beu.bg
Петър Димитров Петров е български инженер и американски изобретател.
Считан е за един от най-продуктивните изобретатели през втората половина на XX век. Сред изобретенията му са първият дигитален ръчен часовник, първата компютъризирана система за измерване на замърсявания, телеметрични устройства за метеорологични и комуникационни сателити, първият в света безжичен сърдечен монитор, както и множество други апарати и авторски методи. Самият той говори свободно четири езика.
Роден е в село Брестовица на 21 октомври 1919 г. Много малко се знае за ранния етап от живота му. Известно е само, че баща му Димитър Петров е бил свещеник, а майка му се е казвала Василия.
Първите исторически сведения за него датират от 1939 г., като е известно, че тогава се записва във Френския чуждестранен легион. Година по-късно, защитавайки Линията „Мажино“, е заловен от германските войски. Изпратен е в германски военнопленнически лагер в Полша.
Някак си успява да избяга и през март 1941 г. се връща в България. С натрупания военен опит зад гърба си решава да постъпи в българската армия, където е бил гвардеец лично на Борис III. Участвал е в почетната охрана при погребението на турския президент Кемал Ататюрк.
След приключването на войната и идването на комунистическата власт вече легално се премества в Германия, за да следва инженерство в Мюнхенския университет. Напуснал отново родината, той е обявен за враг на комунистическия режим в България и получава задочна смъртна присъда, която по-късно е отменена.
Дипломира се в Дармщатския и Щутгартския университети с магистърска степен по електрическо, машинно и строително инженерство. Успоредно с това се занимава със своята страст – корабна архитектура, като помага в проектирането и строежа на над 60 плавателни съда през 1947 г. Въпреки това прави опит да напусне Германия. След неуспешен опит да достигне Южна Африка е заловен от британския флот и е изпратен обратно в Германия. По онова време се жени за Хелен Филипс – негова съпруга за 52 г., от която има 3 сина.
През 1951 г. заминава за Торонто, Канада. Там участва в проекти за изграждането на американските военно въздушни бази при Гуус Бей, полуостров Лабрадор и при Туле, остров Гренландия.
Неговите пътувания в чужбина не спират и през 1956 г. отива в Индокитай, където е ангажиран в строежите на мостове и електрически централи. По-късно, на собственоръчно проектиран катамаран, се отправя към гр. Мелбърн в щата Флорида, САЩ. Установил се за постоянно в Америка, взима участие в космическите проекти, финансирани от предшественика на „Харис Корпорейшън“.
Помага за разработката на първия метеорологичен „Нимбус“ (Nimbus) и първия комуникационен спътник „Телстар“ (Telstar), организира звено от компанията за работа с полупроводници. През 1963 г. се премества в Хънтсвил. Тогава е извикан от Вернер фон Браун, за участие като водещ инженер в проекта на нова ракета към планетата Сатурн, за програмата „Аполо“ на НАСА, финансирана от „Боинг“ и „Нортроп“.
През 1968 г. основава собствена компания – „Кеър Електрикс“ (Care Electrics). Използва познанията си от технологичните проекти на НАСА за разработката на първия в света безжичен сърдечен монитор. Година по-късно, като част от екипа на Джон Гърси в Хамилтън Уоч Къмпани, помага за изобретяването на първия цифров ръчен часовник, наречен „Пулсар“ (Pulsar).
Моделът се е продавал по онова време за умопомрачителната сума от 2100 щатски долара, а един от първите такива часовници все още е на изложение в Смитсоновия институт. Интересно е, че новият часовник показвал времето не със стрелка, а с помощта на бутонче, което като се натисне върху циферблата се изписват светещи в червено цифри. По – късно патентът върху часовника е продаден на световноизвестната японска фирма „Сейко“.
През 1975 г. Петров заедно със сина си основава „Ей Ди Ес Инваярънментъл Сървисес“ (ADS Environmental Services), производител на компютъризирана апаратура за измерване на замърсявания.
Проектът за такава апаратура е бил продиктуван от необходимостта от множество измервания на нивата на различни замърсители във водоемите на големите градове – процес, отнемал много дни и човешки ресурси. Любопитно е, че компанията е основана в гаража на Петър Петров с първоначална инвестиция от семейни спестявания 13 000 щатски долара, но по-късно се превръща в гигант с 50 млн. щатски долара годишен доход.
Следвайки своите интереси в корабоплаването, той модернизира лодката катамаран „Джемини II“. Тази лодка е послужила за основа на успешен световен рекорд за бързина във вода, поставен от Лий Тейлър в езерото Гюнтерсвил през 1967 г.
Петър Петров умира в Хънтсвил, щата Алабама на 27 февруари 2003 г. на 83 – годишна възраст.
Под некролога на Петър Петров публикуван в “Ню Йорк Таймс” през 2003 г. е цитиран един от неговите синове, Ралф Петроф, който смята, че е ирония баща му да почине от естествена смърт.
„Той винаги се надсмиваше над опасността и смъртта. Не е трябвало да доживее до 20-ия си рожден ден с рисковете, които е поемал, камо ли до 83-ия. Мисля, че ако можехме да комбинираме Индиана Джоунс с Томас Едисон, резултатът щеше да бъде баща ми.”
Той е носител на многобройни признания и награди. Морският нос Петров на остров Брабант в Антарктика е наименуван в чест на Петър Петров.