналия век Йорданов работи върху сигурността при автомобилите и е един от създателите на въздушната възглавница. Уникална за времето си, днес тя присъства като задължителен аксесоар във всеки един съвременен автомобил. Същевременно работи усилено и върху апарата Джордафон- предтеча на днешния телефонен секретар, който освен това дава и възможност няколко души едновременно да разговарят помежду си. Хиляди секретарки по света днес трябва да благодарят за това изобретение на този гениален българин.




На 19 октомври 1967г. световните информационни агенции с прискърбие съобщават:

„Асен Йорданов— пионер на авиацията, летец-изтребител, авиоконструктор на Боинг и Дъглас, почина на 71-годишна възраст. Прахът от урната е разпръснат със самолет в небето над Америка.“

Още приживе неговите заслуги са признати. Името му е вписано в „Книгата за почетни граждани на Ню Йорк“, портретът му е изложен в „Залата на славните“ в Нюйорското летище „Ла Гуардия“. В „Ер Спейс мюзиум“ са изложени негови вещи и лични архиви.




1 коментар

  1. Athanasov 05/06/2017

Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *